Дейвид Едингс, Лий Едингс
Изкуплението на Алтал (25)

Глава 24

Рано на следващата сутрин Елиар преведе Алтал и Андина през вратата, водеща към кабинета на княз Дакан в замъка на Остос.

Среброкосият управител сърдито вдигна поглед от писалището и викна:

— Кой си позволява да… Елиар, ти ли си? Какво правиш тук?

— Изпълнявам заповеди, княже — отвърна Елиар.

— А Алтал? Това ти ли си наистина?

— Радвам се на срещата ни, княже. Изглеждаш добре.

— Все още дишам, ако това имаш предвид. Бях останал с чувството, че ще продадеш Елиар в солните мини в Ансу.

— Реших вместо това да го задържа при себе си, княже. Той се оказа доста полезен младеж.

— Ти май вече престана да ме познаваш, Дакан — каза дяволито все още облечената като паж Андина.

— Господарке! — възкликна той и се изправи. — Къде бяхте? Вече цяла година обръщам света наопаки, за да ви открия!

Андина се затича към него и го прегърна.

— Мили ми Дакан!

— Нищо не разбирам, Алтал — каза Дакан. — Какво си направил с господарката ми?

— Как да ти кажа, Дакан… Взех я за малко на заем.

— Трябваше да кажеш „отвлякох я“, Алтал — поправи го Дакан.

— Той не е виновен, Дакан — намеси се Андина. — Той просто изпълняваше заповедите на тази, на която сега служим и двамата.

— Променили сте се, ариа Андина.

— Искаш да кажеш, че съм пораснала — засмя се Андина. — Как успяваше да ме търпиш? Та аз бях абсолютно непоносима!

— Е, може би мъничко трудна за понасяне — съгласи се той.

— Мъничко? Та аз бях чудовище! Готов ли си да приемеш извиненията ми за всичките неприятности, които ти причиних, след като заех престола? Твоето търпение бе почти нечовешко. Трябваше да ме поставиш на коленете си и здравата да ме напляскаш.

— Андина!

— Не е ли по-добре да се заемем с работа? — предложи Елиар. — Има доста неща за вършене.

— Той е прав, Андина — каза Алтал.

— Да. Винаги е дразнещо прав.

— Ще сгреша ли, ако кажа, че вашите чувства към този млад човек са се променили, господарке? — попита Дакан.

— В известен смисъл се промениха. Вече, поне през по-голямата част от времето, не изпитвам желание да го убия. Вместо това го храня. Всъщност той не носи вина, че уби баща ми. Вече знам кой е виновникът за това и Елиар обеща да го убие. Нали е много мило от негова страна?

— Все още нищо не разбирам, Алтал — призна Дакан.

— Целият свят е застрашен от гибел, княже — отвърна Алтал. — Заедно със съдружниците си обаче ще предотвратя тази работа. Андина, по-добре му обясни какво се е задало. Наистина не разполагаме с много време.

— Ще бъда кратка — обеща Андина. — Опасността, за която говори Алтал, не е случайна, Дакан. Зад цялата тази работа стои един човек от Некверос, който разполага с много съюзници. Всява навсякъде смутове, за да може да завладее света. Един от тези съюзници е идиотът от Кантон. Не след дълго ще се появи отново пред вратите на Остос.

— Да не би този глупак да е наел още арумци?

— Не. Вече не може да разполага с арумци. Всичките здрави мъже в Арум ги наех аз.

Дакан побледня и възкликна:

— Господарке! Вие ще опразните хазната! Колко пари обещахте на тези езичници и варвари?

— Парите ги даде Алтал, Дакан. Всичко това не ми струва стотинка. Елиар, обясни му какво трябва да очаква и какво трябва да направи.

— Добре, Андина — каза Елиар. — Княже, не ни е известно кога точно ще нахълтат кантонците на ваша територия, но по всяка вероятност ще е скоро. Разполагаме с войска и ще ви се притечем на помощ, обаче точно сега сме заети с друга война. Ще трябва да приключим с нея преди да се появим тук. Познавам вашите войници, тъй като съм се бил срещу тях.

— Имаше такова нещо — отвърна сухо Дакан.

— Нямаме представа колко голяма ще е кантонската армия, княже, но по всяка вероятност ще е по-голяма от вашата. Едва ли ще можете да я отблъснете при открити боеве, така че по-добре не се и опитвайте. Най-добрата ви тактика ще е да печелите време. Избийте колкото се може повече от техните хора при минимални загуби от ваша страна. Имам предвид внезапни нападения, засади и неща от този род. Защитавайте града така, както го защитаваше бащата на Андина. Стените на града са единственото ви преимущество. Докарайте хората си тук и затворете градските порти. Обещавам ви, че ще ви се притека на помощ още преди да ви се е свършила храната.

— Самата аз няма да мога да остана тук, Дакан, така че ще трябва ти да се погрижиш за града — каза Андина със звънкия си глас. — Не позволявай на враговете ни да унищожат Остос!

— Мога да ви обещая само, че ще се постарая, господарке — каза Дакан с известно съмнение. — Наш враг ще бъдат не само кантонците, но и самото време. И най-добрите намерения не са достатъчни, за да се докара тук цяла армия само за една нощ.

— Елиар наистина ще е тук, когато ти е необходим, Дакан! — увери го Андина, след това във внезапен порив прегърна стария княз и звучно го целуна. — До скоро виждане, скъпи приятелю — каза с мелодичния си глас.

 

 

Някъде по пладне Елиар и Алтал откриха сержант Халор и княз Алброн в траншеите до източния бряг на река Медио.

— Това просто не се прави, княже — обясняваше сержант Халор. — Само идиот е способен да предприеме масова атака на широк фронт. Нормалната стратегия предполага да събереш войските си в едно конкретно място и да нанесеш удар като копие.

— Къде обаче?

— Точно в това се състои проблемът, княже. Ние просто не знаем къде точно ще ни нападнат ансуйците. Известно ни е, че ще ни нападнат вдругиден. Не знаем обаче къде.

— Не може ли сами да се сетим?

— Бих могъл да посоча десетина места, където бих нападнал аз, ако воювах от другата страна. Когато ще нанасяш удар, винаги си избираш място, където характеристиките на терена ще са ти от полза. Например гори, които да прикрият движението на войските ти, по-малко стръмен склон, по-слаба отбрана и така нататък. След това подбираш няколко места далеч от това място и нападаш с няколко батальона, които да отклонят вниманието на врага. Целта на тази диверсия е да отвлече голяма част от защитниците от позициите им и да ги накара да ангажират резервите си. После, когато вече започнеш същинската атака, защитниците няма да разполагат с части, с които да те отблъснат.

— Ясно — замислено каза княз Алброн. — Ако съм те разбрал добре, най-добрата стратегия би била да не се обръща внимание на първите атаки и да се удържат силите за момента, когато ще започне истинската битка.

— Така е. Обаче откъде може да знае човек коя е истинската битка? Преди няколко години участвувах в една война в Перквейн, а противникът ми бе един от тези хора, които винаги предпочитат да изчакват. Надхитрих го, като нанесох истинския удар веднага. Отвличащи атаки, които да отклонят вниманието му, предприех едва след това. Той бе толкова уверен, че първата ми атака е отвличаща, че изтегли хора от бойното поле, за да отблъснат фалшивите атаки.

— Излиза, че това наподобява игра, така ли?

— Това е най-добрата игра на света, княже — отвърна Халор и внезапно се ухили. — Думата „стратегия“ предполага умението да надхитриш противника си и да отгатнеш всички негови номера. — После се почука по челото. — Войните се печелят тук, княже, а не в окопите. Точно сега бих дал цяла месечна заплата, за да разбера къде Пехал ще нанесе главния си удар.

— Наистина ли? — попита Алтал. — Сержанте, готов ли си да се подпишеш под тези думи?

— Когато разговарям с теб, не.

— Не разбираш от шеги — обвини го Алтал.

— Струва ми се, че виждам накъде биеш, Алтал — каза Елиар. — На теб ти е добре известно, че Бейд ще скочи до тавана, ако дори само ти хрумне подобна мисъл, нали?

— Допускам това. Не бих искал обаче да излагам Лейта на опасност. Утре вечер ще я докараме тук, в траншеите, и ще я помолим да се порови малко в главата на Пехал. Преди самото начало на битката ще я върнем в Кейвон.

— Не е ли добре да я доведем още този следобед? — попита княз Алброн. — Така няма ли да разполагаме с повече време за подготовката?

— Време не ни е необходимо, княже — напомни му Елиар. — Нали за тази цел разполагаме с врати?

— Пехал по всяка вероятност разполага със собствени врати — добави Алтал. — Точно затова Лейта ще ни е необходима тук едва десетина часа преди битката. Генд знае за дарбата й, така че може би ще се опита да ни пробута чрез нея фалшива информация. Ако е наредил на Пехал и Гелта да нанесат удара си на дадено място и Лейта получи тази информация, ние ще струпаме сили на това място. Ако обаче Генд към полунощ издаде нареждане да се нанесе удар на друго място, нашите сили няма да са там, където трябва. Дори и с помощта на вратите бихме се оказали в трудно положение.

— Това не означава ли, че Лейта трябва да открие Пехал? — попита Халор. — Редовите войници обикновено нямат представа къде точно се намират. Възможно ли е Пехал да я измами? Сиреч, да мисли съзнателно за едно място, вместо за друго. Това би ли могло да я заблуди?

— Пехал няма акъл за тази работа — отвърна Алтал. — Едно нещо е да произнесеш лъжа, друго нещо е да си я помислиш. Гелта би могла да се справи малко по-добре от Пехал, но и тя не би била убедителна. Това са примитивни хора, сержанте, и от тях не трябва да се очаква нищо особено сложно. Що се отнася до стратегията, те са застинали на фаза „палежи и убийства“, така че няма да направят нищо, отличаващо се със сложност. Впрочем, това ще установим утре вечер, когато Лейта дойде тук.

— От юг идват хора — каза Елиар. — Предполагам, че е Салкан с другите овчари.

— Идват навреме — каза княз Алброн.

— Не са натоварени с много снаряжение — отбеляза Халор, след като вдигна ръка над очите си и огледа наближаващите овчари. — Жалка работа.

— Какво имаш предвид? — попита княз Алброн озадачено.

— Дори не могат да маршируват както трябва. Приличат на група ученици на излет — непрекъснато събират нещо от земята.

— Събират камъни, сержанте — обясни Алтал. — При използуването на прашка подборът на камъни е важно нещо.

— Всички камъни са еднакви, Алтал.

— Не съвсем. Преди време намерих един съвършен камък и го пазих цели пет години, преди да открия достойна цел за него. Бе съвършено кръгъл и с размерите на кокоше яйце. И теглото му бе подходящо.

— Какво уби с него? Сърна ли? — попита Елиар.

— Не, Елиар. Такъв хубав камък не биваше да се хаби за сърна — отвърна Алтал и се навъси. — Използувах го в Кагвер. Там дълго ме преследваше един човек, и то заради дреболия, която в действителност не си струваше труда. След седмица ми омръзна да го избягвам и извадих прашката. Улучих го точно между очите. И той престана да ме тормози. — Алтал въздъхна тъжно. — Все още ми е жал за този камък.

 

 

— Няма да позволя това! — избухна на следващия ден Бейд, когато Алтал му съобщи плана си. Бяха в храма на Кейвон. — Не бива дори да ви идва наум, че ще допусна моята Лейта да бъде изложена на подобна опасност!

— Твоята Лейта? — промърмори русокосата девойка.

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Струва ми се, че да. Виждам, че събитията се развиват в правилна насока. Добре. Може би ще си поговорим за това след като се върна от траншеите.

— Няма да ходиш там! Забранявам ти!

— Да ми забраняваш? — В обикновено нежния глас на Лейта зазвуча стоманена нотка. — Ти не си ми собственик, Бейд. „Моята Лейта“ е едно нещо, „Забранявам ти“ — съвсем друго.

— Не исках да кажа това. — Бейд се поколеба и смени тактиката. — Не искам да ходиш там, Лейта — рече умолително. — Ако нещо ти се случи, ще полудея.

— Ти вече си обезумял, щом мислиш, че можеш да ми нареждаш какво да правя.

— Май изтърси голяма глупост, братко Бейд — каза Андина. — Би трябвало първо да мислиш, а не да изтърсваш първото нещо, което ти дойде наум.

— Бейд, тя няма да бъде изложена на никаква опасност — обърна се Алтал към младия жрец. — В траншеите има цяла армия, готова да я защити, а и тя ще прекара по-голямата част от времето в Дома. Ние просто ще се разходим из коридорите и ще надникнем от различни врати, докато тя открие Пехал и Гелта. Сержант Халор е длъжен да знае къде смятат да нанесат главния си удар, така че ще се подготви, за да ги отблъсне. От Лейта се очаква само да ги подслуша. Веднага щом научи това, което ни интересува, Елиар ще я доведе при теб, за да прекараш следващите няколко седмици в извинения за глупавите си приказки.

Алтал погледна западния прозорец и каза:

— След малко слънцето ще залезе. Елиар, хайде да тръгваме към траншеите с Лейта.

— Значи няма да е застрашена от нищо, нали? — попита Андина.

— Няма — отвърна Елиар.

— Щом е толкова безопасно, защо не отидем всички? Брат Бейд ще може да се грижи за Лейта, а ние с Гер ще наблюдаваме какво правите и можем да дадем някои препоръки. Моите препоръки може и да не се окажат особено ценни, но с Гер е друга работа, не мислиш ли?

— Идеята не е лоша, Алтал — съгласи се Елиар. — Гер не вижда света така, както го виждаме ние, така че би могъл да препоръча неща, за които никой от нас няма да се сети.

— Той е прав, приятелю — промърмори безмълвно гласът на Двейя.

— Добре — съгласи се Алтал. — Елиар, води всички ни към окопите.

— Както заповядаш, Алтал — отвърна Елиар.

 

 

— Сержант Халор, къде е Гебел? — попита Елиар, когато се присъединиха към Алброн и Халор в траншеята до брега на река Медио.

— Препоръчах му да огледа траншеята на няколко километра на изток — отвърна Халор. — Казах му, че укрепленията там не ми се струват съвсем надеждни. Знам къде е, така че винаги можем да го открием. Гебел е добър човек, но е твърде лишен от въображение, за да разбере всичко, което става тук. — После огледа неодобрително групата, появила се с Елиар. — Алтал, моментът едва ли е особено подходящ да организираш туристическа обиколка.

— Нямам такива намерения, сержант — отвърна Алтал.

— Нека не ми се пречкат тук — каза Халор, погледна Лейта, все още предрешена като гадател, и каза: — Няма да е зле да си нахлузиш качулката. Принцеса Андина наистина прилича на паж, така че няма да привлече внимание, обаче войниците на Гебел може да се повъзбудят, ако те видят.

— Ще послушам съвета ви, сержанте. Какво точно желаете да открия?

— Всъщност искам да узная къде точно Пехал и Гелта са разположили войските си. От това вероятно бих могъл да се досетя къде ще нанесат главния си удар.

— Щом разполагат с врати като нашите, значи могат да нанесат удара си отвсякъде — каза Елиар.

— Това ми е известно, Елиар. Точно затова и утре ще трябва да си нащрек. Дръж вратите за „другаде“ в добро състояние, защото може да ни се наложи бързо да предислоцираме войските на Гебел. Като начало обаче ще ги разположим в окопите срещу мястото, където са разположени вражеските сили. Ако Пехал и Гелта решат да отидат другаде, ще ги последваме.

— Какъв брой войници трябва да търся? — попита Лейта.

— Около двадесет или тридесет хиляди — отвърна Халор.

— Това не би трябвало да е трудно. Толкова много хора, събрани на едно място, вдигат голям шум — каза Лейта. — За да съм по-сигурна, ще започна с крачки от два километра, Елиар. Отдавна не съм практикувала подслушване от голямо разстояние. Ако успея да посегна още по-надалеч, ще направя още крачки.

— Току-що се сетих нещо — каза Гер.

— Нещо, което сме пропуснали ли? — попита Халор.

— Може би — отвърна Гер и се обърна към Елиар. — Ти можеш да разположиш вратите си където пожелаеш, нали?

— С точност до един сантиметър, Гер. Защо питаш?

Гер сложи ръка върху пръстта непосредствено над окопа.

— Можеш ли да я разположиш тук?

— За Бога! — възкликна княз Алброн. — Сержанте, как не се сетихме за това! Та те биха могли да прескочат всичките ни барикади и да се озоват в окопите ни преди да сме се усетили!

— Може би нещата не стоят точно така, княже — отвърна Елиар, стисна дръжката на Ножа и очите му се присвиха. — Струва ми се, че знам начин да се предотврати това, обаче преди това ще трябва да поговоря с Еми.

— Не усуквай, Елиар — изръмжа Халор. — Кажи какво точно имаш предвид.

— Всичко зависи от близостта на нашите врати с вратите на Нагараш — отвърна Елиар. — Ако те дойдат толкова близо, просто ще трябва да разтворя нашата врата срещу тяхната.

— Чудесна идея, Елиар! — язвително каза Андина. — В такъв случай вместо да нахълтат във Векти, ще нахълтат в Дома!

— Мога да се погрижа за това, Андина — каза Елиар. — Те дори няма да разберат къде се намират. Или по-точно, ще го разберат толкова, колкото го е разбрал капитан Дрегон. Те ще излязат от своята врата в Нагараш, ще преминат през моята врата и ще влязат в Дома, а оттам ще излязат през друга от моите врати, гледаща към подножието на хълма. Ако успея да сближа достатъчно тези три врати, по всяка вероятност ще има да щурмуват хълма цяло лято! — Елиар се засмя.

— Какво е толкова смешно, Елиар? — попита Халор.

— Струва ми се, че те въобще няма да забележат тази врата. Ако наглася вратите както трябва, стрелите, които отправят към нашите хора, ще се стоварят в основата на хълма. Така при всеки изстрел ще обстрелват собствените си резерви.

— Прекрасна идея! — ентусиазирано каза Гер. — В такъв случай на нашите хора няма да им се наложи да правят нищо. Просто ще стоят и ще гледат как лошите се самоизбиват.

— Струва ми се, че си губим времето — каза Халор. — По-добре да се заемем с работа. Лейта, успя ли да чуеш нещо?

— Сержанте, вие знаехте, че на половин километър оттук нагоре по реката има неколкостотин ансуйци, нали?

Халор кимна.

— Моите хора отдавна ги наблюдават. Строят салове. По всяка вероятност утре призори ще се спуснат по реката. Няма обаче да успеят да минат покрай нас. Гебел им е подготвил посрещане.

— По хълмовете от ансуйската страна има и конници.

— Това са конни патрули — каза Халор пренебрежително. — Не са опасни.

— Сега нека се придвижим два километра на изток, Елиар — каза Лейта.

Преходът бе толкова кратък, че Домът само се стрелна пред очите на Алтал, след което отново се озоваха в траншеята. Лейта се намръщи и каза:

— Усещам същите хора. Елиар, нека сега се преместим на десет километра.

— Добре — отвърна Елиар и ги преведе през врата, която очевидно бе видима само за него.

— Отново усещам същите хора — каза Лейта. — Усещам ги по-слабо, но пак са те. Елиар, да се преместим на петнадесет километра. Изглежда, мога да чувам много по-надалеч, отколкото бях предполагала.

— Сигурна ли си, че не си пропуснала никого? — попита Халор.

— Ако имаше някой в близост до нас, непременно щях да го чуя — увери го Лейта.

За кратко време провериха сто километра, но Лейта не усети нищо по-значимо от конните патрули.

Едва към полунощ възкликна доволно.

— Открих ги! — заяви тя и в следващия миг се намръщи. — Не, сержанте. Това не е основната част на войската, за която говорехте. Открих само триста или четиристотин души, които, изглежда, се веселят.

— Това е стар ансуйски обичай — каза Халор. — Не си спомням някога ансуйски войници да са щурмували крепост трезви. Обикновено са силно пияни, когато нападат.

— Ако са само четиристотин души, очевидно става дума за част за отвличащ маньовър, Халор — предположи княз Алброн.

— Възможно е — съгласи се Халор. — Да продължим.

— Почакайте! — извика внезапно Лейта.

— Какво има? — попита Алтал.

— Току-що докоснах Пехал! — изсъска Лейта. — И Гелта!

— Къде? — попита Халор.

— Не съм сигурна. Почакайте малко.

Лейта вдигна очи към звездите.

— Едва ли са там, Лейта — каза Андина.

— Тихо! — отвърна Лейта. — Опитвам се да се извися над пиянските брътвежи. — После се намръщи и отново се съсредоточи. След малко се усмихна. — Умно са го измислили! — Каза го почти с възхищение.

— Какво кроят? — попита я Алтал.

— Открих огромна пещера. Намира се на около километър зад тези хълмове. В нея има хиляди хора и коне. Усещам, че основното им нападение ще започне оттам. Ще започне обаче едва след изгрев слънце. Онези, които почти са се напили до безсъзнание и са в близост до нашите окопи, дори и не подозират за съществуването на тази сила. Мислят си, че предстои отвличащ маньовър, в който ще участвуват само те. Сержант Халор, според мен зад цялата тази работа стои Коман.

— Кой е Коман? — попита княз Алброн.

— Един от слугите на Генд. Има дарба като моята. Това очевидно е дело на човек, който знае как трябва да се използува тази дарба. Между мен и основната сила е изградил бариера от шум и пиянски песни. От друга страна, скалите над пещерата поглъщат звуците, издавани от хората и конете. Можеше въобще да не усетя присъствието на тази голяма военна част, ако Коман не бе излязъл от пещерата, за да поговори насаме с прокудения жрец Арган. Не обичат Пехал и Гелта и имам впечатлението, че често се усамотяват, за да дадат израз на чувствата си към тях, обаче това в случая не е съществено. Сержанте, определено това е мястото. Още при зазоряване пияниците ще нанесат отвличащ удар. Ще стоят извън обсега на стрелите, ще вдигат шум и ще размахват факли, след което ще се оттеглят. Ще има още няколко подобни акции на други места. После, час или час и нещо след изгрева, онези, които се крият в пещерата, ще…

Лейта внезапно спря и изсъска:

— Почакайте! Нещо не е наред! — И в следващия миг изкрещя: — Пазете се! Те използуват своите врати!

Алтал бързо се извърна и видя зад траншеята кратък проблясък. Видя и Хном, отворил широко една врата, а зад него град, обхванат от пламъци. След секунда Гелта изблъска Хном и скочи в траншеята, като размахваше допотопната си каменна брадва.

— Елиар, пази се! — изкрещя Алтал.

Брадвата на Гелта обаче вече се стоварваше върху главата на младия арумец. Той се олюля и падна по очи на дъното на траншеята.

Гелта нададе победен вик, а Хном побърза да я улови за ръката и да я дръпне през отвратителния портал.

И в мига преди двамата да се скрият, от дълбоките подземия на Нагараш се разнесе тържествуващият глас на Генд:

— Е, Алтал, твоята работа май приключи, а?

Порталът изчезна, но подигравателният смях на Генд продължи да кънти в траншеята.