Чарлс Буковски
Factotum (54) (Момче за всичко)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Factotum, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 63 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Оня с коня (2012 г.)

Издание:

Чарлз Буковски

Factotum (Момче за всичко)

 

Американска

 

Charles Bukowski

Factotum

Copyright ©1975 by Charles Bukowski

Black Sparrow Press, Santa Rosa

 

© превод: Иван Киров

© Художествено оформление: Цвятко Остоич

 

Парадокс МБМ София 1993

 

Преводач: Иван Киров (Тоби)

Художник: Цвятко Остоич

Фотограф: Николай Кулев

Формат: 32/84/108

 

Цена 25 лв.

 

ISBN 954-553-007-8

 

Предпечатна подготовка „Дедракс“

Печат ДФ „Ловеч — Принт“

История

  1. — Добавяне

54

На сутринта бе тихо и аз си помислих, това е хубаво, значи са го завели в болница или в моргата. А сега може би ще успея да се изсера. Облякох се и отидох до тоалетната в дъното на коридора. Абсолютно успях. После се върнах в стаята си, съблякох се и поспах още малко.

Събуди ме чукане по вратата. Седнах в леглото и извиках, без да се замисля:

— Влез!

Появи се дама, облечена изцяло в зелено. Блузата бе с дълбоко деколте, а полата много тясна. Приличаше на кинозвезда. Стоеше там и просто ме гледаше. Аз седях в леглото по гащи и притисках одеялото към гърдите си. Чинаски, великият любовник. Ако изобщо съм мъж, помислих си аз, ще я изнасиля, ще й подпаля бикините, ще я накарам да ме следва из целия свят, а като чете любовните ми писма написани върху червени салфетки, очите й ще се пълнят със сълзи. Чертите на лицето й бяха неопределени, съвсем не като тялото й. Лицето й бе някак кръгло, очите като че искаха да срещнат моите, но косата й бе разбъркана и несресана. Бе към средата на трийсетте. Нещо все пак я бе развълнувало.

— Съпругът на госпожа Адамс почина снощи — каза тя.

— Аха — казах аз и се зачудих, дали и тя се радва, че стъргането е спряло.

— Събираме пари, за да купим цветя за погребението на господин Адамс.

— Не мисля, че цветята се създадени за мъртвите, които нямат нужда от тях — несигурно казах аз.

Тя се поколеба.

— Просто си помислихме, че ще е мило да купим цветя и може би вие ще искате да участвате?

— Бих искал, но снощи пристигнах в Маями и нямам пукната пара.

— Нямате пари?

— Търся си работа. На ръба на пропастта съм, както се казва. Изхарчих последните си десет цента за буркан фъстъчено масло и един хляб. Хлябът бе зеленясал, по-зелен от роклята Ви. Оставих го ей там на пода и дори плъховете не щат да го ядат.

— Плъхове?

— Не знам как е във Вашата стая.

— Но аз снощи говорих с госпожа Адамс и я попитах за новия наемател — ние тук всички сме като едно семейство — и тя каза, че Вие сте писател, такъв, който пише за списания, списания като „Ескуайър“ и „Атлантик Мънтли“.

— По дяволите, не ме бива да пиша. Това са просто приказки. Така правиш добро впечатление на хазяйката. Трябва ми работа, каквато и да е работа.

— Не можете ли да се включите с двайсет и пет цента? Двайсет и пет цента не са много пари.

— Скъпа, аз се нуждая от тези двайсет и пет цента повече от мистър Адамс.

— Почитайте мъртвите, младежо.

— А защо да не почитаме живите? Аз съм самотен и отчаян, а вие сте прекрасна с тази зелена рокля.

Тя се обърна, излезе, закрачи надолу по коридора, отвори вратата на стаята си, влезе, затвори я и аз никога повече не видях дамата със зелената рокля.