Чарлс Буковски
Factotum (42) (Момче за всичко)

42

Живеехме на четвъртия етаж на стара кооперация, обитавахме две стаи от задната страна. Кооперацията бе построена на ръба на една висока скала, така че като погледнеш от задния прозорец, все едно гледаш от дванайсетия етаж, не от четвъртия. Като че ли живеехме на края на света — последното място за почивка преди голямото, окончателно падане.

Междувременно поредицата от печалби на хиподрума свърши, както винаги се случва с тези неща. Имахме много малко пари и затова пиехме вино. Портвайн и мускател. На пода в кухнята бяха наредени галони вино, те бяха шест или седем, четири или пет половинки от уиски бяха пред тях, а най-отпред — три или четири пинтови.

— Някой ден — казах аз на Джан, — когато се докаже, че светът има четири измерения, а не само три, човек ще може да излезе на разходка и да изчезне. Без погребение, без сълзи, без илюзии, без рай и ад. Хората ще се мотаят наоколо и просто ще казват, „Какво стана с Джордж?“, а някой ще отговори, „Ами не знам, каза, че отива за цигари“.

— Абе — подхвана Джан, — колко е часът? Иска ми се да знам колко е часът.

— Ами, чакай да сметнем. Нагласихме часовника по радиото снощи в полунощ. Знаем, че избързва по 35 минути на час. Сега показва седем и трийсет вечерта, но знаем, че това не е вярно, защото все още не е тъмно. ОК. Това са 7 часа и половина^[1]. Седем пъти по 35 минути е 245 минути. Половината от 35 е 17 и половина. Това прави 252 минути и половина, добре, значи трябва да извадим 4 часа 42 минути и половина, тоест връщаме часовника на пет и четиресет и седем. Точно така пет и четиресет и седем. Време е за вечеря, а ние нямаме нищо за ядене.

Часовникът ни падна и се счупи; аз го поправих. Свалих капака и открих, че нещо е станало с основната пружина и маховика. Единственият начин да поправя часовника бе да скъся и стегна основната пружина. Това се отрази на скоростта на стелките. Почти се виждаше движението на минутната стрелка.

— Да отворим бутилка вино — каза Джан.

Наистина, нямахме друга работа, освен да пием вино и да правим любов.

Бяхме изяли всичко, което ставаше за ядене. Нощем излизахме на разходка и крадяхме цигари от жабките на паркираните коли.

— Да направя ли малко палачинки? — попита Джан.

— Лошо ми става, само като си помисля.

Нямахме масло, нито мас и затова Джан пържеше палачинките на сухо. Пък и тестото не беше палачинково — просто брашно смесено с вода. Ставаха хрупкави. Много хрупкави.

— Що за човек съм аз? — чудех се на глас. — Баща ми ми казваше, че точно така ще свърша! Обаче аз мога да изляза и да намеря нещо? Аз ще изляза и ще намеря нещо… Но първо, една чаша вино.

Напълних една водна чаша догоре с вино — отвратително на вкус и затова, като го преглъщаш, трябва да мислиш за друго, иначе веднага тръгва обратно. Винаги пусках друг филм на екрана в главата си. Представях си стар шотландски замък покрит с мъх — подвижни мостове, синьо езеро, дървета, синьо небе, пухкави облаци. Или си представях сексапилна дама, която бавно, много бавно събува чифт копринени чорапи. Този път пуснах филма с копринените чорапи.

Вкарах виното.

— Тръгвам. Чао, Джан.

— Чао, Хенри.

Минах по коридора, слязох по стълбите, минах тихо покрай апартамента на управителя (не бяхме си платили навреме наема) и излязох на улицата. Тръгнах надолу по хълма. Озовах се на ъгъла на Шеста и „Юниън“. Пресякох Шеста улица и закрачих на изток. Стигнах до едно малко магазинче. Минах покрай него, после се обърнах и се върнах. Сергията със зеленчуците беше отвън. Там бяха наредени домати, краставици, портокали, ананаси и грейпфрути. Стоях и ги гледах. Погледнах в магазина — старец с престилка. Говореше с една жена. Взех една краставица, напъхах я в джоба си и се отдалечих. Бях направил петнадесет крачки, когато чух зад себе си:

— Хей, господине! ГОСПОДИНЕ! Върнете се с тази КРАСТАВИЦА или ще извикам ЧЕНГЕТАТА! Ако не искате да отидете в ЗАТВОРА, веднага върнете КРАСТАВИЦАТА!

Обърнах се и изминах дългия обратен път. Трима или четирима човека стояха и гледаха. Извадих краставицата от джоба си и я сложих върху купа с краставици. Тръгнах на запад. Нагоре по улица „Юниън“, нагоре по западната страна на хълма, нагоре по стълбите и отворих вратата. Джан вдигна глава от чашата си.

— Аз съм пълен нещастник — казах аз. — Не мога да открадна дори една краставица.

— Карай…

— Сложи палачинките.

Взех бутилката и си напълних една чаша.

… Яздех камила през Сахара. Имах огромен нос, нещо като клюн на орел, но въпреки това бях много красив, да, в бяла роба на зелени ивици. Пък и бях храбър, бях убил много хора. На кръста ми висеше голям ятаган. Яздех към шатра, където четиринайсетгодишно момиченце, надарено с безкрайна мъдрост и неперфориран химен, нетърпеливо ме очакваше върху дебел персийски килим…

Алкохолът влезе. Отровата разтърси тялото ми. Усещах миризмата на изгоряло брашно с вода. Налях на Джан, отново налях на себе си.

В някакъв момент през една от нашите кошмарни нощи Втората световна война беше свършила. За мен войната бе далечна и смътна реалност, но сега тя напълно бе изчезнала. И без това беше трудно да се намери работа, а сега стана почти невъзможно. Ставах рано и обикалях всички държавни трудови борси, като започвах с Борсата за селскостопански труд. Със страшни мъки и махмурлук ставах в четири и трийсет сутринта и обикновено се прибирах още преди обяд. Обикалях безкрайно трудовите борси. Понякога си намирах работа за по един ден, разтоварване на вагон или нещо друго, но само в частните агенции, които взимаха една трета от надницата. Съответно, парите бяха много малко и ние съвсем го закъсахме с наема. Но смело редяхме празните винени бутилки, чукахме се, биехме се и чакахме.

Когато се намираха малко пари, отивахме в „Големия централен магазин“, за да си купим евтино месо, моркови, картофи, лук и целина. Слагахме всичко в една голяма тенджера, седяхме и си говорехме и знаехме, че ще ядем, усещахме миризмата на лука, на зеленчуците, на месото, чувахме го как къкри. Свивахме си цигари, хвърляхме се в кревата, ставахме и пеехме песни. Понякога управителят идваше и ни казваше да пазим тишина, а и ни напомняше, че не сме си платили наема. Другите наематели не се оплакваха от скандалите ни, но не харесваха как пеем: I Got Plenty Of Nothing; Old Man River; Buttons and Bows: Tumbling Along With The Tumbling Tumbleweeds; God Bless America; Deutschland über Alles; Bonaparte’s Retreat; I Get The Blues When It Rains; Keep Your Sunny Side Up; No More Money In The Bank; Who’s Afraid Of The Big Bad Wolf; When The Deep Purple Falls; A Tiskit A Tasket; I Married An Angel; Poor Little Lambs Gone Astray; I Want A Gal Just Like The Gal Who Married Dear Old Dad; How The Hell Ya Gonna Keep Them Down On The Farm; If I’d Known You Were Coming I’d A Baked A Cake…