Чарлс Буковски
Factotum (60) (Момче за всичко)

60

Моментално ме наеха в една компания, която произвеждаше флуоресцентни лампи. Намираше се на улица „Алабама“, на север, един от многото складове. Работата ми бе съвсем проста: взимах бланките със заявките от една телена кошница, попълвах ги, опаковах лампите в картонени кутии и нареждах кашоните. След това ги номерирах и надписвах. Претеглях ги, издавах товарителница и се обаждах на транспортната компания, за да пратят камион да вдигне стоката.

Още следобеда на първия ден чух зад гърба си, някъде от поточната линия, ужасен трясък. Старите дървени рафтове, където редяха готовите лампи, се отделяха от стената и се сгромолясваха на пода — метал и стъкло се сипеха по циментовия под и се разбиваха с трясък. Работниците от поточната линия избягаха в другия края на сградата. После се възцари тишина. Шефът, Мени Фелдмън, излезе от кабинета си.

— Какво по дяволите става тука?

Никой не отговори.

— Добре, спрете поточната линия! Всички да вземат по един чук и пирони и тези шибани рафтове да се поправят!

Г-н Фелдмън влезе обратно в кабинета си. Нямах друг избор, освен да взема чук и да отида да им помагам. Никой от нас не бе дърводелец. Отне ни целия следобед и половината от следващата сутрин, за да оправим рафтовете. Когато свършихме, господин Фелдмън излезе от кабинета си.

— Значи свършихте? Добре, а сега ме слушайте внимателно — искам 939-ките да се наредят най-горе, отдолу 820-ките, а останалото на долните рафтове, разбрахте ли? Някой да не е разбрал?

Никой не отговори; 939-ките бяха най-тежки — направо си бяха ебали майката — а той ги искаше най-отгоре. Той беше шефът. Започнахме да бачкаме. Наредихме ги отгоре, цялата тази тежест, а леките неща сложихме на долните рафтове. После всеки се върна на работата си. Рафтовете издържаха до края на деня и през нощта.

На сутринта се чу скърцане. Конструкцията се клатеше. Работниците от поточната линия заотстъпваха, като се хилеха. Десет минути преди почивката за сутрешното кафе, всичко отново падна. Господин Фелдмън изскочи от кабинета си:

— Какво по дяволите става тука?