Чарлс Буковски
Factotum (47) (Момче за всичко)

47

Новият живот не се харесваше на Джан. Бе свикнала да се ебем по четири пъти на ден, бе свикнала да ме вижда беден и унизен. След цял ден в склада, след бясното пътуване и финалния спринт през паркинга и тунела, у мен не оставаше кой знае колко любов. Когато вечер се прибирах, тя отдавна бе почнала да пие.

— Господин Комарджия! — казваше тя, когато аз влезех. Бе напълно облечена — обувки с високи токове, чорапи, стоеше с високо кръстосани крака, поклащайки горния си крак. — Господин Великия Комарджия! Знаеш ли, когато за пръв път те видях ми хареса как мина през стаята. Ти не мина през стаята, ти мина така, като че ли ще минеш и през стена, като че ли притежаваш целия свят, и нищо няма значение. Сега имаш няколко долара в джоба и вече не си същия. Държиш се като зъболекарче или като водопроводчик.

— Джан, не ми пробутвай лайнарщини за водопроводчици.

— От две седмици не сме нравили любов.

— Любовта приема различни форми. Моята любов сега е по-изискана.

— От две седмици не си ме ебал.

— Имай търпение. До половин година ще се разхождаме в Рим, в Париж.

— Виж се! Наливаш се с хубаво уиски, а аз си седя тук и пия гадно вино.

Аз се отпуснах на един стол и разклатих кубчетата лед в чашата с уиски. Бях облечен в скъпа жълта риза, много ярка, имах нови панталони, зелени с бели кантове.

— Господин Великия Комарджия!

— Давам ти душата си. Дарявам те с мъдрост, светлина, музика и малко смях. А освен това съм най-великият играч на коне в света.

— Конска фъшкия си ти!

— Не, играч на коне — пресуших си чашата, станах и си приготвих нова.