Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XXXVIII

Страшната гледка на полесражението, покрито с трупове и ранени, към която се прибави тежест в главата, и съобщенията за двадесет убити и ранени познати генерали, и съзнанието за безсилието на силната си по-рано ръка направиха неочаквано впечатление на Наполеон, който обикновено обичаше да разглежда убитите и ранените, проверявайки по тоя начин душевната си сила (както си мислеше). През тоя ден ужасният вид на полесражението победи оная душевна сила, в която влагаше цялата си заслуга и величие. Той бързо напусна полесражението и се върна на Шевардинската могила. Жълт, подпухнал, тежък, с мътни очи, червен нос и пресипнал глас той седеше на сгъваемия стол, вслушваше се неволно в гърмежите и не дигаше очи. С болезнена скръб чакаше той края на онова дело, за което се смяташе причина, но което не можеше да спре. За един кратък миг лично, човешко чувство надделя над изкуствения призрак на живот, на който той бе служил толкова дълго. Представи си, че той понася тия страдания и смърт, които бе видял на полесражението. Тежестта в главата и в гърдите му напомняше, че и за него са възможни страдания и смърт. В тоя миг той не искаше за себе си нито Москва, нито победа, нито слава. (Каква слава му трябваше още?) Едничкото, което желаеше сега, беше почивка, спокойствие и свобода. Но когато беше на Семьоновската височина, началникът на артилерията му предложи да изкарат на тая височина няколко батареи, за да засилят огъня срещу струпаните пред Князково руски войски. Наполеон се съгласи и заповяда да му съобщят какво въздействие ще окажат тия батареи.

Един адютант дойде да каже, че по заповед на императора двеста оръдия са насочени срещу русите, но че русите си стоят все така.

— Нашият огън ги коси по цели редици, а те стоят — каза адютантът.

— Ils en veulent encore!…[1] — каза с прегракнал глас Наполеон.

— Sire?[2] — повтори адютантът, който не бе чул.

— Ils en veulent encore — изхърка намръщен, с прегракнал глас Наполеон, — donnez leur en[3].

И без неговите заповеди ставаше това, което той искаше, а той даде нареждане, защото смяташе, че чакат заповед от него. И отново се пренесе в своя предишен изкуствен свят на призраците на някакво величие и отново (както конят, който върти колело за вадене на вода, си въобразява, че върши нещо по своя воля) почна покорно да изпълнява оная жестока, тъжна и тежка, нечовешка роля, която му бе предназначена.

И не само за тоя един час и ден бяха помрачени умът и съвестта на тоя човек, който по-тежко от всички други участници в тая работа носеше върху си цялата тежест на онова, което се вършеше; но никога, и до края на живота си, той не можа да разбере ни доброто, ни красотата, ни истината, ни значението на своите постъпки, които бяха премного противоположни на доброто и истината, премного далеч от всичко човешко, за да може той да проумява значението им. Той не можа да се отрече от постъпките си, възхвалявани от половината свят, и затова трябваше да се отрече от истината и доброто и от всичко човешко.

Не само през тоя ден, обикаляйки полесражението, застлано с мъртви и осакатени хора (по негова воля, както мислеше той), като гледаше тия хора, пресмяташе колко руси се падат на един французин и мамейки себе си, намираше причини да се радва, че на един французин се падаха петима руси. Не само в тоя ден писа той писма в Париж, че le champ de bataille a ete superbe[4], защото по него имало петдесет хиляди трупа; но и на остров Света Елена, в тишината на усамотението, дето казваше, че има намерение да употреби свободното си време за описване на великите дела, които е извършил, той писа:

„La guerre de Russie a du etre la plus populaire des temps modernes: c’etait celle du bon sens et des vrais interets, celle du repos et de la securite de tous; elle etait purem ent pacifique et conservatrice.

C’etait pour la grande cause, la fin des hasards et le commencement de securite. Un nouvel horizon, de nouveaux travaux allaient se derouler, tout pleins du bien-etre et de la prosperite de tous. Le systeme europeen se trouvait fonde; il n’etait plus question que de l’organiser.

Satisfait sur ses grands points et tranquille partout, j’aurais eu aussi mon congres et rna sainte alliance. Ce sont des idees qu’on m’a volees. Dans cette reunion de grands souverains, nous eussions traite de nos interets en famille et compte de clerc a maitre avec les peuples.

L’Europe n’eut bientot fait de la sorte veritablement qu’un meme peuple, et chacun, en voyageant partout, se fut trouve toujours dans la patrie commune. J’eus demande toutes les rivieres navigables pour tous, la communaute des mers, et que les grandes armees permanentes fussent reduites desormais a la seule garde des souverains.

De retour en France, au sein de la patrie, grande, forte, magnifique, tranquille, glorieuse, j’eusse proclame ses limites immuables; toute guerre future, purement defensive; tout agrandissement nouveau antinational. J’eusse associe mon fils a l’empire; ma dictature eut fini, et son regne constitutionnel eut commence…

Paris eut ete la capitale du monde, et les francais’, l’envie des nations!…

Mes loisirs ensuite et mes vieux jours eussent ete consacres, en compagnie de l’imperatrice et durant l’apprentissage royal de mon fils, a visiter lentement et en vrai couple campagnard, avec nos propres chevaux, tous les recoins de l’Empire, recevant les plaintes, redressant les semant de toutes parts et partout les monuments et les bienfaits.“[5]

Той, предназначен от провидението за тъжната, несвободна роля — палач на народите, уверяваше себе си, че целта на неговите постъпки била доброто на народите и че той може да ръководи съдбините на милионите и чрез властта да върши благодеяния!

„Des 400 000 hommes qui passerent la Vistule — пишеше той по-нататък за руската война, — la moitie etait Autrichiens, Prussiens, Saxons, Polonais, Bavarois, Wurtembergeois, Mecklembergeois, Espagnols, Italiens, Napolitains. L’armee imperiale, proprement dite, etait pour un tiers composee de Hollandais, Belges, habitants des bords du Rhin, Piemontais, Suisses, Genevois, Toscans, Romains, habitants de la 32-e division militaire, Breme, Hambourg, etc.; elle comptait a peine 140 000 hommes parlant francais. L’expedition de Russie couta moins de 50 000 hommes a la France actuelle: l’armee dans la retraite de Wilna a Moscou, dans les differentes batailles, a perdu quatre fois plus que l’armee francaise; l’incendie de Moscou a coute la vie a 100 000 Russes, morts de froid et de misere dans les bois; enfin, dans sa marche de Moscou a l’Oder, l’armee russe fut aussi atteinte par l’intemperie de la saison; elle ne comptait a son arrivee a Wilna que 500 000 hommes, et a Kalisch moins de 18 000.“[6]

Той си въобразяваше, че войната с Русия е станала по негова воля и ужасът от извършеното не порази душата му. Той поемаше смело върху си всяка отговорност за събитията и помраченият му ум намираше оправдание в това, че между стотиците хиляди загинали хора имаше по-малко французи, отколкото хесенци и баварци.

Бележки

[1] Иска им се още!…

[2] Ваше величество?

[3] Иска им се още — дайте им.

[4] Полесражението беше великолепно.

[5] Руската война трябваше да бъде най-популярната в новите времена: тя беше война на здравия смисъл и на истински изгоди, война за спокойствието и безопасността на всички; тя беше чисто миролюбива и консервативна.

Тя беше за великата цел, за края на случайностите и за началото на спокойствието. Нови хоризонти, нови трудове щяха да се разгърнат, изпълнени с благосъстояние и благоденствие на всички. Европейската система би била основана, щеше да става дума само за учредяването й.

Задоволен по тия големи въпроси и спокоен навсякъде, аз също бих имал своя конгрес и своя свещен съюз. Тези идеи ги откраднаха от мене. В това събрание на велики монарси ние семейно бихме обсъждали работите, които ни интересуват, и бихме се съобразявали с народите, както писарят с господаря си.

Европа наистина скоро би станала по тоя начин един народ и всеки, пътувайки дето и да било, би бил винаги в общото отечество.

Аз бих уговорил всички реки да бъдат свободни за плаване за всички, моретата да бъдат общи, постоянните големи армии да бъдат намалени до гвардии на монарсите.

Върнал се във Франция, в родината — велика, силна, великолепна, спокойна и славна, аз щях да провъзглася границите й за неизменни; всяка бъдеща война — изключително отбранителна; всяко ново разширение — антинационално; бих взел сина си за участник в управлението на империята; моята диктатура би свършила и би започнало неговото конституционно управление…

Париж щеше да бъде столица на света и французите — предмет на завист за всички нации!…

Сетне щях да посветя, с помощта на императрицата, старините си и моето свободно време, както и времето за царственото възпитание на моя син, за постепенно посещаване, като същинска селска съпружеска двойка, с наши собствени коне, всички ъгълчета на империята, за приемане на жалби, за поправяне на несправедливостите, изграждайки по всички краища и навсякъде паметни здания и вършейки благодеяния.

[6] От 400 000 души, които преминаха Висла, половината бяха австрийци, прусаци, саксонци, поляци, баварци, вюртембергци, мекленбургци, испанци, италианци и неаполитанци. Всъщност в едната си трета императорската армия се състоеше от холандци, белгийци, жители от бреговете на Рейн, пиемонтци, женевци, тосканци, римляни, жители на 32-та военна дивизия, на Бремен, Хамбург и т.н.; в нея едва ли 140 000 души говореха френски. Руската експедиция струваше на Франция по-малко от 50 000 души; през отстъплението си от Вилна до Москва руската армия загуби в различни сражения четири пъти повече хора, отколкото френската; пожарът в Москва струваше живота на 100 000 руси, умрели от студ и нищета в горите; най-сетне в похода си от Москва до Одер руската армия също тъй пострадала от суровостта на времето; при пристигането си във Вилна тя се състоеше само от 50 000 души, а в Калиш по-малко от 18 000.