Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Война и мир, –1869 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 79 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011-2012)
Корекция
sir_Ivanhoe (2012)

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Първи и втори том

 

Пето издание

Народна култура, София, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Издательство „Художественная литература“

Москва, 1968

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

 

Коректори: Лиляна Малякова, Евгения Кръстанова

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51¾

Издателски коли 39,33. Формат 84×108/32

Издат. №41 (2616)

Поръчка на печатницата №1265

ЛГ IV

Цена 3,40 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София

Народна култура — София

 

 

Издание:

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Трети и четвърти том

 

Пето издание

Народна култура, 1970

 

Лев Николаевич Толстой

Война и мир

Тома третий и четвертый

Издателство „Художественная литература“

Москва, 1969

Тираж 300 000

 

Превел от руски: Константин Константинов

 

Редактори: Милка Минева и Зорка Иванова

Редактор на френските текстове: Георги Куфов

Художник: Иван Кьосев

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Христина Киркова

 

Дадена за печат на 10.III.1970 г. Печатни коли 51

Издателски коли 38,76. Формат 84X108/3.2

Издат. №42 (2617)

Поръчка на печатницата №1268

ЛГ IV

 

Цена 3,38 лв.

 

ДПК Димитър Благоев — София, ул. Ракитин 2

Народна култура — София, ул. Гр. Игнатиев 2-а

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Война и мир от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Война и мир.

Война и мир
Война и миръ
АвторЛев Толстой
Създаване1863 г.
Руска империя
Първо издание1865 – 1868 г.
Русия
Оригинален езикруски
Жанрроман-епопея
Начало— Eh bien, mon prince. Gênes et Lucques ne sont plus que des apanages, des поместья, de la famille Buonaparte.
КрайВ первом случае надо было отказаться от сознания несуществующей неподвижности в пространстве и признать неощущаемое нами движение; в настоящем случае — точно так же необходимо отказаться от несуществующей свободы и признать неощущаемую нами зависимость.
Война и мир в Общомедия

„Война и мир“ е епически роман за руската история и общество, написан от Лев Толстой.

Преводачът на романа Михаил Маджаров

За пръв път е публикуван между 1865 и 1869 г. Романът разказва за Русия по времето на Наполеон. Оригиналното руско заглавие е „Война и миръ“. Сюжетът разкрива съдбата на 5 аристократични семейства в периода 1805 – 1813. Някои от героите са исторически лица.

Много критици смятат „Война и мир“ за нов етап в развитието на европейската литература. Днес никой не подлага на съмнение принадлежността на „Война и мир“ към жанра роман, но навремето дори самият Толстой е смятал, че неговият първи роман е по-късният „Ана Каренина“.

Първият превод на романа на български език е направен от Михаил Маджаров през 1889 – 1892 г.

Герои и прототипи

Ростови

  • граф Иля Андреевич Ростов
  • графиня Наталия Ростова – негова съпруга
  • Вера Илинична – голямата дъщеря на Ростови
  • граф Николай (Nicolas) Илич – големият син на Ростови. Прототип на Николай Ростов е бащата Николай Илич на Л. Н. Толстой
  • Наталия Илинична (Natalie, Наташа) – малката дъщеря на Ростови. Смята се, че прототип на Наташа е снахата на Толстой Татяна Андреевна Берс, по мъж Кузминская. Вторият е съпругата на писателя София Андреевна, по рождение Берс
  • граф Пьотр (Peter) Илич (Петя) – малкият син на Ростови
  • Соня (Sophie) – племенница на граф Иля Ростов

Безухови

Болконски

  • княз Николай Андреевич Болконски – старият княз, виден деец от екатерининската епоха. Прототип е дядото Л. Н. Толстой по майчина линия, представител на стария род Волконски
  • княз Андрей Николаевич Болконски – син на стария княз. Няма очевиден прототип. Толстой настоявал, че героят е изцяло измислен. Сред возможните прототипи се посочва Н. А. Тучков, адютант на Ф. Тизенхаузен.
  • княгиня Мария Николаевна (Marie) – дъщеря на стария княз, сестра на княз Андрей. Прототип може да е Мария Николаевна Волконска (по мъж Толстая), майка на Л. Н. Толстой
  • Лиза – жена на княз Андрей Болконски
  • младият княз Николай Андреевич Болконски – син на княз Андрей

Курагини

  • княз Василий Курагин
  • Анатолий Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Ипполит Василиевич Курагин – син на Василий Курагин
  • Елен (Елена Василиевна) Курагина – дъщеря на Василий Курагин
  • княгиня Алина Курагина – съпруга на княз Василий

Други герои

  • княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Борис Друбецкой – син на Княгиня Анна Михайловна Друбецкая
  • Платон Каратаев – войник Апшеронския полк, среща Пиер Безухов в плен
  • капитан Тушин – капитан от артилерийския корпус, отличил се по време на Шенграбенското сражение. Негов прототип е капитан Я. И. Судаков
  • Долохов – в началото на романа – хусар, по-късно един от водачите на партизанското движение. Прототип – Иван Дорохов
  • Василий Дмитриевич Денисов – приятел на Николай Ростов. Прототип – Денис Давидов
  • Мария Дмитриевна Ахросимова – позната на семейство Ростови. Прототип – вдовицата на генерал-майор Офросимов Настасия Дмитриевна
  • m-lle Bourienne – компаньонка на княгиня Мария Николаевна (Болконска)

История на романа

Когато Лев Толстой пристъпва към написването на романа е в разцвета на своите духовни и творчески сили, около 35-годишен. На романа са отделени 7 години за написване – от 1863 до 1869. Отначало Толстой не е имал намерението да пише роман-епопея, замисълът е бил по-скромен. Той възнамерявал да напише повест, главният герой на която е трябвало да се върне от заточение. Неволно от настоящето авторът преминава в 1825 година, когато героят е възмъжал и оженен мъж. За да разбере това, той се връща към ранните години на мъжа, тоест през 1812 година. И така се пренася от минало в настояще. Авторът решава да върне не само един от героите си в годините, но и някои от останалите. Отначало романът се е наричал „Три времена“, след това „Всичко е хубаво“ и едва накрая „Война и мир“. В първите стадии на изграждането на творбата историческите лица като Кутузов, Наполеон, Александър и други са били епизодични. При осъществяването на замисъла на романа, Толстой чете много за историята на Русия.

Исторически факти:

  • Отечествената война на Русия срещу Франция от 1812 година;
  • Участието на Наполеон и Александър I като исторически фигури;
  • Победата на Русия над Франция;

Духът на армията не е един и същ в Шенграбенското, Аустерлицкото и Бородинското сражение. Войната прераства в отечествена едва когато Наполеон навлиза в пределите на Русия – това решава и нейния изход. Кулминационният момент в действието на романа е Бородинското сражение.

Жанровата структура, която Толстой изгражда, е нещо ново в руската и световната литература. Дори самият автор се е затруднил да даде точно определение на новосъздадения от него жанр. Главната му цел е била да разкрие един от най-епичните моменти в историята на Русия. „Война и мир“ включва епопея, исторически роман и очерк на нравите. С това произведение той поставя началото на този нов вид жанр.

Тема и сюжет

За тема на своя роман Толстой избира Отечествената война, на фона на която той разкрива живота на нацията, като включва герои от три поколения. Романът е изграден на пръв поглед на две тематични линии. Те са се отразили и в заглавието – война и мир. Всяка от тях си има своя проблематика и свои герои. Има и второстепенни сюжетни линии – съдбите на отделните герои.

Действието на романа се развива в течение на 15 години. Започва през юли 1805 и завършва в 1820 година, като преминава през Аустерлицкото сражение, опожаряването на Москва, разгрома на великата армия на Наполеон. Развива се на различни места и сфери. В романа са разкрити най-важните страни на обществено-политическия, духовния, семейно-битовия живот на нацията. Пред нас се редят една след друга картини от селския и помешчически бит, от живота на висшето общество.

Широтата на жизнения обхват във „Война и мир“ позволява да се говори за „художествена система от теми“, т.е. за няколко тематични кръга, включени в идейната и художествената структура на произведението. Трите тематични центъра на романа-епопея са темата за народа, за дворянската общественост и за личния живот на човека. Всяка тема е не просто единична тема, а обобщаващ принцип, който се разкрива чрез множеството конкретни тематични детайли.

Обичта на автора към „народната мисъл“ се открива в оценката на историческите събития, в които решителна роля играят народните маси. Към разработването на темата за дворянското общество Толстой пристъпва не от дворянски а от народни позиции. В зависимост от връзките на дворянството с народа се мени и отношението към него. Темата за личния живот на човека е разработена предимно чрез тримата главни герои – Андрей Болконски, Пиер Безухов и Наташа Ростова. Тази тема е по-сложна и по-философски реализирана. В периода, когато Толстой пише „Война и мир“ въпросите за живота на човека и неговите права са го вълнували дълбоко. Той стига до извода, че човек сам за себе си може да бъде Наполеон. Ако той е безсилен пред лицето на историята – то той е всесилен при определяне на своя личен живот. От тази философска система Толстой излиза при реализирането на жизнения и духовен път на своите герои.

Не Наполеон и Александър I определят хода на историческите събития, а капитан Тушин, капитан Тимохин, Денисов, както и всички онези селяни, превърнати във войници – бранители на своето отечество. Не е трудно да се види, че темата за народа, за неговия героизъм и патриотизъм, за неговата историческа мисия и съдба е разработена от Толстой в един по-широк план и не откъм социалната, а от националната ѝ страна. В романа-епопея под „народ“ се разбира цялата нация. Във „Война и мир“ Толстой отразява живота в неговото естествено развитие. Времето на героите съвпада с историческото. Въпреки пролятата кръв, мъката и сълзите, „Война и мир“ е жизнеутвърждаващо произведение. Навсякъде в него се чувства радостта от живота, неговата красота.

Характеристика на героите

Василий Курагин

Представител на новата аристокрация, която е групирана около двора на Александър I. Той е гъвкав, алчен, пресметлив и кариеристичен сановник, който не се спира пред нищо при осъществяването на своята цел. Неговият морал – морал на хищника, който умее да оплете жертвата си или се възползва от нея. Такъв е случая с Пиер Безухов, когото оженва за дъщеря си Елен. Не по-добри от него са синовете му Иполит и Анатолий. Тяхната сестра – красавицата Елен ги надминава. Тя сводничи на своя брат Анатол при отвличането на Наташа. Върху семейство Курагини най-пълно се е отразила душевната празнота и нравствената деградация на светското общество.

Анатол Курагин

Представен като повърхностен, глурав, самодоволен и самоуверен, но отличен с всички външни белези на красотата, той се отдава на хедонистичен живот изпълнен със забавления и жени без да държи сметка за последствията. Несериозният Анатол Курагин подържа двусмислена връзка със своята сестра Елена Курагина и е женен за полско момиче, но го крие и живее ергенски живот в Русия, влюбва се в младата красавица Наташа Ростова, която му отвръща със същото. В името на любовта към Анатол, Наташа отказва да се омъжи за годеника си Андрей Болконски.

Андрей Болконски

Тръгва от неудовлетворението от себе си и от своя живот. Тръгва от крайния индивидуализъм и от идеята за величие, за да стигне до сближаването на народа и вярата в любовта и живота. Неговият трезв и критичен ум не може да понася аристократическата суета и глупост – той се стреми към по-голям простор, към творческа изява и Наполеоновска слава. С тази цел заминава на фронта. Войната му разкрива нови истини. Той разбира, че истинската храброст няма нищо общо с външната слава и величие, към които той се е стремил. Това е първата крачка за сближаване с народа. Важен събитиен момент е неговото развитие като герой при сражението в Аустерлиц, когато князът е ранен. Вторият съдбовен момент е смъртта на неговата жена, която довежда до душевната депресия в героя. Третият важен момент е срещата му с Наташа. Тя го връща към живота. Изневярата на Наташа с Анатол Курагин и опитът ѝ да избяга с него, поразяват княз Андрей. Изчезват радостта и безкрайните светли хоризонти. В героя настъпва отново душевна депресия. Едва в края на живота, когато Наташа се грижи за него князът разбира последната истина, че без любовта му към нея няма щастие и без връзката с народа няма постижения и успехи. Образът на княз Андрей е сложен и противоричив. В него има нещо демонично, силно безкомпромисно и в същото време нещо трагично, което идва от неудовлетворената му жажда за любов.

Пиер Безухов

Представен като незаконен син на виден и богат велможа от времето на Екатерина II. Той се учи и възпитава на Запад, където възприема идеите на френската революция. Оттук идва свободолюбието и стремежът да се сближава с народа. Той е откъснат от живота и от проблемите на своята родина. След пристигането си в Русия Пиер се движи безцелно сред аристократичния свят, прахосва си времето, води разгулен живот и става съпруг на красавицата Елен, която след това му причинява разочарование. Особено значение за осъзнаване на безсмислието на живота има дуелът, в който Пиер участва срещу Долохов. Дуелът е безсмислен, защото е породен от развратната му жена. Пленничеството на Пиер във френския лагер му разкрива целта на живота – живот с щастие. Вътрешното развитие на образа е изградено върху борбата между духовното и чувственото начало.

Наташа Ростова

Съкровената мечта на автора. Тя вдъхва живот в умиращия княз Андрей, а по-късно прави щастлив и Пиер. Тя умее да живее не само за себе си, но и за всички. Бори се за щастието си и олицетворение на живота. В романа образът на Наташа е критерий за оценка на останалите образи. В Наташа всяка постъпка е продиктувана от сърцето.

Мария Болконска

Най-скъпият образ на автора. При неговото изграждане авторът е използвал някои черти на майка си.

Николай Ростов

Не е човек на дълбоките и възвишени размисли – той е човек на дълга. Той е единственият от героите, при който са застъпени връзките му с народа, със селяните.

Наполеон и Кутузов

Намират най-пълен и завършен израз в историческите събития. Толстой развенчава мнимото величие на генералите. Кутузов прилага тактика на търпение, изчакване на историческия момент, който ще наложи поврат във войната. По този начин той запазва физическите и нравстените сили на армията за решителното сражение. Кутузов е хуманист по душа. Слива се с масите и добре разбира тяхната роля в историята. Наполеон изпъква със своя краен индивидуализъм и със стремежа си да диктува историята. Наполеон мрази хората, не жали войниците и е жесток към тях. Манията за величие в него е силно изразена.

Платон Каратаев

Военнопленник. Той е представител на патриархалното селячество и неговата идеология. Каратаев се е отдал изцяло на бога и свежда всичко до божията воля.

Тихонщербати и Василиса

Активни и решителни представители на народа, непримирими и безпощадни участници в народната война, които в много отношения противостоят на Каратаев.

Външни препратки

Съпоставени текстове

XIV

В пет часа сутринта беше още съвсем тъмно. Войските от центъра, резервите и десният фланг на Багратион бяха още неподвижни, но на левия фланг колоните от пехота, кавалерия и артилерия, които трябваше първи да се спуснат от височините, за да атакуват френския десен фланг и според диспозицията да го отблъснат в Бохемските планини, бяха се вече раздвижили и почваха да се дигат от местата, дето бяха нощували. Димът от огньовете, в които хвърлиха всичко излишно, лютеше на очите. Беше студено и тъмно. Офицерите набързо пиеха чай и закусваха; войниците предъвкваха сухари, потропваха с нозе, за да се стоплят, и се трупаха около огньовете, като хвърляха в тях остатъци от бараките; столове, маси, колела и качета — всичко излишно, което не можеха да вземат със себе си. Австрийските водачи на колони сновяха между руските войски и бяха предвестници на похода. Щом около мястото на полковия командир се покажеше австрийски офицер, полкът се размърдваше: войниците тичешком напускаха огньовете, скриваха лулите в ботушите си, торбичките — в колите, вземаха пушките и се строяваха. Офицерите се закопчаваха, надяваха шпаги и раници и подвиквайки, обикаляха редиците; обозните и вестовоите впрягаха, натоварваха и връзваха багажите на колите. Адютантите, батальонните и полковите командири яхваха конете, прекръстваха се, даваха последни заповеди, наставления и нареждания на обозните, които оставаха, и се понасяше еднообразният тропот на хиляди нозе. Колоните тръгваха, без да знаят накъде и без да виждат от обкръжаващите ги хора, от дима и от сгъстяващата се мъгла нито местността, която напускаха, нито оная, в която навлизаха.

Войникът в движение е също тъй обкръжен, ограничен и влачен от своя полк, както морякът от кораба, на който се намира. Колкото и надалеко да отиде в каквито и странни, непознати и опасни широти да навлезе той, около него, както за моряка, винаги и навред са все същите палуби, мачти и въжета на неговия кораб, винаги и навред са все същите другари все същите редици, все същият фелдфебел Иван Митрич, — все същото ротно куче Жучка, все същото началство. Войникът рядко пожелава да узнае на какви ширини се намира неговият кораб; но в ден на сражение, бог знае как и отде, в нравствения свят на войската се чува еднаква за всички строга нота, в която звучи приближаването на нещо решително и тържествено и която предизвиква в тях неприсъщо тям любопитство. В дни на сражения войниците възбудено се опитват да излязат извън интересите на своя полк, ослушват се, оглеждат се и жадно разпитват за онова, което става около тях.

Макар че съмваше, мъглата толкова се бе сгъстила, че човек не можеше да вижда на десет крачки пред себе си. Храстите изглеждаха като грамадни дървета, равните места като урви и склонове. Навсякъде, от всички страни можеш да се сблъскаш с невидим дори от десетина крачки неприятел. Но колоните дълго вървяха все в тая мъгла, спускаха се и възлизаха по височините, като минаваха край градини и огради, из нова странна местност, без да се сблъскат някъде с неприятеля. Напротив, ту напреде, ту отзад, от вси страни, войниците разбираха, че по същата посока вървят наши, руски колони. И на всеки войник му ставаше приятно на душата, като знаеше, че там, накъдето отива той, тоест неизвестно къде, отиват още много, много наши.

— Гледай ти, и курските минаха — думаха из редиците.

— Ужас, братче, колко много наша войска се събра! Снощи, като погледнах какви огньове са наклали, краят им не се вижда. Москва — същинска!

Макар никой от началниците на колоните да не приближаваше до редиците и да не говореше с войниците (както видяхме на военния съвет, колонните началници бяха в лошо настроение и недоволни от подготвящата се битка и затуй само изпълняваха заповедите и не се грижеха да поразвеселят войниците), въпреки това войниците вървяха весело както винаги, когато тръгваха на бой, особено настъпателен. Но след като вървя около час все сред гъстата мъгла, по-голямата част от войската трябваше да спре и по редиците премина неприятното съзнание, че се върши нещо безредно и безсмислено. Твърде мъчно е да се определи по какъв начин се предава това съзнание; но несъмнено е, че то се предава необикновено вярно и се разлива бързо, неусетно и неудържимо, като вода в дол. Ако руската войска беше сама, без съюзници, би изминало може би много време, докато това съзнание за безредие стане обща увереност; но тъй като сега с особено удоволствие и естественост смятаха, че причина за безредието са глупавите немци, всички се убедиха, че става вредна бъркотия, предизвикана от „саламджиите“.

— Защо спряхме? Да не са ни обградили? Или ме се натъкнали вече на французина?

— Не, не се чува нищо. Той щеше да гърми.

— На, караха ни по-скоро да тръгнем, а като тръгнахме, спряхме глупаво сред полето, все проклетите немци объркват. Дяволи такива, неразбрани!

— На, затуй, да остане на мен, бих ги пуснал напред. Не да свират отзад. А пък ти стой сега на гладно сърце.

— Какво има, скоро ли ще вървим? Казват, че кавалерията заградила пътя — каза един офицер.

— Ех, проклети немци, земята си не знаят! — обади се друг.

— Вие от коя дивизия сте? — изкряска, приближавайки с коня си, един адютант.

— От осемнадесета.

— Че защо сте тука? Отдавна трябваше да бъдете напред, сега и до довечера няма да минете. Гледай какви глупави разпоредби; сами не знаят какво правят — рече офицерът и отмина.

След него мина един генерал и викна сърдито нещо не на руски.

— Тафа-лафа, а какво бърбори, нищо не можеш разбра — каза един войник, който имитира отминалия генерал. — Аз бих ги разстрелял, тия подлеци!

— Заповядано беше към девет часа да стигнем на мястото, а ние не сме минали и половината. Гледай какви разпоредби! — повтаряха от разни, страни.

И чувството за енергия, с което войските бяха тръгнали на бой, почна да се превръща в раздразнение и злоба срещу безсмислените наредби и срещу немците.

Причината за бъркотията бе, че през време на движението на австрийската кавалерия, която вървеше на левия фланг, висшето началство бе намерило, че нашият център е премного отдалечен от десния фланг и на цялата кавалерия беше заповядано да мине на дясната страна. Няколко хиляди от кавалерията минаваха пред пехотата и пехотата трябваше да чака.

Напреде стана спречкване между австрийския водач на колона и един руски генерал. Руският генерал крещеше и настояваше да спрат конницата; австриецът доказваше, че не той е виновен, а висшето началство. А през това време войските стояха, отегчаваха се и падаха духом. След едночасово спиране войските най-сетне тръгнаха и почнаха да слизат по надолнището. Мъглата, която горе се разпръскваше, долу дето бяха слезли войските, се стелеше още по-гъста. Напреде в мъглата се чу един, втори изстрел, отначало несвързано, на различни паузи: тратта… тат, а сетне все по-свързано й по-често, и започна сражението над рекичката Голдбах.

Като не предполагаха, че ще срещнат долу над рекичката неприятел и неочаквано се натъкнаха на него в мъглата, като не чуваха от висшите началници ни една дума на въодушевление, с разпространеното сред войските съзнание, че са закъснели, и най-важното — като не виждаха в гъстата мъгла нищо пред и около себе си, русите лениво и бавно разменяха изстрели с неприятеля, придвижваха се напред и отново спираха, тъй като не получаваха навреме заповеди от началниците и адютантите, които бродеха из мъглата в непознатата местност, без да намират своите части. Тъй почнаха битката първа, втора и трета колона, които бяха слезли долу. Четвъртата колона, при която се намираше самият Кутузов, беше на Праценските височини.

В низината, дето бе почнало сражението, имаше все още гъста мъгла, горе се беше прояснило, но пак не се виждаше нищо от онова, което ставаше напреде. До девет часа никой не знаеше дали всички неприятелски сили бяха, както предполагахме, десетина версти далеч от нас, или неприятелят беше тук, в тия предели на мъглата.

Беше девет часът сутринта. Мъглата като гъсто море се разстилаше в низината, но при село Шлапаниц, на височината, дето се намираше Наполеон, заобиколен от маршалите си, бе съвсем светло. Над тях беше ясносиньо небе и грамадното кълбо на слънцето, като грамаден пурпурен кух плаващ знак, се люшкаше върху повърхността на млечното море на мъглата. Не само цялата френска войска, но дори и Наполеон с щаба си се намираха не отвъд рекичките и низините на селата Соколниц и Шлапаниц, зад които ние смятахме да заемем позиция и да започнем битката, а на отсамната страна и тъй близо до нашите войски, че Наполеон можеше с просто око да различи в нашите войски конника от пешака. Наполеон беше застанал малко по-напред от маршалите си, яхнал дребен сив арабски кон, в синия си шинел, същия, с който бе прекарал италианската кампания. Той мълчаливо се вглеждаше в хълмовете, които сякаш изникваха сред морето от мъгла и по които в далечината се движеха руските войски, и се вслушваше в звуковете на стрелбата в дола. Ни един мускул не помръдваше по лицето му, тогава още слабо; блестящите очи бяха устремени неподвижно в едно място. Неговите предположения бяха излезли верни. Част от руските войски бяха вече слезли в дола към изкуствените и естествените езера, а други очистваха ония Праценски височини, които той смяташе да атакува и които според него бяха ключ на позицията. Той виждаше сред мъглата как във впадината между двата хълма около селото Прац се движеха все в една посока, към доловете, руските колони с блеснали щикове и се скриваха една след друга в морето от мъгла. Според получените от вечерта сведения, по звуковете на колелата и стъпките, чути през нощта от аванпостовете, по безредното движение на руските колони, по всички предположения той виждаше ясно, че съюзниците го смятаха много далеч пред тях, че движещите се до Працен колони съставляваха центъра на руската армия и че центърът е вече достатъчно обезсилен и може да бъде атакуван успешно. Но той все още не започваше сражението.

Днешният ден беше тържествен за него — годишнина от коронацията му. На разсъмване той бе поспал няколко часа и след това, здрав, весел, свеж, в онова щастливо настроение, когато всичко изглежда възможно и всичко сполучва, яхна коня си и излезе в полето. Той бе застанал неподвижно, загледан в прозиращите през мъглата хълмове, и студеното му лице имаше онази особена отсянка на самоуверено, заслужено щастие, която се изписва по лицето на влюбено и щастливо момче. Маршалите стояха зад него и не смееха да отвличат вниманието му. — Той гледаше ту Праценските височини, ту изплуващото от мъглата слънце.

Когато слънцето излезе напълно, от мъглата и заля с ослепителен блясък полята и мъглата, (сякаш бе чакал само това, за да почне сражението), той свали ръкавицата от красивата си бяла ръка, направи с нея знак на маршалите и даде заповед да започнат сражението. Маршалите, придружени от адютанти, препуснаха в разни страни и след няколко минути главните сили на френската армия тръгнаха бързо към Праценските височини, очиствани все повече и повече от руските войски, които слизаха в дола отляво.