Чарлс Буковски
Factotum (55) (Момче за всичко)

55

Държавната трудова борса във Флорида бе приятно място. Не бе така натъпкана с хора, както борсата в Лос Анджелис. Сега бе мой ред за малко добър късмет, не много, но поне малко. Наистина нямах амбиции, но трябва да има място и за хора без амбиции, имам предвид място по-добро от това, което човек обикновено заслужава. Как по дяволите можеш да си щастлив, когато в шест и трийсет те събужда будилник и трябва да скочиш от леглото, да се облечеш, да ядеш набързо, да сереш, да пикаеш, да си измиеш зъбите, да се срешеш, да се блъскаш в транспорта, за да се добереш до някакво място, където всъщност правиш много пари за някой друг и от теб се иска да бъдеш благодарен, че ти е предоставена тази възможност?

Извикаха моето име. Чиновникът държеше в ръка формуляра, който бях попълнил, когато дойдох. Творчески бях обработил моя трудов опит. Професионалистите правят така: оставяш настрана всички нискоквалифицирани и долни неща, които си работил, а добрите описваш подробно, като не споменаваш нищо за периодите от шест месеца, в които не си изтрезнявал и си живял с жена току-що излязла от лудницата или избягала от катастрофален брак. Разбира се, тъй като всички неща, които съм работил бяха долни, не споменах само най-долните.

Чиновникът прокара пръсти през малката си картотека. Извади едно картонче.

— А, ето една работа за вас.

— Какво по-точно?

Той вдигна глава.

— Работник в чистотата.

— Какво!

— Боклукчия.

— Такава работа не искам.

Тръпки ме побиваха при мисълта за купищата боклук, за сутрешните махмурлуци, за подиграващите се черни, за безумната тежест на кофите и как аз си повръщам червата сред обелки от портокали, утайка от кафе, мокри цигарени фасове, бананови кори и използвана тоалетна хартия.

— Какво има? Смятате, че тази работа е под Вашето достойнство? Четиресет часа на седмица. Сигурност. Подсигуряване за цял живот.

— Вие вземете тази работа, а аз ще взема вашата.

Мълчание.

— Аз имам квалифициран за тази работа.

— Така ли? Аз пък съм учил две години в колеж. Да не би това да е задължително условие, за да събирам боклук?

— Ами, добре. Каква работа искате?

— Просто потърсете нещо друго в картотеката.

Той потърси, потърси и вдигна глава.

— Нямаме нищо като за вас — подпечата малката книжка, която ми бяха дали и ми я върна. — Обадете ни се след седем дни за евентуални възможности за работа.