Чарлс Буковски
Factotum (79) (Момче за всичко)

79

Предприятието се разоряваше. Всеки ден поръчките ставаха все по-малки и все по-малки. Работа почти нямаше. Уволниха приятелчето на Пикасо и аз трябваше да мия кенефите, да изхвърлям кошчетата и да слагам тоалетна хартия. Всяка сутрин премитах и измивах тротоара отпред. Веднъж седмично миех прозорците.

Един ден реших да изчистя моето работно място. Исках да разчистя празните кашони, които използвах за опаковане. Извадих всичко навън и изметох боклука. Като почиствах, забелязах малка продълговата сива кутийка на дъното на отделението за кашоните. Взех я и я отворих. Съдържаше двайсет и четири големи четки, с камилски косъм. Бяха дебели и красиви и струваха десет долара всяка. Не знаех какво да правя. Погледах ги известно време, затворих капака, излязох през задния вход на уличката и ги сложих в една боклукчийска кофа. После върнах празните кашони на мястото.

Тази вечер си тръгнах колкото се може по-късно. Отидох в близкото кафене, пих кафе и ядох ябълков сладкиш. После се върнах, минах край предния вход и свърнах в уличката. Вървях по уличката и бях изминал четвърт от пътя, когато видях Бъд и Мери Лу да влизат в уличката от другия край. Нямаше какво друго да направя, освен да продължа да вървя. Това беше. Все повече се приближавахме. Накрая, като се разминахме, казах:

— Здравейте!

— Здрасти! — казаха те.

Продължих да вървя. Излязох от другия край на уличката, пресякох улицата и се намърдах в един бар. Седнах. Седях и пиех бира — една, после още една. Една жена на бара ме попита дали имам огънче. Станах и й запалих цигарата. Докато правех това, тя се изпърдя. Попитах я дали живее в квартала. Каза ми, че е от Монтана. Спомних си за една неблагополучна нощ в Шайен, Уайоминг, което е близо до Монтана. Накрая си тръгнах и свих в уличката.

Спрях до боклукчийската кофа и бръкнах. Там беше — продълговата дълга кутия. Не беше празна. Мушнах я през яката на ризата си и тя се плъзна надолу, стигна до корема и там се задържа. Тръгнах си към къщи.