Чарлс Буковски
Factotum (83) (Момче за всичко)

83

„Сладкарски изделия за всички“ се намираше наблизо. Предоставиха ми бяла престилка и шкафче. Те правеха курабийки, бисквити, кексове и така нататък. Тъй като бях писал, че съм прекарал две години в колеж, ме пратиха на кокосовото брашно. Човекът на кокосовото брашно стоеше на една платформа, гребеше с лопатата си от варела с кокосовото брашно и хвърляше белите снежинки в една машина. Машината правеше останалото: ръсеше кокосово брашно по кексовете и други най-различни дреболии, минаващи отдолу. Работата бе лесна и изпълнена с достойнство. И аз стоях там, гребях кокосово брашно с лопата и го сипвах в машината. В другата част на стаята имаше дузина млади момичета, всичките облечени в бяло, с бели шапчици на главите. Не бях много наясно какво правеха, но бяха много заети. Работехме нощем.

Случи се на втората нощ. Започна бавно, няколко момичета започнаха да пеят: „О, Хенри, о, Хенри, как умееш да обичаш ти! О, Хенри, о, Хенри, небето е в твоите очи!“ Все повече и повече подемаха песента. Скоро всички пееха. Помислих си, сигурно пеят за мен.

Шефът на момичетата се втурна, крещейки:

— Добре, добре, момичета, достатъчно!

Аз спокойно забивах лопатата си в кокосовото брашно и приемах всичко…

Бях работил там две или три седмици, когато веднъж по време, на късната смяна, звънецът иззвъня. По високоговорителите се чу глас:

— Всички мъже да дойдат в предната част на сградата.

Човек в делови костюм се приближи към нас.

— Съберете се около мен — каза той.

Държеше папка със списък. Мъжете го наобиколиха. Ние всички бяхме облечени в бели престилки. Аз застанах в края на кръга.

— Навлизаме в слаб период — каза човекът. — Съжалявам, но ще трябва да ви освободим, докато нещата не се оправят. Сега, ако се наредите един зад друг ще ви взема имената и телефоните. Когато нещата се подобрят, вие ще сте първите, на които ще се обадим.

Мъжете започнаха да правят опашка, но с много блъскане и псувни. Аз не се наредих. Наблюдавах другарите си работници, които старателно даваха имената и телефоните си. Тези, помислих си аз, танцуват прекрасно по забавите. Отидох до шкафчето си, окачих бялата престилка, опрях лопатата на стената и си тръгнах.