Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 74 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но на времето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотър (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Романът-епопея „Война и мир“ е най-великото художествено произведение в руската литература. Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е бил в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. Намирал се е в най-щастливия период от своя живот. На романа са отделени 7 години за написване- от 1863 до 1869. В него се сливат труд, воля, интелект и мисъл към голямото и велико дело на руския народ – Отечествената война от 1812 година. Творческата история на романа е интересна. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

При отбраната на Отечеството се изявяват потенциалните възможности на руския човек – саможертва в името на родината. Неслучайно Толстой пристъпва към войната от 1805 до 1812 година. Известно е, че първата се е водила извън Русия и не е била в интерес на народа, а втората – на територията на Русия добива национален характер. Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение. При него най-пълно се разкрива идейно-художествената концепция на романа и най-пълно се изявява отношението не само на главните герои, но и на народа към съдбата на родината. При Бородино побеждава не тактиката и стратегията, а духът на руската армия.

Жанрова характеристика за романа: Жанровата структура, която Толстой изгражда е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XXII

Залюлян от тълпата, която го бе обкръжила и натискаше, Пиер гледаше наоколо си.

— Граф Пьотр Кирилич! Как сте попаднали тук? — каза нечий глас.

Пиер погледна нататък.

Борис Друбецкой, изчиствайки с ръка коленете си, които бе изцапал (навярно когато и той бе целувал иконата), се приближи усмихнат към Пиер. Борис беше облечен елегантно, с отсянка на походна войнственост. Той носеше дълъг сюртук и камшик през рамо, също като Кутузов.

В това време Кутузов стигна до селото и седна в сянката на най-близката къща, на скамейката, донесена тичешком от един казак и бързо покрита с килимче от друг. Грамадната блестяща свита обкръжи главнокомандуващия.

Пиер обясни намерението си да участвува в сражението й да прегледа позицията.

— Ето какво ще направите — каза Борис. — Je vous ferai les honneurs du camp.[1] Най-хубаво ще можете да видите всичко оттам, дето ще бъде граф Бенигсен. Аз нали съм на служба при него. Ще му доложа. А ако искате да обиколите позицията, елате с нас: ще тръгваме след малко за левия фланг. А после ще се върнем и аз ви моля да заповядате да нощувате у мене, и ще съставим партия за карти. Нали се познавате с Дмитрий Сергеич? Той живее ей там. — Той посочи третата къща в Горки.

— Но мене ми се иска да видя десния фланг; казват, че той е много силен — рече Пиер. — Бих искал да мина по цялата позиция, като почна от Москва река.

— Е, това можете после, а главният фланг е левият…

— Да, да. А не можете ли ми каза де е полкът на княз Болконски? — попита Пиер.

— На Андрей Николаевич ли? Ще минем край него, аз ще ви заведа.

— Как е левият фланг? — попита Пиер.

— Право да ви кажа, entre nous[2], Господ знае в какво положение е нашият ляв фланг — каза Борис, като понижи доверчиво гласа си, — граф Бенигсен мислеше съвсем друго. Той мислеше да укрепи ей оная там могила, съвсем не така… но — Борис сви рамене. — Светлейшият не поиска или са му наприказвали. Нали… — И Борис не довърши, тъй като в това време до Пиер се приближи Кайсаров, адютантът на Кутузов. — А! Паисий Сергеич — каза със свободна усмивка Борис, обръщайки се към Кайсаров. — Аз тъкмо се старая да обясня на графа позицията. Чудно как е могъл светлейшият тъй вярно да отгатне замислите на французите!

— За левия фланг ли говорите? — рече Кайсаров.

— Да, да, именно. Нашият ляв фланг сега е много, много силен.

Макар че Кутузов изгонваше всички излишни хора от щаба, Борис съумя да се задържи в главната квартира и след предприетите от него промени. Той се нагласи при граф Бенигсен. Както всички, при които бе служил Борис, граф Бенигсен смяташе младия княз Друбецкой за неоценим човек.

В командуването на армията имаше две рязко определени партии: партията на Кутузов и партията на Бенигсен, началника на щаба. Борис беше във втората партия и никой не умееше така, както той, въздавайки угоднически уважение на Кутузов, да оставя да се почувствува, че стареца не го бива и че цялата работа се води от Бенигсен. Сега бе настъпил решителният миг на сражението, който трябваше или да унищожи Кутузов и властта да бъде предадена на Бенигсен, или, дори ако Кутузов спечелеше сражението, да се направи така, та да се разбере, че всичко се дължи на Бенигсен. Във всеки случай за утрешния ден трябваше да се раздадат големи награди и да се издигнат нови хора. И поради това целия ден Борис беше в раздразнено оживление.

След Кайсаров при Пиер дойдоха още други негови познати и той не сварваше да отговори на въпросите за Москва, с които го обсипваха, и не сварваше да изслуша онова, което му разправяха. По всички лица бе изписано оживление и тревога. Но на Пиер му се струваше, че причината за възбудата, изразена по някои от тия лица, се криеше повече във въпросите за личния успех, и от ума му не излизаше друго изражение на възбуда, което виждаше по други лица и което показваше въпроси не лични, а общи, въпроси за живота и смъртта. Кутузов съзря Пиер и групата около него.

— Повикайте го да дойде при мене — каза Кутузов. Адютантът предаде желанието на светлейшия и Пиер тръгна към скамейката. Но преди него до Кутузов се приближи един редник-опълченец. Беше Долохов.

— Тоя защо е тук? — попита Пиер.

— Той е такъв мошеник, че навсякъде се вре! — отговориха на Пиер. — Нали е разжалван. Сега трябва пак да изскочи. Предлагал някакви проекти и се промъкнал нощем в неприятелската верига… но е юначага!…

Пиер свали шапка и почтително се наведе пред Кутузов.

— Реших, че ако доложа на ваша светлост, вие може да ме изгоните или да ми кажете, че ви е известно това, което ви докладвам, и тогава пак нищо няма да загубя… — рече Долохов.

— Тъй, тъй.

— А ако съм прав, ще принеса полза на отечеството, за което съм готов да умра.

— Тъй… тъй…

— И ако на ваша светлост му потрябва човек, който не би жалил кожата си, благоволете да си спомните за мене… Аз може би ще потрябвам на ваша светлост.

— Тъй… тъй… — повтори Кутузов, като гледаше Пиер със смеещо се, присвито око.

В това време Борис с придворната си ловкост излезе напред, до Пиер, по-близо до началството, и най-естествено и не високо, като че продължаваше започнат разговор, каза на Пиер:

— Опълченците — те пък просто облякоха бели ризи, да се приготвят за смърт. Какво геройство, графе!

Борис каза това очевидно за да го чуе светлейшият. Той знаеше, че Кутузов ще обърне внимание на тези думи и наистина светлейшият се обърна към него.

— Какво казваш ти за опълчението? — рече той на Борис.

— Те, ваша светлост, готвейки се за утрешния ден, за смърт, облякоха бели ризи.

— А!… Чудесни, безподобни хора! — рече Кутузов, затвори очи и поклати глава. — Безподобни хора! — повтори с въздишка той.

— Искате да помиришете барут ли? — рече той на Пиер. — Да, приятна миризма. Имам честта да бъда обожател на вашата съпруга, здрава ли е тя? Моят лагер е на ваше разположение. — И както често се случва със старите хора, Кутузов почна разсеяно да оглежда наоколо си, сякаш бе забравил всичко, което трябваше да каже или да стори.

Очевидно той бе си спомнил онова, което се мъчеше да си спомни, и повика Андрей Сергеич Кайсаров, брата на адютанта си.

— Как, как бяха, как бяха стиховете на Марин, как бяха стиховете, как? Дето написал за Гераков: „Ще бъдеш в корпуса учител…“ Кажи ги, кажи — заговори Кутузов, като очевидно се готвеше да се посмее. Кайсаров ги каза. Кутузов, усмихвайки се, кимаше с глава в такт на стиховете.

Когато Пиер се отдели от Кутузов, Долохов се приближи до него и хвана ръката му.

— Много ми е драго, че ви срещам тук, графе — каза му той високо, без да се стеснява от присъствието на другите, и с особена решителност и тържественост. — В навечерието на деня, в който бог знае кому от нас е отредено да остане жив, радвам се от случая да мога да ви кажа, че съжалявам за станалите помежду ни недоразумения и че бих желал да нямате нищо против мене. Моля ви да ми простите.

Пиер гледаше усмихнат Долохов и не знаеше какво да му каже. Долохов, с бликнали в очите му сълзи, прегърна и целуна Пиер.

Борис каза нещо на своя генерал и граф Бенигсен се обърна към Пиер и му предложи да отиде с тях по фронтовата линия.

— Ще ви бъде интересно — каза той.

— Да, много интересно — каза Пиер.

След половин час Кутузов замина за Татариново, а Бенигсен със свитата си, в която беше и Пиер, тръгна по фронтовата линия.

Бележки

[1] Аз ще ви разведа из лагера.

[2] Между нас.