Чарлс Буковски
Factotum (10) (Момче за всичко)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Factotum, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 63 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Оня с коня (2012 г.)

Издание:

Чарлз Буковски

Factotum (Момче за всичко)

 

Американска

 

Charles Bukowski

Factotum

Copyright ©1975 by Charles Bukowski

Black Sparrow Press, Santa Rosa

 

© превод: Иван Киров

© Художествено оформление: Цвятко Остоич

 

Парадокс МБМ София 1993

 

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Художник: Цвятко Остоич

Фотограф: Николай Кулев

Формат: 32/84/108

 

Цена 25 лв.

 

ISBN 954-553-007-8

 

Предпечатна подготовка „Дедракс“

Печат ДФ „Ловеч — Принт“

История

  1. — Добавяне

10

Майка ми си бе намерила работа. Тръгваше на следващия ден. Така къщата остана на мое разположение. След закуска и след като родителите ми отидоха на работа, аз се съблякох и си легнах. Ударих си една чекия и после направих разписание на минаващите над къщата самолети в една стара ученическа тетрадка. Украсих разписанието с приятно мръсни рисунки. Знаех, че баща ми ще ми поиска убийствена сума за стаята, храната и прането и че ще се погрижи да ме впише като член от семейството в данъчната си декларация, но май нямах никакво желание да си намеря работа.

Както си лежах отпуснат на леглото, почувствах странно усещане в главата си. Като че ли черепът ми беше от памук или пък бе малък балон пълен с въздух. Усещах пространство в черепа си. Не можех да го обхвана. Скоро престанах да се чудя. Беше приятно, не беше мъчително. Слушах симфонична музика и пушех цигарите на баща ми.

Станах и отидох в предната стая. В къщата от другата страна на улицата имаше млада жена. Беше в къса, тясна кафява рокля. Стоеше на стълбите на къщата, точно отсреща. Виждах под полата й. Наблюдавах я иззад пердетата на предния прозорец и гледах под полата й. Възбудих се. Накрая мастурбирах отново. Изкъпах се, преоблякох се и запалих цигара. Около пет часа излязох от къщата и дълго се разхождах, разходка от около един час.

Когато се върнах и двамата ми родители си бяха вкъщи.

Вечерята беше почти готова. Отидох в стаята си и чаках докато ме повикат. Повикаха ме. Влязох.

— Да-а — каза баща ми. — Намери ли си работа?

— Не.

— Виж какво, който иска да работи си намира работа.

— Може и така да е.

— Просто не мога да повярвам, че си мой син. Нямаш никакви амбиции, никакъв мерак за нищо. Как по дяволите ще се оправяш в този свят?

Постави няколко грахови зърна в устата си и продължи.

— Какъв е този цигарен дим? Уф. Трябваше да отворя всички прозорци! Въздухът беше син от пушек.