Чарлс Буковски
Factotum (66) (Момче за всичко)

66

Следващата нощ работих четири часа, а после отидох в дамската тоалетна, нагласих будилника и си легнах. Трябва да съм спал около час, когато вратата се отвори. Херман Барнс и Джейкъб Кристенсън. Те ме гледаха, аз вдигнах глава и също ги погледнах, после отново забих глава във възглавницата. Чух ги как влизат в кабинките. Когато излязоха, не ги погледнах. Затворих очи и се престорих, че спя.

На другия ден се събудих около обяд и разказах случката на Джан.

— Хванаха ме да спя и не ме уволниха. Предполагам съм ги уплашил, заради Хю. Добре е да се държиш като истински скот. Светът принадлежи на силните.

— Няма да оставят това да ти се размине.

— Глупости. Хиляди пъти съм ти казвал, че в мен има нещо. Винаги се оправям. За кво изобщо имаш уши. Никога не слушаш, какво ти говоря.

— Това е, защото ти повтаряш само едно и също.

— Добре, хайде да пием по нещо и да поговорим. Много се наду откакто се събрахме отново. И кво ебати? Аз нямам нужда от теб и ти нямаш нужда от мен. Дай да не си затваряме очите пред очевидното.

Преди скандалът да успее да се разрази, на вратата се почука.

— Един момент — казах аз и се намъкнах в един панталон. Отворих вратата и на прага стоеше пощальонче от „Уестърн Юниън“. Дадох му десет цента и отворих телеграмата.

„ХЕНРИ ЧИНАСКИ: ВАШИЯТ РАБОТЕН ДОГОВОР С «ТАЙМС КООПЕРЕЙШЪН» Е ПРЕКРАТЕН.

ХЕРМАН БАРНС.“

— За какво е? — попита Джан.

— Изритали са ме.

— А чек?

— Нищо не пише.

— Но те трябва да ти платят.

— Знам. Да отидем да го поискаме.

— ОК.

Вече нямахме кола. Първо се счупи задната скорост, предизвикателство, което аз посрещах, като непрекъснато планирах предварително откъде ще мина. Тогава ми свърши акумулатора, така че единствения начин да запаля бе да се пусна по нанадолнище. Две седмици паркирах винаги на стръмни улици, но една нощ се напихме с Джан и спрях на равно пред един бар. Естествено тя не щеше да запали и за това се обадих в един сервиз и те дойдоха и я извлякоха. Когато след няколко дни отидох да си взема колата се оказа, че са и направили ремонт за 55 долара, а тя пак не щеше да пали. Прибрах се в къщи пеша и я заебах.

Трябваше да вървим пеша до „Таймс Билдинг“. Джан знаеше, че я харесвам с обувките й на висок ток, така че ги обу и тръгнахме. Бе доста далеч. Джан седна да си почива на една пейка отвън, а аз отидох до счетоводния отдел.

— Казвам се Хенри Чинаски. Работният ми договор бе прекратен, бих искал да си получа чека.

— Хенри Чинаски — каза момичето. — Почакайте един момент.

Зарови из разни големи листове хартия.

— Съжалявам, господин Чинаски, но чекът ви още не е готов.

— Добре, ще почакам.

— Чекът ви ще бъде готов утре, сър.

— Но договорът ми е прекратен.

— Съжалявам, сър, утре.

Излязох вън. Джан стана от пейката. Изглежда бе гладна.

— Дай да отидем до „Големия универсален магазин“ да си купим месо, зеленчуци и няколко бутилки хубаво френско вино.

— Джан, те казаха, че чекът не е готов още.

— Но те трябва да ти го дадат. Такъв е законът.

— Сигурно е така. Не знам. Само че те казаха да дойда утре.

— О, Господи, а аз извървях целия този път на високи токове.

— Изглеждаш добре, скъпа.

— Щом казваш.

Тръгнахме към къщи. По средата на пътя Джан си събу обувките и тръгна по чорапи. Две коли, като минаваха край нас, надуха клаксоните. И на двете им показах среден пръст. Прибрахме се и намерихме пари за царевични питки и бира. Купихме, ядохме, пихме, покарахме се малко, чукахме се и заспахме.