Чарлс Буковски
Factotum (58) (Момче за всичко)

58

Като се прибрах в стаята си, събух старите си панталони и пуснах навитите крачоли на вълшебните панталони. Облякох си чиста риза, лъснах си обувките и излязох на улицата. Панталоните бяха наситено кафяви, а вертикално през плата минаваха лъскави нишки.

Платът искреше. Застанах на един ъгъл и запалих цигара. До мен спря едно такси. Шофьорът подаде глава през прозореца.

— Такси, сър?

— Не, благодаря — каза аз, хвърлих кибритената клечка в канала и пресякох улицата.

Петнайсет-двайсет минути се разхождах по улиците. Трима или четирима таксиджии ме попитаха дали не ми трябва такси. Купих си бутилка червено вино и се върнах в стаята си. Съблякох се, окачих дрехите си, легнах си и пиейки виното написах един разказ за беден чиновник, който работел във фабрика за дрехи в Маями. Веднъж в обедната почивка бедният чиновник се запознал с богато момиче от висшето общество на плажа. Той бил достоен за парите й, а тя направила всичко, което било по силите й, за да покаже, че е достойна за него…

Когато на другата сутрин отидох на работа, господин Силвърщайн стоеше пред тезгяха близо до вратата. В ръката си държеше чек. Ръката му се протегна към мен. Пристъпих напред и взех чека. После се обърнах и излязох на улицата.