Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

VII

Княз Василий изпълни обещанието, което бе дал на приема у Ана Павловна на княгиня Друбецкая, която го молеше за своя единствен син Борис. За него бе доложено на царя и по изключение бе преведен като прапоршчик в гвардейския Семьоновски полк. Но Борис не бе назначен нито адютант, нито офицер при Кутузов въпреки всичките старания и хитрини на Ана Михайловна. Наскоро след приема у Ана Павловна Ана Михайловна се върна в Москва направо при богатите си роднини Ростови, при които живееше в Москва и дето от детинство се възпитаваше и живееше години наред нейният обожаван Боренка, току-що произведен армейски[1] — и веднага преведен като гвардейски прапоршчик. Гвардията бе напуснала Петербург още на 10 август и синът, който бе останал в Москва, за да се обмундирова, трябваше да я настигне по пътя за Радзивилов.

У Ростови празнуваха именния си ден две Наталии — майката и по-малката дъщеря. От сутринта непрекъснато пристигаха и заминаваха каляски, запрегнати с коне един зад друг, като докарваха поздравители към голямата, известна на цяла Москва къща на графиня Ростова, на улица Поварская. Графинята с хубавата си по-голяма дъщеря и с гостите, които непрекъснато се сменяха, седеше в салона.

Графинята, около четиридесет и пет годишна, със слабо лице източен тип, беше жена очевидно изтощена от дванадесетте деца, които бе родила. Бавността на движенията и думите й, причинена от слабост, й придаваха важен вид, който вдъхваше уважение. Като свой човек, княгиня Ана Михайловна Друбецкая също седеше при тях и помагаше при посрещането и занимаването на гостите. Младите бяха в задните стаи, без да смятат за необходимо да участвуват в приема на посетителите. Графът посрещаше и изпращаше гостите и канеше всички на обяд.

— Много, много ви благодаря, ma chère или mon cher[2] — той казваше ma chère или mon cher на всички без изключение, без каквито и да е отсенки към стоящите по-горе или по-долу от него хора, — от свое име; и от името на скъпите именници. И тъй, гледайте да дойдете за обяд, иначе ще ме обидите, mon cher. Моля: ви сърдечно, от името на цялото семейство, ma chère. — С един и същ израз на пълното, весело и добре избръснато лице и с еднакво силно ръкостискане и повтаряни малки поклони той казваше тия думи на всички без изключение или изменение. Като изпроводеше един гостенин, графът се връщаше при друг или друга, които бяха още в салона; приближаваше креслото си и с вид на човек, който обича и умее добре да живее, разкрачен юнашки и сложил ръце на коленете си, той се поклащаше важно, изказваше предположения за времето, съветваше се за здравето ту на руски, ту на много лош, но самоуверен френски език, и отново с израз на уморен, но твърд в изпълнението на задълженията си човек тръгваше да изпраща, като приглаждаше редките побелели коси на плешивата си глава, и отново канеше: на обяд. От време на време, когато се връщаше от вестибюла, през стаята с цветята и стаята за прислугата той наминаваше в голямата мраморна зала, дето слагаха трапеза за осемдесет души, и като гледаше лакеите, които разнасяха сребро и порцелан, разтягаха масите и разгъваха везаните ленени покривки, повикваше Дмитрий Василевич, дворянин, който управляваше всички негови работи, и му казваше:

— Виж какво, Митенка, гледай всичко да бъде хубаво. Тъй, тъй — думаше той, като оглеждаше с удоволствие грамадната разтегната маса! — Най-важното е — нареждането на масата. Това е… — И отиваше отново в салона, въздъхвайки самодоволно.

— Маря Лвовна Курагина с дъщеря си — доложи басово от вратата на салона грамадният лакей на графинята, с когото тя излизаше в кола из града. Графинята помисли и смръкна енфие от златната табакерка с портрета на мъжа й.

— Измъчиха ме тези посещения — каза тя. — Е, добре — тази е последната, която ще приема. Много е превзета. Покани я — рече тя на лакея с тъжен глас, сякаш му казваше: „Хайде, доубийте ме!“

Една висока, пълна, горда на вид дама и кръглоликата й усмихната дъщеря, шумолейки с роклите си, влязоха в салона.

— Chère comtesse, il y a si longtemps… elle a été alitée, la pauvre enfant… au bal de Razoumowsky… et la comtesse Apraksine… j’ai été si heureuse…[3] — Чуха са оживени женски гласове, които се пресичаха един друг и се сливаха с шума на роклите и тропота на преместваните столове. Наченаха такъв разговор, който се започва само за да могат при първата пауза да станат, да прошумолят с роклите си и да кажат: „Je suis bien charmée; la santé de maman… et la comtesse Apraksine“[4] — и отново да зашумолят с рокли, да идат във вестибюла, да сложат шубата или наметката си и да си отидат. Заговориха за най-важната по онова време градска новина — болестта на известния богаташ и красавец от екатерининската епоха, стария граф Безухов, и за неговия незаконен син Пиер, който се държал толкова неприлично на приема у Ана Павловна Шерер.

— Много ми е жал за клетия граф — рече гостенката, — и без туй със здравето е толкова зле, а сега това огорчение от сина му. То ще го убие!

— Какво е станало? — попита графинята, като че не знаеше за какво говори гостенката, макар петнадесетина пъти да бе слушала вече за причината на огорчението на граф Безухов.

— Ето какво е днешното възпитание! Още в чужбина — каза гостенката — тоя младеж бил оставен да живее самостоятелно и сега в Петербург, разправят, извършил такива ужаси, че го изгонили с полиция оттам.

— Нима! — рече графинята.

— Лоши приятели си е избрал — вмеси се княгиня Ана Михайловна. — Разправят, че синът на княз Василий, той и някой си Долохов вършили бог знае какви работи. И двамата пострадали. Долохов бил разжалван в прост войник, а сина на Безухов го изгонили в Москва. А за Анатол Курагин — баща му някак потулил работата. Но все пак го изгонили от Петербург.

— Ама какво са направили? — попита графинята.

— Те са същински разбойници, особено Долохов — разправи гостенката. — Той е син на Маря Ивановна Долохова, такава почтена дама. И какво? Представете си — тримата взели отнякъде една мечка, качили я със себе си в каретата и отишли при актрисите. Дотърчала полицията да ги усмири. А те хванали кварталния пристав, вързали го гръб о гръб с мечката и пуснали мечката в Мойка; мечката плува — и кварталният отгоре й.

— Чудесен ще е бил, ma chère, приставът — извика графът, примирайки от смях.

— Ах, какъв ужас! Какво смешно има в това, графе?

Но и самите дами, без да щат, се смееха.

— Едва спасили нещастника — продължи гостенката. — И ето така умно се забавлява синът на граф Кирил Владимирович Безухов! — добави тя. — А разправяха, че бил много добре възпитан и умен. Ето докъде го е довело цялото това чуждестранно възпитание. Надявам се, че въпреки богатството му тук никой няма да го приеме. Искаха да ми го представят. Отказах решително: аз имам дъщери.

— Защо казвате, че тоя момък е толкова богат? — попита графинята, като се наведе встрани от момичетата, които веднага се престориха, че не слушат. — Та графът има само незаконни деца. Струва ми се… и Пиер е незаконен.

Гостенката махна с ръка.

— Мисля, че има двадесетина незаконни.

Княгиня Ана Михайловна се намеси в разговора, желаейки очевидно да покаже, че има връзки и знае всички събития във висшето общество.

— Ето каква е работата — каза тя важно и също така полушепнешком. — Славата на граф Кирил Владимирович е известна… Той дори не помни броя на децата си, но тоя Пиер му беше най-обичният.

— Колко хубав беше старецът — рече графинята, — дори миналата година! По-красив мъж не съм виждала.

— Сега много се е променил — каза Ана Михайловна. — Та, исках да кажа — продължи тя, — по женска линия наследник на целия имот е княз Василий, но бащата много обичаше Пиер, грижеше се за възпитанието му и писа на царя… тъй че никой не знае, ако той умре (той е толкова зле, че всеки миг го чакат да умре и Lorrain[5] е пристигнал от Петербург), кому ще остане това грамадно състояние — на Пиер ли или на княз Василий. Четиридесет хиляди селяни и много милиони. Знам това много добре, защото ми го казваше самият княз Василий. А пък и Кирил Владимирович ми се пада вуйчо, той е втори братовчед на майка ми. Освен това той кръсти Боря — добави тя, сякаш не придаваше никакво значение на това обстоятелство.

— Княз Василий пристигнал вчера в Москва. Казаха ми, че тръгнал по ревизия — рече гостенката.

— Да, но entre nous[6] — каза княгинята, — това е само предлог. Той е дошъл всъщност при граф Кирил Владимирович, щом научил, че е зле.

— Но, ma chère, това е чудесен номер — рече графът и като видя, че възрастната гостенка не го слуша, обърна се към госпожиците. — Представям си каква хубава фигура е бил приставът.

И като изобрази как е махал с ръце приставът, той пак се засмя гръмогласно със звучен и басов смях, раздрусващ цялото му пълно тяло, така както се смеят хора, които винаги хубаво са яли и още по-хубаво са пили.

— Та, заповядайте да обядвате у нас — рече той.

Бележки

[1] Гвардейските полкове имали предимство пред армейските. — Б.пр.

[2] Мила или мили.

[3] Толкова отдавна… графиньо… болна беше, горкичката… на бала у Разумовски… графиня Апраксина… толкова ми беше драго…

[4] Много ми е драго… здравето на мама… графиня Апраксина.

[5] Лорен.

[6] Между нас.