Чарлс Буковски
Factotum (39) (Момче за всичко)

39

Джан беше супер пичка. Бе родила две деца, но беше супер пичка. Срещнах я в едно открито кафене — изхарчих последните си 50 цента за един гранясал хамбургер — завързахме разговор. Тя ми купи бира, даде ми телефонния си номер и три дни по-късно аз се нанесох в нейния апартамент.

Тя имаше тясна путка и го поемаше, като че бе нож, който я убива. Напомняше ми за малко тлъсто прасенце. У нея имаше достатъчно злост и враждебност, за да чувствам как с всеки тласък й връщам за лошия й нрав. Единият й яйчник беше отрязан и твърдеше, че не може да забременява. За жена с един яйчник откликваше щедро.

Джан много приличаше на Лора — само че беше по-слаба и по-хубава, с дълга до рамената руса коса и сини очи. Странна бе — сутрин винаги бе възбудена, когато е махмурлия. Аз не бях толкова възбуден, като се събудех сутрин махмурлия. Аз бях нощна птица. Но нощем тя винаги крещеше и хвърляше разни неща по мен: телефони, телефонни указатели, бутилки, чаши (пълни и празни), радиоапарати, чанти, китари, пепелници, речници, счупени стрелки от часовник, будилници… Тя беше необикновена жена. Но на едно винаги можех да разчитам, сутрин искаше да се ебе, много искаше. А аз трябваше да ходя на работа във велосипедния склад.

Гледайки часовника в една такава типична сутрин аз я наебах веднъж, като през това време ми се гадеше леко, но се опитах да не си личи. Изпразних се и се претъркулвах по гръб.

— Ето — казвах аз, — сега ще закъснея петнайсет минути.

А тя изприпкваше до банята, щастлива като птичка, подмиваше се, отиваше до тоалетната, поглеждаше космите под мишниците си, поглеждаше се в огледалото и старостта я ужасяваше повече от смъртта, а после се връщаше и се пъхваше под чаршафите, докато аз се намъквах в мръсните си гащи, а навън гърмеше уличното движение, устремено на изток.

— Хайде, върни се в леглото, татко — казваше тя.

— Виж кво, тъкмо ми повишиха заплатата с десет долара.

— Нищо няма да правим. Просто си легни до мен за малко.

— Уф, стига глупости!

— Моля те! Само пет минути.

— Уф, мамка му!

Отново си лягах. Тя отхвърляше настрана завивките и ме сграбчваше за ташаците. После ме хващаше за кура.

— Ох, колко е сладък!

Аз си мислех, чудех се, кога ли ще мога да се измъкна?

— Може ли да те попитам нещо?

— Давай.

— Имаш ли нещо против да го целуна?

— Не.

Чух и почувствах целувките, после усетих леки близвания. След това забравих за велосипедния склад. Чух я как къса вестник. Усетих как ми слага нещо на върха на кура.

— Виж — каза тя.

Седнах. Джан бе направила малка хартиена шапка и я бе наместила на върха на кура ми. Около периферията имаше малка жълта панделка. Доста внушително стърчеше.

— Ох, не е ли сладък? — попита ме тя.

— Той? Та това съм аз.

— О, не, това не си ти, това си е той, ти нямаш нищо общо с него.

— Нямам нищо общо?

— Не. Нали не възразяваш пак да го целуна.

— Добре, добре. Давай.

Джан вдигна шапката и като я държеше в едната си ръка започна да го целува там, където беше шапката. Очите й потънаха в моите. Връхчето влезе в устата й. Аз паднах назад прокълнат.