Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XI

На 6 октомври рано сутринта Пиер излезе от бараката и като се върна, спря до вратата и почна да си играе с дългото, с къси криви крачка мораво кученце, което се въртеше около него. Това кученце живееше при тях в бараката, нощуваше при Каратаев, но понякога отиваше в града и пак се връщаше. То навярно никога не бе принадлежало никому и сега беше ничие и нямаше никакво име. Французите му казваха Азор, войникът, който разправяше приказки, го наричаше Фемгалка, Каратаев и другите му викаха Сивчо, а понякога и Клепоушко. Това, че не принадлежеше никому, че нямаше име и дори порода, а дори и определен цвят, като че никак не безпокоеше моравото кученце. Пухкавото му опашче се дигаше право и твърдо нагоре, кривите крачка му служеха толкова добре, че често пъти то сякаш не искаше да употребява четирите си крака, повдигаше грациозно един от задните и много изкусно и бързо тичаше на три крака. За него всичко беше причина за удоволствие. То или скимтеше от радост и се търкаляше по гръб, или се печеше на слънце със замислен и многозначителен вид, или се забавляваше, като играеше с някоя треска или сламка.

Сега облеклото на Пиер се състоеше от измърсена скъсана риза, единствения остатък от по-раншните му дрехи, от войнишки панталони, по съвета на Каратаев, вързани за по-топло с връвчици на глезените, от кафтан и селска шапка. През това време Пиер се беше много променил физически. Той не изглеждаше вече дебел, макар и да беше все тъй едър и як наглед, което бе наследствено в техния род. Долната част на лицето му бе обрасла с брада и мустаци; пораслите и разчорлени коси, пълни с въшки, се къдреха сега буйно. Изражението на очите му беше твърдо, спокойно, изпълнено с оживена готовност, такова, каквото погледът на Пиер никога досега не бе имал. Предишната отпуснатост, която личеше и в погледа му, бе се превърнала сега в енергична, готова за дейност и отпор стегнатост. Краката му бяха боси.

Пиер гледаше ту надолу из полето, по което тая сутрин се бяха раздвижили каруци и ездачи, ту в далечината отвъд реката, ту кученцето, което се преструваше, че наистина иска да го ухапе, ту босите си крака, които той с удоволствие местеше в различни положения, като мърдаше мръсните си дебели, големи пръсти. И всеки път, като погледнеше босите си нозе, по лицето му пробягваше усмивка на оживление и самодоволство. Тия боси нозе му напомняха всичко, каквото бе преживял и проумял през туй време, и споменът за това му бе приятен.

От няколко дни времето беше вече тихо, ясно, с лека утринна слана — тъй нареченото сиромашко лято.

Въздухът на слънце беше топъл и тая топлина, смесена с укрепителната свежест на утринната слана, която още се усещаше във въздуха, беше особено приятна.

По всички — и далечни, и близки — предмети се виждаше оня вълшебно-кристален блясък, който се явява само през това време на есента. В далечината се съзираха Воробьови гори със селото, с църквата и с голяма бяла къща. И оголените дървеса, и пясъкът, и камъните, и покривите на къщите, и зеленият остър връх на църквата, и ъглите на далечната бяла къща — всичко това неестествено отчетливо, с най-тънки линии се изрязваше в прозрачния въздух. Наблизо се виждаха познати развалини на полуизгорял господарски дом, зает от французите, с храсти люляк, още тъмнозелени, израсли до оградата. И дори тоя срутен и измърсен дом, който в мрачно време отблъскваше с грозотата си, сега, в яркия неподвижен блясък, изглеждаше някак успокоително-прекрасен.

Един френски капрал, разкопчан по домашному, с нощна шапчица, с къса луличка между зъбите, се появи иззад ъгъла на бараката, смигна приятелски на Пиер и се приближи до него.

— Quel soleil hein monsieur Kiril? (Всички французи наричаха Пиер така.) On dirait le printemps.[1] — И капралът се облегна на вратата и предложи на Пиер лулата си, макар че той винаги я предлагаше и Пиер винаги отказваше.

— Si l’on marchait par un temps comme celui-la[2]… — почна той.

Пиер го запита какво се чува за заминаване и капралът каза, че почти всички войски заминават и че днес трябва да има заповед и за пленниците. В бараката, дето беше Пиер, един от войниците, Соколов, беше на смъртно легло и Пиер каза на капрала, че ще трябва да се разпореди за тоя войник. Капралът каза, че Пиер може да бъде спокоен, че за такива случаи има подвижна и постоянна болница, че за болните ще има нареждане и че изобщо всичко, каквото може да се случи, е предвидено от началството.

— Et puis, monsieur Kiril, vous n’avez qu’a dire un mot au capitaine, vous savez. Oh, c’est un… qui n’oublie jamais rien. Dites au capitaine quand il fera sa tournee, il fera tout pour vous…[3]

Капитанът, за когото спомена капралът, често и надълго разговаряше с Пиер и проявяваше към него всевъзможни снизхождения.

— Vois-tu, St. Thomas, qu’il me disait l’autre jour: Kiril c’est un homme qui a de l’instruction, qui parle francais; c’est un seigneur russe, qui a eu des malheurs, mais c’est Un homme. Et il s’y entend le… S’il demande quelque chose, qu’il me dise, il n’y a pas de refus. Quand on a fait ses etudis, voyez vous, on aime l’instruction et les gens comme il faut. C’est pour vous, que je dis cela, monsieur Kiril. Dans l’affaire de l’autre jour si se n’etait grace a vous, ca aurait fini mal.[4]

И след като побъбри още известно време, капралът си отиде. (Работата, за която спомена капралът и която се бе случила завчера, беше едно сбиване между пленници и французи, при което Пиер бе успял да умири другарите си.) Няколко пленници слушаха разговора на Пиер с капрала и веднага почнаха да го питат какво е казал той. Докато Пиер разправяше на другарите си какво бе казал капралът за заминаването, до вратата на бараката дойде един слаб, жълт и изпокъсан френски войник. С бързо и плахо движение той дигна пръсти до челото си в знак на поздрав, обърна се към Пиер и го запита в тая барака ли е войникът Platoche[5], на когото бил дал да му ушие риза.

Преди една седмица французите бяха получили материали за ботуши и платно и ги бяха раздали на пленниците-войници да им шият ботуши и ризи.

— Готова, готова е, соколче! — рече Каратаев, като излезе с грижливо сгъната риза.

Поради топлото време и за удобство при работа Каратаев беше само по гащи и с черна като пръст скъсана риза. Косата му, както правят занаятчиите, беше превързана с лико и кръглото му лице изглеждаше още по-кръгло и по-миловидно.

— Речено — сторено. Както казах — в петък, така и направих — промълви Платон, като се усмихна и разгъна ушитата от него риза.

Французинът се озърна неспокойно и сякаш преодолял съмнението си, бързо свали мундира и надяна ризата. Под мундира французинът нямаше риза, а върху голото, жълто и слабо тяло беше облечена дълга, омазана, копринена, на цветчета жилетка. Личеше, че французинът се боеше да не би пленниците, които го гледаха, да му се смеят и бързо пъхна глава в ризата. Никой от пленниците не каза ни дума.

— Виж, точно по мярка — повтаряше Платон, като подръпваше ризата. Французинът, прекарал вече главата и ръцете си, оглеждаше върху си ризата, без да дига очи, и се взираше в шева.

— Е, соколче, та това не е шивалня, и струмент като хората нямам, а пък казват — без струмент и въшка не можеш уби — каза Платон, като широко се усмихваше и очевидно сам се радваше на работата си.

— C’est bien, c’est bien, merci, mais vous devez avoir de la toile de reste?[6] — рече французинът.

— Тя ще ти легне още по-хубаво, като я облечеш на голо — каза Каратаев, продължавайки да се радва на произведението си. — На̀, и хубаво, и приятно ще бъде…

— Merci, merci, mon vieux, le reste?… — повтори французинът, като се усмихваше, извади банкнота и я даде на Каратаев. — Mais le reste…[7]

Пиер видя, че Платон не искаше да разбира какво му казва французинът и ги гледаше, без да се намесва. Каратаев благодари за парите и продължи да се любува на работата си. Французинът настояваше за останалите парчета плат и помоли Пиер да преведе онова, което казваше.

— За какво му са? — рече Каратаев. — Хубави партенки щяха да излязат от тях. Ех, тъй да е! — И с внезапно променено, тъжно лице измъкна от пазвата си вързопче от парчета плат и ги подаде на французина, без да го поглежда. — Е-ех! — промълви той и се върна назад. Французинът погледна плата, замисли се, погледна Пиер въпросително и погледът на Пиер сякаш му каза нещо.

— Platoche, dites donc, Platoche — изчерви се неочаквано и викна с писклив глас французинът. — Gardez pour vous[8] — каза той, като му подаде парчетата, обърна се и си отиде.

— На, гледай — рече Каратаев, като поклати глава. — Думат, безверници, а пък и те имат душа. Право казват старите: потната ръка е щедра, сухата — стисната. Той самият гол, а пък на̀ — даде ми ги. — Каратаев се усмихна замислено и мълча известно време, загледан в парчетата плат. — А пък ще излязат чудесни партенки, приятелче — рече той и се върна в бараката.

Бележки

[1] Какво слънце, а, господин Кирил? Същинска пролет.

[2] Да можеше да вървим в такова време…

[3] И освен това, господин Кирил, достатъчно е да кажете една дума на капитана — нали знаете. Той е такъв… никога нищо не забравя. Кажете на капитана, когато прави обиколката си, за вас той ще стори всичко.

[4] Виж какво, Тома, каза ми той завчера: Кирил е образован човек, говори френски; той е руски благородник, който е изпаднал в нещастие, но е човек. И той разбира… Ако има нужда от нещо нека ми каже, няма да му откажа. Когато си учил горе-долу, обичаш просветата и възпитаните хора. Казвам това за вас, господин Кирил. Завчера, ако не бяхте вие, лошо щеше да свърши.

[5] Платош.

[6] Добре, добре, благодаря, но де е остатъкът от платното?

[7] Благодаря, благодаря, драги, но остатъкът? Дай ми остатъка.

[8] Платош, ей, Платош, Вземи си ги.