Чарлс Буковски
Factotum (28) (Момче за всичко)

28

Продължих да печатам на ръка разказите си. Повечето ги пращах на Клей Гледмор, издател на нюйоркското списание „Фрънтфайър“, което аз обожавах. Плащаха само 25 долара на разказ, но Гледмор бе открил Уилям Сароян и много други, а е бил и близък приятел на Шърууд Андерсън. Много от моите неща Гледмор връщаше със забележки написани лично от него. Наистина не бяха дълги, но бяха мили и окуражаващи. По-големите издателства използваха готови бланки, когато отказваха нещо. Гледмор също пращаше понякога готови отговори, но дори и те излъчваха известна топлина: „Съжаляваме много, уви, трябва да ви откажем… но…“.

И така, аз тормозех Гледмор с четири-пет разказа на седмица. Междувременно работех в мазето на магазина за дамски облекла. Клайн все още не бе изместил Ларабии. Кокс, другият работник, не даваше пет пари за нищо стига да можеше да се измъкне на всеки двайсет и пет минути на стълбището, за да изпуши една цигара. Работното време престана да ми прави впечатление. Когато бях свободен пиех все повече и повече. Осемчасовият работен ден бе изчезнал завинаги. Бях се примирил с мисълта, че когато сутрин вляза в мазето, ще изляза най-малко след единайсет часа. Включително и съботите, когато трябваше да сме на половин ден, но работехме цял ден. Беше война, а дамите купуваха рокли като луди.

Този ден бяхме работили дванайсет часа. Облякох си палтото, излязох от мазето, запалих цигара и закрачих по коридора към изхода, когато чух гласа на шефа:

— Чинаски!

— Влез за малко.

Шефът ми пушеше дълга скъпа пура. Изглеждаше добре отпочинал.

— Това е моят приятел, Карсън Гентри.

Карсън Гентри също пушеше дълга скъпа пура.

— Господин Гентри също е писател. Интересува се много от литература. Казах му, че пишеш и той изяви желание да се запознае с теб. Нали нямаш нищо против?

— Не, нямам нищо против.

Двамата стояха, гледаха ме и пушеха дългите си пури. Минаха няколко минути. Те поемаха дима, изпускаха го и ме гледаха.

— Имате ли нещо против да си вървя? — попитах аз.

— Ако искаш — каза шефът ми.