Дейвид Едингс, Лий Едингс
Изкуплението на Алтал (46)

Глава 45

Генд беше много ядосан и ругаеше сърдито.

— Можеше да е и по-лошо, Генд — каза Алтал. — Може да е малко трудно да водиш коня на Хном, обаче ако е вързан както трябва, няма да падне. Ние с Гер ще имаме грижата никой да не ви следва, така че няма да има нужда да препускате.

— Може и да си прав — изръмжа Генд. — Всичко се развиваше така хубаво, а изведнъж това ни се стовари на главата!

— Случва се — каза Алтал. — Не може да се предвиди абсолютно всичко. Можеше да е и по-лошо. Арумецът можеше да убие Хном и да вдигне тревога.

— Прав си — отвърна Генд. После отиде до отворената врата и впери поглед в звездното небе. — Колко часа според теб остават до разсъмване?

— Горе-долу четири. Все още имаме достатъчно време.

— Сигурен ли си, че после ще дойдете в Хуле? Нали не си забравил, че ни предстои да обсъдим още един въпрос?

— Ще дойдем — обеща Алтал. — Вие с Хном тръгвайте. Ще се срещнем в странноприемницата на Набжор. С теб се сработихме, Генд, така че партньорството ни изглежда обещаващо.

— Кога ще дойдете в странноприемницата?

— Зависи от времето, което ще бъде необходимо на хората на Гости да се съвземат от празненството. Ако минат два дни, докато се сетят да ни преследват, ще пристигнем при Набжор само ден или два след вас. Ако започнат да ни търсят веднага, може и да се забавим една-две седмици. При Набжор има много развлечения, така че времето там тече бързо.

Вдигнаха неподвижното тяло на Хном, качиха го на коня и го вързаха за седлото.

— Тръгвайте — каза Алтал на Генд. — С Гер ще поразтребим малко и после ще се срещнем в края на гората.

— Какво ще разтребвате?

— Ще подредим всичко така, както си беше преди празненството. Ако има някакви промени, някой може да се усъмни.

— Какво ще направите с мъртвия арумец?

— Просто ще го посипем с повечко сено. Все още е студено, така че в близките дни няма да започне да мирише. Всъщност това няма да е от особено значение, след като Галбак разбере, че сме виждали съкровищницата. Да ти се намира въже, Генд?

— Въже ли?

— Трябва да намеря начин да върна този прът на мястото му. Не върви да си тръгнем и да оставим вратата да зее.

— Прав си — каза Генд и започна да рови в дисагите си. По едно време измъкна Книгата.

Алтал затаи дъх.

— Това ще свърши ли работа? — попита Генд и му показа едно намотано на кълбо въже.

— Да, благодаря.

— Няма защо — отвърна Генд, прибра Книгата в дисагите си и ги завърза. — Не се бави много.

После излезе, като водеше коня на Хном.

— Ти защо се развълнува? — попита Гер.

— Допусках, че може да установи някаква промяна в Книгата си — призна Алтал. — Някаква следа от присъствието на Двейя.

— Нали не смяташ да затваряш тази врата?

— Разбира се, че не — каза Алтал. — Просто исках да спомена, че трябва да го направя преди Генд да ме подсети.

После Алтал започна да се преструва, че се опитва да затвори вратата. Звездната светлина не бе ярка, обаче Генд имаше особени очи и Алтал не бе сигурен дали не може да вижда в мрака. Накрая с Гер се качиха на конете, препуснаха към близката гора и се присъединиха към Генд и все още не дошлия в съзнание Хном.

— Това е всичко, Генд — каза Алтал. — Мисля, че ще е по-добре да не яздиш много бързо. Ако конят на Хном започне да препуска, нашият приятел може да се изхлузи от него и да ти отвори още работа. Ще наваксаш скоростта след като Хном се свести. Дръж се встрани от пътя и не вдигай шум, когато минаваш покрай села. С Гер ще оставим достатъчно следи и ще вдигнем достатъчно шум, за да убедим Галбак, че всички сме тръгнали на юг. Не би трябвало да имаш проблеми, но все пак бъди внимателен.

— Добре. Значи ще се видим при Набжор.

— Приятно пътуване — каза Алтал. — Хайде, Гер.

След като Генд и неговият приятел се отдалечиха, Алтал спря и попита:

— Тук ли си, Елиар?

— Че къде другаде да съм? — чу се гласът на Елиар точно зад гърба им.

— Помислих си, че Андина или Бейд може да са те ангажирали с нещо. Сега ще ти подам златото. Прибери го на сигурно място.

— Ще имам грижата за това — обеща Елиар.

— Алтал — чу се шепотът на Двейя.

— Да, Еми?

— Би могъл да върнеш това злато на мястото му.

— Не говори глупости — изсумтя той.

— Това злато не ти трябва, любов моя. Забрави ли, че имаш собствена златна мина?

— Хвърлих доста труд за това злато и не смятам да го връщам.

— Знаех си, че ще ми отговориш така.

Алтал вдигна торбите над главата си, от нищото се подадоха ръцете на Елиар и ги взеха.

— А сега, бързо да разседлаем конете и да ги върнем в конюшнята — каза Алтал. — После ще отидем да събудим Галбак. Не ми се иска Генд да се отдалечи много.

— Остави ли достатъчно следи по пътеката, за да могат Галбак и хората му лесно да ги открият? — попита Гер.

— Оставих — отвърна Алтал. — От задната врата на плевнята до края на земите на Гости има следи от два коня. Толкова ясно се виждат, че ще ги забележи и дете. Хората на Галбак няма да са във форма, обаче и те няма как да не ги видят.

— Сигурен ли си, че ще успееш да събудиш Галбак? Когато го оставихме, бе страшно пиян.

— Елиар вече се е погрижил за това — увери го Алтал. — Обработил го е така, както навремето обработи княз Твенгор. Галбак е направил кратко пътешествие до вдругиден, а после се е върнал в нашето време и ефектът от препиването е съвсем отслабнал. Все още няма да се чувствува съвсем добре, но поне ще разбере това, което ще му кажа.

Алтал потупа коня си по врата и животното послушно се върна в конюшнята.

— Предполагам, че вече сме готови да съобщим какво е направил Генд. Почваме ли?

— Отдавна очаквам този момент — отвърна нетърпеливо Гер.

— Когато отидем в трапезарията, искам да седнеш някъде близо до Галбак.

— Да се правя, че спя, така ли?

— Точно така. Аз ще разкажа на Галбак една малка история, към която ти нямаш отношение. Просто се преструвай на заспал и не си отваряй очите преди Галбак да се развика. А той непременно ще се развика, след като чуе това, което ще му кажа.

Гости хъркаше в огромния си стол, повечето от останалите се търкаляха по пода. Алтал забеляза, че хъркането им от време на време се прекъсва от стонове и каза:

— Скоро ще започнат да се будят. Хайде, Гер, заемай позиция и се преструвай на заспал.

— Готово — каза Гер и седна близо до стенещия Галбак.

Алтал се затътри към масата, като стискаше главата си с ръце. Коленичи до братовчеда на Гости и леко го разтърси.

— Галбак — рече с измъчен глас. — Събуди се!

Галбак изхърка. Алтал го разтърси по-силно.

— Галбак! Събуди се! Нещо не е наред.

— Ооох! — изстена Галбак и докосна челото си с трепереща ръка.

— Галбак! Събуди се! — продължи да го разтърсва Алтал.

— Ти ли си, Алтал? — попита Галбак и го погледна с кръвясал поглед. — Какво има?

— Тая медовина беше нещо много силна — каза Алтал. — Чувствувам се по-зле от куче. Но май видях в двора нещо, което трябва да знаеш.

— Главата ми буквално се пръска — изстена Галбак. — Остави ме да спя. Ще ми го разкажеш утре сутрин.

— Тогава вече може да е късно — разтревожено каза Алтал. — Стори ми се, че видях нещо, което не е наред, и ще е добре да го провериш и ти. Не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че преди малко ви ограбиха.

— Какво? — извика Галбак, седна и стисна главата си с ръце. — Ужас! За какво говориш, Алтал?

— Преди малко станах, защото стомахът ми буквално изгаряше — каза Алтал. — Измъкнах се на двора и повърнах. И преди съм страдал от махмурлук, но никога, както досега. Както и да е, видях, че през двора минават двама души. Мъкнеха тежки торби. Вгледах се и видях, че това са Генд и слугата му Хном. Непрестанно се озъртаха и останах с чувството, че ги е страх да не би някой да ги види. Тогава Хном изтърва една от торбите и тя издрънча. Не съм съвсем сигурен, но ми се стори, че в нея имаше пари.

Галбак го погледна изумено.

— Както и да е — продължи Алтал. — И двамата отидоха в конюшнята, а след няколко минути чух скърцане, сякаш се отваря врата. Звукът идваше като че ли откъм плевника. После чух тропот на два коня. Според мен няма да е зле да надникнеш в съкровищницата на Гости. Разумът ми още не е съвсем избистрен и е възможно да съм си въобразил всичко това, обаче при всички случаи ще е добре да я провериш.

Галбак с мъка се изправи, веднага се присви и започна да повръща. Когато се посъвзе, успя да каже:

— Ела с мен!

Двамата тръгнаха по коридора и след малко стигнаха до стъпалата пред съкровищницата. Двамата стражи кротко похъркваха. Галбак ги прекрачи и се опита да отвори вратата. След това тихо се засмя.

— Нямаш представа как ме уплаши, Алтал! Вратата е заключена, така че всичко е наред. Сигурно си имал кошмар.

— Все пак няма да е зле да надникнеш вътре, Галбак — каза Алтал. — Аз съм имал кошмари и преди, обаче досега никога не съм имал кошмар, в който да повръщам. Ще се чувствувам много по-добре, ако все пак надникнеш вътре, за да се убедиш, че всичко е наред.

— Може и да си прав — отвърна Галбак. — Пък и това няма да ми струва нищо.

Извади от джоба си дълъг бронзов ключ, отключи, свали факлата от стената, отвори вратата и влезе.

Алтал едва успя да скрие усмивката си. Купчината медни монети на пода и обърнатата маса нямаше как да не привлекат вниманието на Галбак.

— Ти беше прав, Алтал! — изкрещя Галбак. — Ела с мен!

Двамата забързаха към трапезарията.

— Ставайте всички! — изрева Галбак и започна да разбужда гостите с ритници. — Ограбиха ни!

— Какво има, Галбак? — сънено попита Гости.

— Ограбили са съкровищницата ти, Гости! — изкрещя Галбак в ухото на братовчед си. — На пода са разпилени монети, а няколко чувалчета със злато липсват!

— Ти си пиян, Галбак — надменно каза Гости. — Главната порта е заключена. Никой не може да влезе в крепостта и да ме ограби.

— Крадците са били в крепостта, глупако! — викна Галбак. — Ограбили са те Генд и слугата му. Алтал ги е видял как се промъкват през двора с торби злато в ръце.

После Галбак започна отново да разбужда съплеменниците си с ритници.

— Идете в конюшнята и яхвайте конете! Крадците едва ли са далеч! Бързо!

— Някой може ли да ми обясни какво става тук? — попита Гости.

— Разкажи му това, което разказа и на мен, Алтал — рече Галбак.

— Събудих се, защото ми се гадеше — започна Алтал. — Излязох на двора и започнах да повръщам, и изведнъж видях Генд, човека, който каза, че идва от Регвос. Заедно с приятеля си минаха през двора и се озъртаха като кокошки, които се пазят от ястреб. Така се прокрадват само хора, които крият нещо, и заради това ги проследих с поглед. Хном изтърва нещо и то издрънча. Оттам отидоха в конюшнята и малко след това чух тропота на коне, отправили се на север.

— Видя ли ги да излизат през главната порта? — попита Гости.

— Не ги видях, обаче чух тропота на коне, които се отдалечават.

— Това са били чужди коне — каза Гости. — От крепостта може да се излезе единствено през главната порта.

— Грешиш, Гости — обади се белокосият арумец, който бе спорил с другия старец. — Плевникът има още една врата. Не е използувана от години, обаче си е на мястото. Може и да е била закована, но този Генд беше тук доста време, така че може и да е успял да я разкове.

— Галбак! Иди в съкровищницата и провери дали всичко е наред! — извика Гости.

— Вече ти казах, че бях там, Гости! — извика и Галбак. — Ограбиха те, братовчеде!

— Хванете бързо разбойниците! — изрева Гости. — Искам си златото!

— Нали точно това ти обяснявах досега, дебелако!

— Чиста работа — прошепна Гер на Алтал.

— Радвам се, че ти хареса.

— А сега какво ще правим?

— Ти стой тук. Ако някой те пита къде съм, кажи, че пак съм излязъл да повръщам. Не искам да участвуваме в потерята. Не искам Генд да ни види сред преследвачите си.

След четвърт час арумците вече бяха строени на двора с конете си. Следотърсачите на Галбак бяха открили следите — Алтал се бе погрижил те да започнат още от вратата на плевника и да продължат към пътя, минаващ покрай реката. Отвориха главната порта и Галбак и хората му излязоха.

Макар всичко да се развиваше точно според плана, Алтал се чувствуваше неловко. Галбак му бе симпатичен и Алтал не се гордееше от начина, по който бе измамил братовчеда на Гости. Вярно, че това бе задължителна част от плана и че крайната цел на този план бе благородна, но все пак…

— Гости, шансът Галбак да хване крадците е доста голям — каза той, когато се върна в трапезарията. — Генд и Хном имат най-много един час преднина и освен това не познават околностите така добре като Галбак: — После се усмихна на дебелака. — И още нещо: може и да ти се стори странно, но алчността на Генд работи в наша полза.

— Не те разбрах, Алтал — каза Гости.

— Златото е тежко нещо, Гости — каза Алтал. — Ако съм разбрал добре от думите на Галбак, липсват около осем чувалчета.

— Осем чувалчета! — изстена Гости.

— Щеше да е добре алчният Генд да бе награбил още повече злато, но и осем чувалчета не са малко. Генд и Хном имат само два коня, а така натоварени коне не могат да се движат бързо. Галбак и хората му не са натоварени, така че могат да се движат бързо. Предполагам, че ще настигнат крадците още следобед.

— Разсъжденията ти звучат убедително, Алтал — каза Гости и се усмихна облекчено.

— Очевидно твоето злато много те обича, Гости. Забележи как помага на двама ви с Галбак да заловите крадците.

— Обича ме, така ли? Досега не се бях замислял за това.

— Това злато е било предназначено за теб, Гости, и сега прави всичко възможно, за да се върне отново тук.

— Допада ми твоят начин на мислене, Алтал.

— Никога не е зле да се гледа оптимистично на живота.

 

 

Алтал и Гер останаха при Гости още два дни. Настроението на техния дебел домакин започна да се влошава, защото пратениците на Галбак не носеха добри новини.

— Време е да си тръгваме — каза Алтал на Гер на третия ден. — Ще минем по моста на Гости и ще се видим с Елиар на отсрещния бряг. Оттам ще се върнем в Дома.

— Аз пък си мислех, че ще отидем в Хуле, за да се срещнем с Генд.

— Искам преди това да поговоря с Еми. В последно време доста променихме действителността. Според мен би било редно нещата да се върнат повече или по-малко в първоначалния си вид, преди да продължим. Доколкото мога да преценя, ние променихме само една случка. Ако се забавим повече, може да се променят още неща. С две променени събития мога да се справя, но ако станат десет или дванадесет, не съм сигурен дали ще успея.

— Така би станало още по-зъбавно — каза Гер и очите му светнаха.

— Не ни трябват такива забавления — твърдо отсече Алтал.

Двамата си прибраха нещата и отидоха да се сбогуват с Гости.

— Бихме се радвали да останем повече време при теб, Гости — каза Алтал. — Трябва обаче тази пролет да се срещна с един човек в Магу, а той много ще ми се разсърди, ако го накарам да чака до лятото. Предстои ни да решим няколко делови въпроса, а той е мърморко, който не обича закъсненията.

— Разбирам те, Алтал — отвърна Гости.

— Бихме се радвали, ако можем да минем по моста, но точно сега съм малко зле с парите. Смяташ ли, че…

— Ще предам на хората си да те пуснат — прекъсна го Гости. — Смятам, че ти дължа това. Твоите приказки внесоха светлина в една мрачна и дълга зима, а отгоре на всичко именно ти откри обира. Ако не бе видял как Генд се измъква от крепостта, може би щеше да мине седмица преди да разберем, че ни е ограбил.

— Радвам се, че приемаш нещата така. Ще се отбием отново при теб при следващото си идване в Арум. Тогава пък ти ще ми разкажеш как Галбак е заловил Генд и го е заковал с гвоздеи за някое дърво, та да го изядат вълците.

— Галбак не би направил такова нещо, Алтал.

— В такъв случай можеш да му го подскажеш.

— От това би се получила една наистина хубава история, нали? — усмихна се малко зловещо Гости.

— Прав си. А ако се разчуе, ще мине много, много време преди някой да си помисли, че може да те ограби.

Алтал и Гер отидоха в конюшнята, оседлаха конете си и тръгнаха. Стражът на моста ги пусна безпрепятствено.

— Всичко мина чудесно, нали, Алтал? — гордо каза Гер.

— Мина почти съвършено, Гер — съгласи се Алтал. — Съжалявам единствено, че се наложи да измамим Галбак.

— Защо те смущава това?

— Защото ми е симпатичен.

— Елиар ни чака — каза Гер. — Ако побързаме, Еми може би ще успее да ни приготви нещо за обяд. През тази зима много ми липсваха нейните манджи.

— И на мен, Гер.

Елиар ги пресрещна и те го последваха в гората.

— Еми е силно впечатлена от теб, Алтал — каза младежът. — Не съм сигурен дали всичко, което направихте, й хареса, обаче не престана да се смее, докато водехте Генд за носа.

— Тя има артистична нагласа, Елиар — обясни Алтал. — Номерът, който с Гер пробутахме на Генд, бе наистина произведение на изкуството. Ако разполагам с малко повече време, ще я превърна в един от най-добрите крадци на света.

След малко вече бяха на стълбите, водещи към кулата на Двейя.

— Приветствуваме победоносния рицар — каза Лейта, щом влязоха.

— Защо говориш така?

— За да изразя обичта си към теб, татко — отвърна тя с лъчезарна усмивка.

— Еми, мога ли да погледна твоя фалшификат на Книгата? — попита Алтал.

— Разбира се, приятелю. Ето там е, на мраморната пейка.

Алтал отиде до пейката и взе черната книга.

— Корицата й е досущ като тази на истинската.

— Естествено.

Той отвори капака на кутията и извади най-горния лист.

— Не знам защо, но сега ми се вижда различен — призна, след като се втренчи в него.

— Вероятно защото вече си в състояние да го прочетеш — каза Двейя.

— Може и да си права. Когато навремето Генд ми показа истинската Книга, не можах да разбера нищо. Прави ми впечатление обаче, че някои от думите все още са написани с червени букви. Мислех си, че мога да прочета всякакъв текст, но просто не мога да схвана смисъла на думите, написани с червено мастило.

— Не е и необходимо. Върни листа на мястото му.

— Може ли да видим какво прави в момента Генд, Еми? — попита Гер. — Едва ли е в добро настроение.

— По-точно ще е да се каже, че се чувствува умерено зле — каза Андина и се изкиска.

— Гер, не мислиш ли, че действува прекалено рязко спрямо Хном? — попита Бейд. — Ножът ти каза „излъжи го“, а не „удари го по главата“.

— Повече няма да допускам такова нещо — отвърна Гер, докато отиваше към южния прозорец. — Нямах намерение да разочаровам Ножа, но ми се наложи да извадя Хном от строя за достатъчно дълго време, за да успея да взема Книгата на Генд. Освен това реших, че „излъжи“ може да се изтълкува и като „направи нещо, което Хном няма да очаква, че ще направиш“. Последното, което той очакваше, бе удар по главата.

— Логиката ти е безупречна, макар и малко особена — призна Бейд.

— Клетият Генд в момента си има неприятности — съобщи Лейта, която бе заела позиция до прозореца. — Галбак го е притиснал натясно.

— Колко тъжно — каза разсеяно Алтал.

— Какво те смущава, Алтал? — попита го Двейя. — Мислех си, че такъв поврат на събитията ще те зарадва.

— Донякъде — да. И все пак ми се искаше нещата да се развият малко по-различно.

— На Алтал не му е приятно, че докато лъжехме Генд, му се наложи да излъже и Галбак — обясни Гер. — Алтал и Галбак се сприятелиха, а Алтал не обича да мами приятелите си.

— Нима си станал моралист, Алтал? — попита Двейя с престорена изненада.

— Става дума за етика, Еми — поправи я той. — Вероятно знаеш, че между морализаторството и етиката има разлика.

— Аз разглеждам нещата от малко по-различна перспектива, любов моя. След като всичко приключи, може би ще обсъдим тази тема в течение на няколко века.

— Нали Хном умее същото, което умее и Елиар? — попита внезапно Гер. — Нали той е човекът, който отваря вратите му?

— Да — отвърна Двейя.

— Защо тогава се плашат? Ако ние се опитвахме да избягаме, щяхме веднага да помолим Елиар да ни отвори една врата и да се отдалечим на сто или на хиляда километра.

— Това не става по тяхна вина, Гер. Дейва държи своите агенти много изкъсо. Не понася творческата дейност, а освен това е много чувствителен, когато става дума за вратите на Нагараш. Не позволява хората му да ги използуват без негово разрешение и наказва много сурово онези, които нарушават забраната му.

— Това е просто глупаво, Еми — възрази Гер.

— Тази дума доста точно характеризира поведението на брат ми — каза Двейя. — По-точно, и на двамата ми братя.

— Двейя! — възкликна Бейд.

— И двамата са глупави по различен начин — поясни тя. — Глупостта обаче си остава глупост, независимо как ще се опитваме да я разкрасяваме. Дейвос и Дейва непрестанно се месят в делата на хората. Аз съм просто по-безгрижна от тях. Установих, че щом моите хора ме обичат, събитията неизбежно ще се развият по начин, който ми допада. — После погледна Алтал. — Ти нали бе решил в най-скоро време да се отбиеш в Хуле, любов моя?

— Струва ми се, че трябва да обсъдим този въпрос, Еми — каза той сериозно. — Не смяташ ли, че вече доста се месихме в реалността?

— Не мога да те разбера.

— Последния път Генд пристигна в странноприемницата на Набжор в началото на есента. Какво ще се получи, ако сега пристигне в началото на лятото? Ако ме наеме да открадна Книгата, няма ли да пристигна три месеца по-рано? Ако това се случи, колко още други неща могат да се променят?

Тя се намръщи.

— Може и да си прав. Има някои неща, които ще е по-добре да не се променят.

— Това не би трябвало да е трудно, Еми — каза Гер. — Просто трябва да нагласим нещата така, че Генд и Хном да не се отърват лесно от Галбак. Може да ги следим от прозореца. Винаги, когато Галбак изгуби следата му, Елиар може да го насочи повторно към нея. Така Генд ще изкара едно доста напрегнато лято и ще пристигне при Набжор точно тогава, когато трябва.

— Заслужава си да направим такъв опит, Еми — съгласи се Алтал. — Тогава няма да е необходимо да бързаме да отидем при Набжор. Поне ще имам достатъчно време да се изкъпя и да облека чисти дрехи.

— Ох, ще припадна!

— Престани да се шегуваш, Еми. За няколко века човек може да привикне и към къпането.

— Нали си решил да се отървеш от това смехотворно наметало?

— В никакъв случай. Трудих се цяла зима, за да го запазя.

— Аз пък си мислих, че си използувал зимата, за да измамиш Генд и да откраднеш Книгата му.

— И това е вярно, но основната ми цел бе да си запазя наметалото.

— Ще трябва да поработя още над възпитанието ти — въздъхна Двейя.