Чарлс Буковски
Factotum (4) (Момче за всичко)

4

Той седеше зад бюрото и имаше слухов апарат, жичката се спускаше покрай лицето му и изчезваше в ризата, където криеше батерията. Кабинетът бе тъмен и удобен. Той беше облечен в износен кафяв костюм, смачкана бяла риза и вратовръзка, разнищена по краищата. Казваше се Хийдърклиф.

Прочетох обявата в местния вестник, а мястото беше близо до стаята ми.

„Търсим амбициозен млад мъж, загрижен за своето бъдеще. Не е нужно да е специалист. Започва се от службата за доставка, с възможности за повишение.“

Чаках отвън заедно с пет-шест млади мъже, които се опитваха да изглеждат амбициозни. Бяхме попълнили формулярите за работа и сега чакахме. Аз бях последен.

— Господин Чинаски, какво ви накара да напуснете железопътния парк?

— Ами, според мен железниците нямат бъдеще.

— Имат добри профсъюзи, медицинско осигуряване, пенсионен отдел.

— На моята възраст пенсионният отдел би могъл да се приеме за излишен.

— Защо дойдохте в Ню Орлиънс?

— В Лос Анджелис имах прекалено много приятели — приятели, които усещах, че пречат на кариерата ми. Исках да отида някъде, където мога да се концентрирам необезпокояван.

— Как можем да сме сигурни, че ще останете при нас известно време?

— Може и да не остана.

— Защо?

— Във вашата реклама пише, че тук има бъдеще за един амбициозен мъж. Ако няма бъдеще, аз ще напусна.

— Защо не сте се обръснали? Да не би да сте изгубили бас?

— Не още.

— Как така не още?

— Ами хванах се на бас с хазяина ми, че ще си намеря работа за един ден, дори и с тази брада.

— Добре. Ще ви уведомим за резултата.

— Нямам телефон.

— Няма проблеми, господин Чинаски.

Тръгнах си и се върнах в стаята си. Минах по мръсния коридор и се изкъпах с гореща вода. Облякох си старите дрехи и излязох да си купя бутилка вино. Върнах се, седнах до прозореца, пиех вино и наблюдавах хората в бара, наблюдавах как хората минават по улицата. Пиех бавно и започнах отново да си мисля да взема пистолет и да го направя бързо, без много да му мисля и приказвам. Въпрос на кураж. Чудех се дали имам кураж. Свърших бутилката, легнах си и заспах. Около четири часа следобед се събудих от чукане по вратата. Пощальончето. Отворих телеграмата:

„Г-Н ЧИНАСКИ. ЯВЕТЕ СЕ НА РАБОТА УТРЕ В 8 ЧАСА. Р.М. ХИЙДЪРКЛИФ КО.“