Чарлс Буковски
Factotum (73) (Момче за всичко)

73

Два дни по-късно във вестника намерих обява, че в магазин за художнически материали се търси склададжия. Магазинът беше съвсем близо дотам, където живеех, но се успах и отидох чак в три часа следобед. Когато стигнах, шефът разговаряше с един кандидат. Нямах представа колко други е интервюирал. Едно момиче ми даде да попълня формуляра. Тоя явно бе направил добро впечатление на шефа. И двамата се смееха. Попълних формуляра и зачаках. Най-накрая шефът ме извика.

— Вижте, тази сутрин аз вече приех една работа — казах му аз. — Тогава обаче, случайно видях вашата обява. Живея точно зад ъгъла. Помислих си, че ще е хубаво да работя така близо до вкъщи. А освен това рисуването е моето хоби. Помислих си, че може би ще получавам с намаление някои материали.

— На служители продаваме с петнайсет процента отстъпка. Как се казва другото място, където сте нает?

— „Електрическа компания Джоунс-Хамър“! Ще отговарям за складовете. Намира се в долната част на улица „Аламеда“, точно след кланицата. Трябва да се явя в осем часа сутринта.

— Ами, знаете ли, ние искаме да интервюираме още няколко кандидати.

— Не се притеснявайте. Не съм очаквал, че ще получа тази работа. Отбих се просто, защото беше близо. Имате телефонния ми номер на формуляра. Но веднъж, като започна с „Джоунс-Хамър“ няма да е почтено от моя страна да ги зарежа.

— Женен ли сте?

— Да. С едно дете. Момченце, Томи, на три години.

— Добре, ще ви се обадим.

В шест и трийсет същата вечер телефонът иззвъня.

— Господин Чинаски?

— Да?

— Искате ли все още тази работа?

— Коя?

— В „Снабдяване с художествени материали «Херувим»“.

— Да, да.

— Елате утре в осем и трийсет.