Чарлс Буковски
Factotum (30) (Момче за всичко)

30

Често срещах Гертруд в коридора. Говорехме си, но повече не я поканих да излезем. Тя стоеше съвсем близо до мен, нежно се поклащаше, от време на време залиташе като пияна върху много високите си токове. Една неделна сутрин се озовах на поляната пред къщата заедно с Гертруд и Хилда. Момичетата нравеха снежни топки, смееха се, пищяха и ме целеха. Тъй като никога не бях живял на място, където вали сняг, в началото бях бавен. Но скоро се научих как се правят и мятат снежни топки. Гертруд стреля, изпищя. Беше великолепна. Цяла изтъкана от огън и светлина. За момент ми се прииска да пресека поляната и да я сграбча. Отказах се и тръгнах надолу по улицата. Около мен свистяха снежни топки.

Десетки хиляди млади мъже се биеха в Европа и Китай, на Тихоокеанските острови. Когато се върнеха, тя щеше да си намери някой. Нямаше да й е трудно. Не и с това тяло. Не и с тези очи. Дори и Хилда нямаше проблеми.

Усетих, че ми е време да напусна Сейнт Луис. Реших да се върна в Лос Анжелис. Междувременно продължих редовно да пиша разкази, да се напивам, да слушам Петата симфония на Бетховен, Втората на Брамс…

Една вечер след работа се отбих в местния бар. Седнах и изпих пет или шест бири, после станах и се прибрах пеша. Когато минавах край вратата на Гертруд видях, че е открехната.

— Хенри…

— Здрасти — приближих се до вратата, погледнах я. — Гертруд, заминавам си. Днес предупредих в службата.

— О, съжалявам.

— Бяхте много мили с мен.

— Ами, преди да заминеш искам да се запознаеш с приятеля ми.

— Приятелят ти?

— Да. Той току-що се нанесе. В стаята в дъното.

Последвах я. Почука и аз застанах зад нея. Вратата се отвори — панталони на сиво-бяло райе, карирана риза с дълги ръкави, вратовръзка. Тънки мустачки. Празни очи. От едната му ноздра се бе проточил сопол — тънка, почти незабележима нишка, която се събираше на мустачките в малко, блестящо топче. Всеки момент щеше да капне, но засега си стоеше там и отразяваше светлината.

— Джоуи — каза тя. — Искам да се запознаеш с Хенри.

Стиснахме си ръцете. Гертруд влезе. Вратата се затвори. Отидох в стаята си и започнах да си стягам багажа. Това винаги бе приятно занимание.