Чарлс Буковски
Factotum (65) (Момче за всичко)

65

Пълното име на началника бе Херман Барнс. На следващата нощ Херман ме чакаше във фоайето. Като продупчих перфокартата си той каза:

— Последвай ме.

Заведе ме в една слабо осветена стая и ме представи на Джейкъб Кристенсън, който щеше да бъде непосредственият ми началник. Барнс си тръгна.

Повечето от хората, които работеха нощем в „Таймс Билдинг“ бяха стари, свити, смазани от живота. Тътреха се напред-назад, прегърбени като че ли нещо им имаше на краката. Всеки имаше работен комбинезон.

— Хайде — каза Джейкъб, — взимай си снаряжението.

Снаряжението ми се състоеше от метална количка, разделена на две. В едната част имаше две метли, няколко парцала и голям калъп сапун. В другата имаше най-разнообразни цветни бутилки, кофи, кутии с препарати и още парцали. Очевидно щях да съм чистач. Добре, не ми беше за пръв път, веднъж работих като нощен чистач в Сан Франциско. Вкарваш бутилка вино, блъскаш като луд и после след като всички си тръгнат, сядаш, гледаш през прозореца, пиеш вино и чакаш зората.

Един от възрастните чистачи се приближи съвсем близо до мен и изкрещя в ухото ми:

— Тези хора са гъзове, гъзове! Нямат грам интелигентност! Не знаят как да мислят! Те се страхуват от ума си! Те са болни! Те са страхливци, а не мислещи хора като мен и теб!

Крясъците му се чуваха из цялата стая. Бе на шейсет и няколко. Другите бяха по-стари, повечето изглеждаха на седемдесет и отгоре, около една трета бяха жени. Изглежда бяха свикнали със странностите на стареца. Никой не се обиди.

— Повръща ми се от тях! — изкрещя той. — Ни’къв кураж! Виж ги само! Гадни лайна!

— Добре, добре, Хю — каза Джейкъб, — вземи си нещата и отивай горе да работиш.

— Ще ти смачкам главата бе, копеле! — изкрещя той на началника. — Както ме гледаш, така ще ти я смачкам!

— Тръгвай, Хю.

Хю изчезна, като едва не блъсна една жена с количката.

— Такъв си е — обясни ми Джейкъб, — но пък е най-добрият ни чистач.

— Няма проблеми — казах аз, — обичам да е весело.

Забутах количката, а Джейкъб ми обясни задълженията ми. Отговарях за два етажа. Най-важни бяха тоалетните. Трябваше винаги да започвам от тоалетните. Изчистваш умивалниците, тоалетните чинии, изпразваш кошчетата, лъскаш огледалата, сменяш кърпите за ръце, слагаш сапун — използвай много, много дезодорант, и се погрижи да има в изобилие тоалетна хартия и хартиени покривала за тоалетните дъски. И не забравяй дамските превръзки за дамския клозет! А после изхвърляш кошчетата за боклук в кабинетите и избърсваш бюрата. След това идваш тук с количката и изчистваш коридорите, а когато свършиш с това…

— Да, сър, ясно! — казах аз.

Дамските тоалетни, както обикновено, бяха най-ужасни. Повечето от жените, очевидно, просто хвърляха дамските си превръзки на пода в кабинките, видът им, макар и познат, беше смущаващ, особено, когато си махмурлия. Мъжките клозети бяха горе-долу по-чисти, но все пак мъжете не използваха дамски превръзки. Поне като работех, бях сам. Не бях кой знае какъв метач. Често кичур коса или смачкана цигарена угарка предателски оставаха в някой от ъглите. Нека си седят там. Що се отнася до гъзпапира и покривалата за дъските бях особено старателен. Това можех да го разбера. Няма нищо по-ужасно от това да се изсереш с кеф и когато протегнеш ръка към кутията с тоалетната хартия, тя да се окаже празна. Дори и най-отвратителното човешко създание на света има право да си обърше задника. Случвало ми се е, като се изсера, да се протегна и да няма тоалетна хартия, тогава протягаш ръка за хартиена покривка за дъска и се оказва, че и те са свършили… Ставаш, поглеждаш назад и твоята тъкмо е паднала в чинията. След това нямаш голям избор. В такъв случай според мен най-приемливо е да си избършеш гъза е долните си гащи, да ги хвърлиш в клозета, да пуснеш водата и да го запушиш.

Приключих с дамските и мъжките тоалетни, изхвърлих кошчетата и избърсах няколко бюра. Върнах се в женския клозет. Там имаше канапета и столове, а и будилник. Оставаха ми четири часа. Навих будилника за трийсет минути преди края на работното време. Изтегнах се на едно от канапетата и заспах.

Будилникът ме събуди. Протегнах се, наплисках лицето си със студена вода, взех количката и слязох в стаята на чистачите. Стария Хю ме приближи:

— Добре дошъл в страната на гъзовете — каза ми той, този път по-спокойно. Аз не отговорих. Вътре беше тъмно и до края на работното време оставаха само десет минути. Съблякохме работните си гащеризони, но дрехи на повечето от нас бяха не по-малко мрачни и тъжни от работните. Говорехме малко или шепнехме. Нямах нищо против тишината, успокояваше ме.

Тогава Хю се озова до ухото ми:

— Виж ги кви са свине! — изкрещя той. — Само ги виж кви си гадни свине!

Аз се махнах от него и отидох в другия края на стаята.

— И ти ли си като тях? — изкрещя той след мен. — И ти ли си лайнар?

— Да, ваше благородие.

— А искаш ли един ритник в гъза? — отвърна ми той.

— Заповядай! Нищо не те спира.

Старият рицар, Хю, реши да се възползва от поканата и като прескачаше вдървено кофите, се втурна към мен. Аз отстъпих встрани и той префуча край мен. Обърна се, направи две крачки и ме сграбчи за гърлото. Пръстите на ръцете му бяха дълги и силни за възрастта му. Усещах всеки един от тях, дори палците. Хю миришеше като умивалник пълен с неизмити чинии. Опитах се да се отскубна от хватката му, но тя стана още по-силна. В главата ми избухваха червени, сини и жълти светлини. Нямах избор. Вкарах му едно коляно, колкото се може по-леко. Първия път не успях, вторият стана. Пръстите и палците му се отпуснаха. Хю падна на пода и се хвана за слабините. Влезе Джейкъб.

— Какво става тука?

— Той ме нарече гъз, сър, и после се нахвърли отгоре ми.

— Виж какво, Чинаски, този човек е най-добрият ми чистач. Той е най-добрият чистач, който съм виждал от петнайсет годни. Не се занимавай с него, ясно ли ти е?

Взех си перфокартата и тръгнах към вратата. Лютият стар Хю ме гледаше от земята.

— Ще те убия, господине — каза той.

Да, помислих си аз, сега поне е учтив. Но това не ме радваше особено.