Чарлс Буковски
Factotum (11) (Момче за всичко)

11

На следващия ден, като се махнаха, си полегнах за малко. После станах, отидох в предната стая и погледнах иззад пердетата. Младата домакиня отново бе там, седнала на стълбите отсреща. Беше с друга, още по-възбуждаща рокля. Гледах я дълго. После мастурбирах бавно и с кеф.

Изкъпах се и се облякох. В кухнята намерих няколко празни бутилки и ги върнах в бакалията. Намерих един бар на улицата, влязох и си поръчах наливна бира. Беше пълно с пияници, които пускаха джубокса, говореха високо и се смееха. От време на време пред мен се появяваше нова бира. Някой черпеше. Пиех. Започнах да си говоря с хората.

Погледнах навън. Беше вечер, почти тъмно. Бирите продължиха да пристигат. Дебелата съдържателка и приятелят й се държаха приятелски.

По едно време излязох навън да се бия с някой. Не стана добър бой. И двамата бяхме прекалено пияни, а в асфалта на паркинга имаше големи дупки и едва се задържахме на крака. Отказахме се…

Събудих се доста по-късно в една мебелирана в червено стаичка на гърба на бара. Станах и се огледах наоколо. Всички си бяха тръгнали. Часовникът показваше три и петнайсет. Опитах вратата, беше заключена. Взех бутилка бира от бара, отворих я, върнах се в стаичката и седнах. След малко пак станах и си взех пакет чипс и пура. Свърших си бирата, станах и намерих бутилка водка и бутилка скоч. Седнах. Смесих ги с вода. Пуших пури и ядох пастърма, чипс и твърдо сварени яйца.

Пих до 5 часа. Изчистих бара, изхвърлих бутилките и се измъкнах през вратата. Тогава видях, как приближава една полицейска кола. Те бавно караха зад мен. Един полицай подаде глава през прозореца.

— Ей, младеж!

Фаровете светеха в лицето ми.

— Какво правиш?

— Отивам си в къщи.

— Близо ли живееш?

— Да.

— Къде?

— „Лонглуд авеню“ 2122.

— Какво правеше в този бар?

— Чистя го.

— Кой е собственикът?

— Една жена, казва се Джуъл.

— Влизай.

Влязох.

— Покажи ни къде живееш.

Закараха ме до вкъщи.

— Сега излез и позвъни.

Приближих се до къщата, качих се на верандата и позвъних. Никой не ми отговори.

Позвъних отново, няколко пъти. Най-накрая вратата се отвори. Баща ми и майка ми стояха на прага по пижама и халат.

— Ти си пиян! — изкрещя баща ми.

— Да.

— Откъде си намерил пари да пиеш? Ти нямаш пари!

— Ще си намеря работа.

— Ти си пиян! Ти си пиян! Синът ми е пияница! Моят син е проклет, негоден за нищо пияница!

Косата на баща ми стърчеше на налудничави кичури. Веждите му бяха разрошени, лицето подпухнало и зачервено от съня.

— Държиш се така сякаш съм убил някого.

— Това е точно толкова страшно!

— Оу…

Внезапно повърнах върху персийския килим „Дървото на живота“. Майка ми изпищя. Баща ми се нахвърли отгоре ми:

— Знаеш ли какво правим с кучето, когато се изсере на килима?

— Да.

Сграбчи ме за врата. Натисна ме надолу, като се опитваше да ме превие на две. Искаше да падна на колене.

— Ще ти покажа.

— Недей…

Още малко и лицето ми щеше да е вътре.

Надигнах се от пода с ъперкът. Чудесен удар. Той се заклатушка назад и седна на канапето. Надвесих се над него.

— Ставай.

Той си стоеше. Чух майка ми:

— Ти удари баща си! Ти удари баща си! Ти удари баща си!

Тя изпищя и раздра с нокти едната ми буза.

— Ставай — казах аз на баща ми.

— Ти удари баща си!

Тя отново ме одра. Обърнах се да я погледна. Нахвърли се на другата страна на лицето ми. Кръв се стичаше по врата ми и попиваше в ризата, панталоните, обувките, килима. Тя отпусна ръце и ме загледа втренчено.

— Свърши ли?

Тя не отговори. Отидох си в стаята, като си мислех, че ще е добре да си намеря работа.