Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XV

Като прие командуването на армиите, Кутузов си спомни за княз Андрей и му изпрати заповед да дойде в главната квартира.

Княз Андрей пристигна в Царево-Займишче точно в същия ден и тъкмо по онова време на деня, когато Кутузов правеше първия преглед на войските. Княз Андрей спря в селото, до къщата на свещеника, пред която беше екипажът на главнокомандуващия, и седна на пейката до портите, за да почака светлейшия, както всички сега наричаха Кутузов. В полето зад селото се чуваха ту звуци от полковата музика, ту рев на многобройни гласове, които викаха „ура“ на новия главнокомандуващ. Също до портите, на десетина крачки от княз Андрей, използувайки отсъствието на княза и прекрасното време, бяха застанали двама вестовои, куриерът и мажордомът. Един възмургав, обрасъл с мустаци и бакенбарди дребен хусарски подполковник пристигна с кон до портите, погледна княз Андрей и го попита: „Тук ли е квартирата на светлейшия и скоро ли ще си дойде той?“

Княз Андрей каза, че не е от щаба на светлейшия и че и той е пристигнал сега. Хусарският подполковник се обърна към пременения вестовой и вестовоят на главнокомандуващия му каза с онова особено презрително отношение, с което вестовоите на главнокомандуващите говорят с офицерите:

— Какво, светлейшият ли? Навярно след малко ще дойде. Вие какво искате?

Хусарският подполковник се усмихна под мустак, слезе от коня, даде го на един от войниците и приближи до Болконски, като леко му се поклони. Болконски се поотдръпна на пейката. Хусарският подполковник седна до него.

— И вие ли чакате главнокомандуващия? — заприказва хусарският подполковник. — Казват, че е достъпен за всички, слава Богу. Че със саламджиите беше цяла напаст! Ненапг’азно Ег’молов искал да го напг’авят немец. Сега дано и г’усите да имат дума. Че по-г’ано дявол знае какво пг’авеха. Все отстъпвахме, все отстъпвахме. Вие участвувахте ли в похода? — попита той.

— Имах удоволствието — отговори княз Андрей — не само да участвувам в отстъплението, но и да загубя в това отстъпление всичко, което ми беше скъпо, без да споменавам за именията и за родната ми къща… баща ми, който умря от скръб. Аз съм от смоленския край.

— А?… Вие сте княз Болконски? Много ми е дг’аго да се запозная с вас: подполковник Денисов, познат повече под името Васка — каза Денисов, като стисна ръката на княз Андрей и с особено добросърдечно внимание се вгледа в лицето му. — Да, чувах — рече той съчувствено и след кратко мълчание продължи: — Ето ви и скитска война. Всичко туй е хубаво, само че не за ония, които го изпитват на собствения си гг’ъб. А вие сте княз Андг’ей Болконски? — Той поклати глава. — Много ми е дг’аго, княже, много ми е дг’аго, че се запознах — добави той с тъжна усмивка, като му стисна ръката.

Княз Андрей познаваше Денисов от онова, което Наташа му бе разказала за своя пръв кандидат. Тоя спомен го пренесе сега и сладостно, и мъчително в ония болезнени усещания, за които напоследък отдавна вече не мислеше, но които все пак бяха в душата му. Напоследък толкова други и толкова сериозни впечатления, като напускането на Смоленск, неговото отиване в Лѝсие Гори, скорошното съобщение за смъртта на баща му — толкова усещания бе изпитал, че тия спомени отдавна не бяха го спохождали и когато дойдоха, подействуваха му съвсем не с предишната сила. И за Денисов редицата спомени, предизвикани от името на Болконски, бяха далечно, поетично минало, когато той, след вечерята и пеенето на Наташа, без сам да знае как, бе направил предложение на петнадесетгодишното девойче. Той се усмихна на спомените си от онова време и на любовта си към Наташа и тутакси мина към онова, което сега страстно и изключително го обсебваше. Беше план за кампанията, измислен от него през време на отстъплението, когато служеше на аванпостовете. Той бе представял тоя план на Барклай де Толи и сега имаше намерение да го представи на Кутузов. Планът се основаваше на това, че операционната линия на французите беше премного разтегната и че вместо — или заедно — с действията по фронта, които да препречат пътя на французите, трябваше да се действува на техните съобщителни линии. Той почна да обяснява плана си на княз Андрей.

— Те не могат удъг’жа цялата тая линия. Това е невъзможно, аз отговаг’ям, че ще я пг’екъсна; дайте ми петстотин души, аз ще я г’азкъсам, това е така! Само една система тг’ябва — паг’тизанска.

Денисов стана и жестикулирайки, почна да излага плана си на Болконски. Посред изложението му откъм мястото на прегледа се чуха виковете на армията, по-разкъсани, по-разлети и сливащи се с музиката и песните. Из селото се чуха тропот и викове.

— Той пристига — извика казакът при портите, — пристига!

Болконски и Денисов се придвижиха към портите, дето бяха застанали куп войници (почетен караул), и видяха Кутузов, който идеше по улицата, яхнал невисоко доресто конче. Грамадна свита от генерали яздеше след него. Барклай караше почти редом; множество офицери тичаха подире им и около тях и викаха: „Ура!“

В двора влязоха, препускайки пред него, адютантите. Кутузов буташе нетърпеливо коня си, който се носеше раван под тежестта му, и непрестанно кимаше с глава, като прилепяше ръка до бялата си кавалергардска (с червена околижка и без козирка) фуражка. Когато стигна до почетния караул от левенти гренадири, повечето кавалери на ордени за храброст, които му отдаваха чест, той мълча една минута, гледайки ги внимателно с настойчив началнически поглед, и се обърна към множеството генерали и офицери, застанали около него. Изведнъж лицето му доби хитро изражение; той сви рамене с жест на недоумение.

— И с такива юнаци непрекъснато да отстъпваш и да отстъпваш! — каза той. — Е, довиждане, генерале — добави той и бутна коня в портите покрай княз Андрей и Денисов.

— Ура! Ура! Ура! — викаха след него.

Откак княз Андрей го бе видял за последен път, Кутузов още повече бе надебелял, подпухнал и потънал в тлъстини. Но познатото на княз Андрей бяло око и рана и изражението на умора по лицето и фигурата му бяха същите. Той беше облечен в мундирен сюртук (камшикът му бе провесен през рамо на тънък ремък) и седеше на бодрото си конче тежко разлят и поклащайки се.

— Фю… фю… фю… — подсвиркваше си той едва чуто, като влизаше в двора. По лицето му бе изписана радостта от успокоението на човек, който смята да си почине след официалните задължения. Той измъкна левия крак от стремето, като се наклони с цялото си тяло и се намръщи от усилието, дигна го с мъка на седлото, облегна се с коляното, изпъшка и се смъкна в ръцете на казаците и адютантите, които го подкрепяха.

Изправи се, погледна зажумял наоколо си, като спря очи на княз Андрей, очевидно без да го познае, и закрачи към входната площадка със своя понакуцващ вървеж.

— Фю… фю… фю… — подсвирна си той и пак се извърна да погледне княз Андрей. Впечатлението от лицето на княз Андрей едва след няколко секунди (както често става със старците) се свърза със спомена за неговата личност.

— А, здравей, княже, здравей, миличък, ела с мене… — рече уморено той, като оглеждаше наоколо си, и се изкачи тежко на скърцащата под тежестта му входна площадка. Той се разкопча и седна на скамейката на площадката.

— Е, как е баща ти?

— Вчера получих известие, че е починал — каза кратко княз Андрей.

Кутузов погледна княз Андрей с уплашено-отворени очи, след това сне фуражка и се прекръсти: „Бог да го прости! Божията воля да бъде над всички ни!“ Въздъхна тежко, с целите си гърди, и млъкна за малко. „Аз го обичах и уважавах и ти съчувствувам от цялата си душа!“ Той прегърна княз Андрей, притисна го до тлъстите си гърди и дълго не го пускаше. Когато го пусна, княз Андрей видя, че омекналите устни на Кутузов трепереха и очите му бяха пълни със сълзи. Той въздъхна и се улови с две ръце за пейката, за да стане.

— Ела, ела у мене, да поговорим — каза той; но в това време Денисов, който толкова малко се страхуваше от началството, колкото и от неприятеля, затракал смело с шпори по стъпалата, се изкачи на площадката, макар че адютантите под нея го спираха със сърдит шепот. Кутузов, опрял ръце на скамейката, погледна недоволно Денисов. Денисов каза кой е и съобщи, че има да доложи на негова светлост нещо от голямо значение за благото на отечеството. Кутузов се загледа с уморен поглед в Денисов и с отегчен жест дигна ръце, сложи ги на корема си и повтори: „За благото на отечеството? Е, какво е то? Казвай.“ Денисов се изчерви като девойка (тъй странно беше човек да види червенина по това мустакато, старо и пиянско лице) и почна смело да излага своя план за разкъсване на операционната линия на неприятеля между Смоленск и Вязма. Денисов беше живял в тия краища и познаваше добре местността. Неговият план изглеждаше безспорно добър, особено по силата на убедителността, която бе в неговите думи. Кутузов се взираше в краката си и от време на време поглеждаше към двора на съседната къща, сякаш очакваше нещо неприятно оттам. Наистина, докато Денисов приказваше, от къщата, към която Кутузов поглеждаше, се показа един генерал с кожена чанта под мишница.

— Какво? — рече Кутузов посред изложението на Денисов. — Вече сте готов?

— Готов съм, ваша светлост — каза генералът. Кутузов поклати глава, като че искаше да каже: „Как ще успее да свърши всичко туй един човек“ и продължи да слуша Денисов.

— Давам честната и благог’одна дума на г’уски офицер — каза Денисов, — че ще г’азкъсам съобщителната линия на Наполеон.

— Кирил Андреевич Денисов, оберинтендантът, какъв ти се пада? — прекъсна го Кутузов.

— Чичо, ваша светлост.

— О! Бяхме приятели — каза весело Кутузов. — Добре, добре, мили, остани тук в щаба, утре ще поговорим. — И като кимна на Денисов, той се обърна и пресегна да вземе книжата, които му бе донесъл Коновницин.

— Не ще ли благоволи ваша светлост да заповяда в стаята — каза с недоволен глас дежурният генерал. — Необходимо е да се разгледат плановете и да се подпишат някои книжа. — Адютантът, който излезе от вратата, доложи, че в квартирата всичко е готово. Но личеше, че на Кутузов му се искаше да отиде в стаята си вече свободен. Той се понамръщи.

— Не, мили, кажи да донесат една масичка, ще ги прегледам тук — каза той. — Ти не си отивай — добави той, обръщайки се към княз Андрей. Княз Андрей остана на входната площадка, слушайки дежурния генерал.

През време на доклада княз Андрей чу зад входната врата женски шепот и шумолене на копринена рокля. На няколко пъти, като погледна нататък, той съзираше зад вратата пълна, румена и хубава жена с табла, в розова рокля и лилава копринена забрадка, която очевидно чакаше главнокомандуващия да влезе. Адютантът на Кутузов шепнешком обясни на княз Андрей, че тя е домакинята, попадия, която имала намерение да поднесе хляб и сол на негова светлост. Мъжът й посрещнал светлейшия в църквата с кръст, а тя — в къщи. „Много хубавичка“ — добави адютантът с усмивка. При тия думи Кутузов се обърна. Той слушаше доклада на дежурния генерал (главното нещо, в който бе критиката на позицията при Царево-Займишче), тъй както слушаше Денисов, тъй както бе слушал преди седем години разискванията на Аустерлицкия военен съвет. Очевидно той слушаше само защото имаше уши, които, макар че в едното от тях имаше парче коноп, не можеха да не слушат; но беше очевидно, че нищо от онова, което можеше да му каже дежурният генерал, не можеше нито да го учуди, нито да го заинтересува и че той предварително знаеше какво ще му кажат и слушаше всичко това само защото трябваше да го изслуша, както трябва да изслуша отслужван молебен. Всичко, което каза Денисов, беше делово и умно. Онова, което каза дежурният генерал, беше още по-делово и по-умно, но очевидно бе, че Кутузов презираше и знанието, и ума и знаеше нещо друго, което щеше да реши работата — нещо друго, независимо от ума и знанието. Княз Андрей следеше внимателно изражението по лицето на главнокомандуващия и единственото негово изражение, което можа да забележи, беше изражение на отегчение, на любопитство — какво означаваше женският шепот зад вратата и желанието да запази приличие. Очевидно бе, че Кутузов презираше и ума, и знанието, и дори патриотичното чувство, проявявано от Денисов, ала ги презираше не с ум, не с чувство, не със знание (защото той не се и стараеше да ги показва), но ги презираше с нещо друго. Презираше ги със старостта си и с опита си от живота. Единственото свое разпореждане, което направи по тоя доклад, се отнасяше до мародерството в руските войски. В края на доклада дежурният генерал представи на светлейшия за подпис едно нареждане за наказание на някои армейски началници по оплакване на един помешчик, че са му окосили неузрелия овес.

Когато изслуша тая преписка, Кутузов примлясна с устни и заклати глава.

— В печката… в огъня! И веднъж завинаги ти казвам, мили — рече той, — всички тия преписки — в огъня. Нека косят житата и горят дървата — на добър им час. Аз не заповядвам такова нещо и не позволявам, но не мога и да наказвам. Без това не може. Покрай сухото гори и суровото. — Той погледна още веднъж преписката. — О, немска изпълнителност! — рече той, като заклати глава.