Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Redemption Of Althalus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
eeka (2007)
Корекция
Mandor (2007)

Издание:

ДЕЙВИД И ЛИЙ ЕДИНГС

ИЗКУПЛЕНИЕТО НА АЛТАЛ

Американска, първо издание

Превод Венелин Мечков

Редактор Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“

Петър Христов

Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД

Линче Шопова

Формат 70/100/16 Печатни коли 41

Формат: 165×235. Страници: 656. Цена: 13.50 лв.

ИК „БАРД“ ООД — София 1124

жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II

тел. 46 46 59

E-Mail: [email protected]

ВСИЧКИ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗАПАЗЕНИ!

 

THE REDEMPTION OF ALTHALUS

David and Leigh Eddings

HARPER COLLINS PUBLICHERS

© 2000 by David and Leigh Eddings

© Венелин Мечков, превод, 2002

© „Megachrom“ — Петър Христов, оформление на корица, 2002

© ИК „БАРД“ ООД, 2002

ISBN 954-585-316-6 www.bard.bg

БАРД®

История

  1. — Добавяне

Глава 25

— Не! — изкрещя Андина, коленичи до неподвижния си любим, притисна го към себе си и зарида.

Алтал чу гласа на Двейя в главата си.

— Алтал, откъсни я от него, че само ни пречи!

— Той жив ли е? — попита безмълвно Алтал.

— Разбира се, че е жив! Хайде, прави каквото ти казвам!

Алтал решително откъсна ридаещата девойка от Елиар.

— Спри, Андина. — Стремеше се гласът му да звучи спокойно. — Не е мъртъв, а само ранен, така че престани да го тръскаш.

— Алтал, отмести се — нареди му Двейя. — Трябва да поговоря с Лейта.

Алтал усети как Двейя го изтласква от пътя си.

— Лейта — каза тя. — Това съм аз. Искам да правиш точно това, което ще ти кажа.

— Всичко това беше номер! — завайка се Лейта. — Длъжна бях да се сетя, след като всичко изглеждаше толкова лесно…

— Нямаме време да се занимаваме с това. Искам да разбера колко е сериозна раната на Елиар.

— Провалих се, Двейя! — изхлипа Лейта. — Всичко с тази пещера бе само капан, а аз паднах право в него!

— Престани! — прекъсна я сърдито Двейя. — Сега трябва да влезеш във физическия мозък на Елиар. Трябва да разбера какво точно става там.

Погледът на Лейта започна да блуждае.

— Там няма нищо, Двейя! — каза тя безпомощно. — Разумът му е напълно празен.

— Интересува ме не разумът, а мозъкът, Лейта. Проникни по-надълбоко. Заобиколи мислите и проникни още по-надълбоко. Ей така.

В главата на Алтал се стрелна поредица от неразбираеми образи.

— Нима това е възможно? — удивено попита Лейта.

— Просто го направи. Не спори с мен. Трябва да разбера колко сериозно е пострадал.

Бледото лице на Лейта се изкриви от напрежение.

— Не така — чу Алтал собствения си глас. През съзнанието му се мярнаха още образи.

— Разбирам — отвърна Лейта. — Никога не съм правила подобно нещо.

Погледът й се поуспокои.

— Виждам кръв — докладва тя. — Много е тъмно, но задната част на мозъка му кърви.

— Много силно ли кърви? На струи ли?

— Не на струи, но не и на капки.

— Точно това ме тревожи. Сержант Халор, ще трябва да го махнем оттам. Извадете го от окопа и го настанете в място, което е топло и добре осветено.

— Ти май сега не си Алтал, нали? — попита Халор, като се вгледа в лицето на приятеля си.

— Това съм аз, Халор. Използувам гласа на Алтал, защото не разполагам с време да се явя лично. Хайде, нареди на хората си да пренесат Елиар. И да не го друсат много.

— Вие можете ли да го излекувате, госпожо? Онази грозна вещица наистина го тресна по главата доста силно.

— Е, не чак толкова силно, Халор. Той успя да се извърне точно в момента на удара. Така или иначе, трябва да бързаме. Трябва да го пренесем на място, където можем да го лекуваме.

— На хълма е палатката на Гебел — каза Алброн. — Използуваше я като команден пункт, докато хората му копаеха.

— Очевидно ще трябва да се задоволим с нея — каза Халор. — Друго удобно място наблизо няма. Сега ще извикам хората си.

— Тук стават някои неща, които не мога напълно да разбера — каза княз Алброн, като погледна изпитателно Алтал.

— Двейя разговаря с нас чрез Алтал, княже — обясни Бейд. — Тя е в Дома, а ние сме тук. Вероятно има и други начини да го направи, но този като че ли е най-бърз, пък и най-малко смущава хората около нас. Един гръмотевичен глас, раздаващ се от небесата, би привлякъл излишно внимание. Тя разговаря с нас по този начин още откакто се запознахме с Алтал.

— Тя нали може да излекува Елиар? — попита разтревожено Алброн. — Без тези негови врати едва ли ще имаме особени шансове. Излиза, че цялата тази работа с пияните ансуйци и с пещерата, пълна с хора и коне, е била начин да бъдем подмамени към тази част на траншеята, за да могат да убият Елиар.

— Положението ще се промени веднага след като излекуваме Елиар — успокои го Алтал.

— Ами ако не успеем?

— Моля те, княже, престани с тези „ако“ — отвърна уморено Алтал. — И без тях си имаме достатъчно основания за тревога.

 

 

Командният пункт на Гебел бе голяма палатка, в която имаше няколко нара, грубо направено огнище и маса, покрита с карти и схеми. Шестимата арумци, извикани от сержант Халор, внесоха Елиар в палатката и внимателно го положиха с лице надолу върху един от наровете.

— А сега ела, Лейта — чу Алтал гласа на Двейя. — Сега ще трябва да поработите заедно с Алтал. Мозъкът на Елиар кърви, а кръвта няма откъде да се изтече. Може би щеше да е по-добре, ако Гелта бе успяла да разцепи черепа му — тогава кръвта щеше да има откъде да се изтече. Сега обаче предизвиква налягане върху мозъка. Ако това продължи прекалено дълго, налягането ще разруши мозъка му и той ще умре.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да отстраним задната част на черепа му, Еми? — недоверчиво попита Алтал.

— Не ставай смешен, Алтал. За да отслабим натиска, е достатъчно да пробием една-две малки дупчици. След като Лейта определи точните места на кървенето, ти ще ги пробиеш с една дума от Книгата.

— Това достатъчно ли ще е? — попита Алтал. — Всичко това ми звучи прекалено просто, сякаш става дума за отводнителна тръба.

— По принцип си прав.

— Това ще го излекува ли?

— Не съвсем, обаче е първата стъпка, която трябва да направим. С останалите неща ще се заемем след като отслабим налягането. Действувай бързо, защото всяка минута е от значение. Първото нещо, което ни трябва, е силна светлина. Кажи „лойк“ и горната част на палатката ще засвети като купола в кулата.

— Добре. Друго трябва ли да направя?

— Кажи да извикат някой от местните овчари. Трябват ни някои растения, за да направим мехлем, и други, за да приготвим лекарство. Овчарите познават по-добре местните билки от арумците.

— Гер, бързо открий червенокосия овчар Салкан и веднага го доведи. Не се бави — изкомандува Алтал.

— Веднага — отвърна Гер и изтича навън.

— Ще трябва да обръснем тила на Елиар преди да започнем — каза Двейя.

— Бръсначът ти остър ли е, Бейд? — попита Алтал.

— Разбира се, Алтал.

— Чудесно. Двейя иска да обръснеш тила на Елиар.

— Алтал! — опита се да възрази Андина.

— Приспи я, Алтал — каза строго Двейя. — Използувай думата „леб“. Иначе тя само ще ни пречи, пък и не е необходимо да гледа.

— Добре — съгласи се безмълвно Алтал. След това се обърна към Андина.

— Андина?

— Да?

— „Леб“, Андина. „Леб“.

Погледът й внезапно угасна и тя безсилно се отпусна в ръцете му. Той я пренесе в другия край на палатката и внимателно я сложи на един нар.

— И сега какво, Двейя? — попита Лейта.

— Веднага щом Бейд свърши с бръсненето, ще определиш точните места, където кърви мозъкът. Сетне ще поставиш там пръстите си, за да може Алтал да разбере тяхното местонахождение. После той много внимателно ще пробие малки дупчици в черепната кост на Елиар, като произнесе думата „бер“. Кръвта ще изтече и ще престане да упражнява натиск върху мозъка.

— Някой правил ли е преди подобна операция, Двейя? — попита Лейта с известно съмнение.

— Такива операции са правени, макар и не много често — призна Двейя. — Повечето хора, които се обявяват за лечители, са мошеници, ако не и нещо по-лошо. Твърде малко са тези, които знаят как в действителност функционира човешкото тяло. От време на време се появяваха истински лечители, даровити хора, които бяха наясно с проблемите. За съжаление, не разполагаха с необходимите инструменти, нито пък бяха наясно с опасността от инфекция, така че не си даваха труда да почистят раната преди да започнат да пробиват дупки в хорските глави. Алтал няма да използува чук, длето или каменен нож. Ще използува една дума от Книгата. Мехлемът пък би трябвало да опази Елиар от всякакви инфекции.

— Казваш „би трябвало“ — отбеляза Алтал. — Ако трябва да се обзаложа за успеха на тази операция, какъв е шансът да спечеля?

— Шансовете са приблизително петдесет на петдесет, или малко по-добри. Нали си съгласен обаче, че нямаме друг избор?

— Съгласен съм — въздъхна Алтал.

 

 

Гер доведе в палатката огненокосия Салкан и още от прага попита задъхано:

— Как е Елиар?

— По-добре е — отвърна Бейд и избърса бръснача в един парцал.

— Защо му бръснеш главата?

— Алтал трябва да стигне до кожата, а косата пречи.

— Когато Елиар дойде в съзнание, сигурно ще те подгони с тояга. Ще изглежда страшно смешен без коса — отбеляза Гер.

— Салкан, трябва да приготвим мехлем — каза Двейя на младия овчар чрез устата на Алтал. — Ще ни трябват някои листа и корени. Елиар е много тежко ранен и искаме да го опазим от инфекция.

— Разбирам какво ти трябва, господин Алтал — отвърна Салкан. — Налагало ми се е да лекувам ранени овце. Гласът ти обаче звучи много странно. Добре ли си?

— Случи се нещо, което не биваше да се случва — отвърна Двейя. — То ме изнерви. Какви растения използуваш за приготвянето на мехлем?

Салкан спомена няколко названия, които не говореха нищо на Алтал.

— Би трябвало да свършат работа — каза Двейя. — Опитай се да откриеш храст със зелени ягоди и ми донеси няколко от тях.

— Тези ягоди са отровни — предупреди младежът.

— Ще отстраним отровата — увери го Двейя. — Останалите съставки пък ще неутрализират остатъците от нея. Мехлемът от зелени ягоди опазва от инфекция и освен това спира кръвотечението. Ще ми трябват и още няколко растения за едно лекарство, което ще дадем на Елиар да изпие.

Двейя изброи на младия овчар необходимите й растения.

— Сигурен ли си в това, което правиш? — попита Салкан със съмнение.

— Съвсем. Вземи една кошница, Гер, и отиди с него. Зелените ягоди донесете веднага. Те трябва да врят по-дълго от останалите растения.

— Веднага, Еми — отвърна Гер и излезе заедно със Салкан.

— Сега разпали огъня, Алтал — каза Двейя, — и сложи вода да кипне. Веднага щом започне да пуска мехурчета, произнеси думата „гел“, за да я пречистиш.

— Аз пък си мислех, че думата „гел“ се използува при замразяване.

— В известен смисъл е така.

— Очакваш да замразя кипяща вода, така ли? Нищо няма да се получи.

— Ще се получи, любов моя, имай ми доверие. Става дума за начин на пречистване на водата. Ще повторим тази операция няколко пъти, докато приготвяме мехлема и лекарството, което ще дадем на Елиар, след като пробиеш дупките в главата му. Освен това ще трябва да измиеш ръцете си с това лекарство. Всичко трябва да е абсолютно чисто.

— Не те разбирам, Еми.

— Чистото е добро, а мръсното е лошо. Какво има за разбиране?

— Не ми се карай, Еми — промърмори Алтал.

 

 

— Това няма да ми остане завинаги, нали, Еми? — попита Алтал, след като огледа ръцете си. Бяха позеленели, след като ги изми в отварата. — Доста ще ми е трудно да обяснявам на хората защо ръцете ми са зелени.

— Зеленото ще се измие. Сега намажи тила на Елиар с мехлема и да почваме. Слушай ме много внимателно, Алтал. Няма да пробиваме главата на Елиар грубо, така че произнасяй думата „бер“ много тихичко. В началото трябва просто да пробиеш кожата. После ще стигнеш до един много тънък слой плът. Ще произнесеш отново думичката „бер“ и ще пробиеш и нея. С тази ленена кърпа изтрий кръвта и намажи още веднъж главата на Елиар със зеления мехлем преди да започнеш да пробиваш костта. Непрестанно промивай отвора, за да го почистиш от парченцата кост.

— Това вече ми го каза няколко пъти, Еми.

— Няма да ти навреди да го чуеш още веднъж. Искам да съм абсолютно сигурна, че знаеш какво трябва да направиш. Когато пробиеш костта, трябва веднага да спреш. Между черепната кост и самия мозък има здрава ципа. Промий още веднъж старателно раната, преди да пробиеш ципата. Имаш ли въпроси?

— Струва ми се, че вече всичко ми стана ясно, Еми.

— Добре. Започвай.

 

 

Яркочервената струя кръв опръска лицето на Алтал.

— Сърцето му е силно — отбеляза безстрастно Двейя, докато Алтал си бършеше очите.

— Откъде знаеш? — попита безмълвно Лейта: Алтал чу въпроса й в главата си.

— При всяко туптене на сърцето кръвта блика от главата му като фонтан.

— Доста сте хладнокръвни, както виждам — укори ги Алтал. — Все пак говорим за Елиар, а не за пробита кофа.

— Не ставай сантиментален, Алтал — каза му Двейя. — Намажи раната с мехлема и пробий още един отвор от лявата страна.

— Колко отвори ще са необходими според теб?

— Ще видим какво ще ни каже Лейта, след като пробием първите два. Мехлемът би трябвало да спре кървенето на тези две рани, а тя ще ни каже има ли още засегнати места.

— По какъв точно начин мехлемът прекратява кръвотечението? — попита с любопитство Лейта.

— Свива кръвоносните съдове, мила. Ефектът е подобен на ефекта от яденето на стипчиви плодове. Заради това използуваме зелените ягоди. Те всъщност не са отровни, но са толкова горчиви, че според хората няма как да не са отровни. Заеми се с работа, Алтал. Не ти плащам, за да безделничиш.

— Да ми плащаш? Та ти нищо не ми плащаш, Еми.

— За това ще поговорим друг път, Алтал. Започвай да пробиваш.

 

 

— Какво направихте? — попита Андина, след като видя омотаната с бинтове глава на Елиар.

— Не е необходимо да ти обяснявам, мила — каза й Лейта. — Цялата работа беше доста противна.

— Не, питам какво направихте с мен.

— Алтал те приспа — обясним Бейд. — Ти беше много развълнувана и заради това Двейя реши да те успокои.

— Колко силно обичаш Елиар, Андина? — попита Двейя, като използува гласа на Алтал.

— Готова съм да умра за него.

— Това не би ни било особено полезно точно сега, мила. От теб искам да му даваш лекарството. Ти и без това си свикнала да го храниш. За това нещо ще трябва да имате грижата вие двамата с Бейд, тъй като Алтал и Лейта трябва да помагат на Халор и Алброн да отблъскват ансуйците, докато Елиар се съвземе.

— Просто ми обясни какво трябва да правя, Двейя — отвърна Андина.

— Виждаш ли паницата на масата и стъклената тръбичка до нея?

— Имаш предвид кафявия сироп в паницата?

— Това не е точно сироп, мила. Лекарство е. Елиар трябва да го поема на равномерни дози.

— Три пъти дневно или нещо от този род?

— Не. Става дума за нещо, което трябва да се прави много по-често. Елиар се нуждае от много малки дози от лекарството, подавани на равни интервали. Точно затова ще ти трябва стъклената тръбичка. На тръбичката има черта, която показва колко от лекарството трябва да му даваш. Взимаш тръбичката, потапяш я в лекарството до тази черта и след това затискаш с пръст горния край. После пъхаш другия край на тръбичката в устата на Елиар, вдигаш пръста си и лекарството изтича в устата му. Направи го веднъж, за да знаеш как да го направиш после.

Андина отиде до масата, взе тръбичката, потопи я в лепкавата течност и затисна горния отвор с пръст.

— Така ли?

— Точно така.

Андина постави края на тръбичката в устата на Елиар и повдигна пръста си.

— Та това е много лесно — каза самоуверено. — Колко пъти трябва да го направя?

— Веднъж на всеки сто удара на сърцето.

— На моето ли?

— Не, Андина. Не ти си пострадалата. Тук ще ти помогне брат Бейд. Той ще стои от другата страна на леглото с ръка върху сърцето на Елиар, за да отброява ударите му. На всеки сто удара ще ти дава знак да даваш лекарството.

— Не може ли вместо това да му се дават по-големи дози три или четири пъти дневно? — попита Бейд.

— Това лекарство е много силно, така че една свръхдоза би му навредила. Заради това лекарството трябва да се усвоява постепенно.

— Какъв е точният ефект от това лекарство?

— То неутрализира ефекта от мехлема, който Алтал използува, за да спре кръвотечението. Мозъкът се нуждае от кръв, братко Бейд, така че ние не можем да спрем кръвообращението. Дозировката трябва да е много точна. Това е много фина работа, наподобяваща настройването на арфа.

— Колко дълго ще продължи това? — попита Андина.

— Десет часа. Най-много двадесет. И двамата трябва да сте много внимателни. Лекарството трябва да се дава на равномерни дози. Ако сбъркате нещо, Елиар ще умре.

 

 

— Ако всичко това е вярно, може би мястото, където ще бъде нанесен главният удар, не е тук — разтревожено каза сержант Халор на Алтал. — След като целият този шум в пещерата е целял просто да подмами Елиар, за да го убият, могат да нанесат главния си удар другаде.

— Това ми се струва прекалено сложна комбинация за хора като Пехал и Гелта — изрази несъгласието си Алтал, после се обърна към бледата девойка. — Лейта, те дали са още в пещерата?

— Там са. Не мога да чуя нищо смислено, обаче броят на хората в пещерата не се е променил.

— До зазоряване остават два часа — каза Халор. — Ако са решили да нанасят удар другаде, би трябвало досега да са излезли оттам. Възможно ли е Елиар дотогава да се възстанови?

— По-добре ще е да не разчитаме на това — каза Алтал.

— Е, водили сме войни и без неговата помощ — каза Халор и вдигна рамене. — Барикадите на Гебел и овчарите би трябвало да удържат нападенията по цялото протежение на траншеята, преди да извикаме подкрепления. Да се надяваме, че това ще е достатъчно.

 

 

— Еми! — изпрати й беззвучно послание Алтал.

— Не е необходимо да крещиш, Алтал — смъмри го тя.

— Извинявай. Виждаш ли какво става в палатката?

— Разбира се, че виждам.

— Как е Елиар?

— Повърхностното кървене спря. На няколко места все още тече малко кръв, но положението като цяло е под контрол.

— Останалата част на мозъка му захранва ли се с достатъчно кръв?

— Доколкото мога да преценя, да.

— Добре. Ще мине обаче доста време, докато се съвземе напълно, нали?

— Да. Защо питаш?

— Замисълът Халор да командува битката от твоя прозорец се провали още в момента, когато Гелта прасна Елиар по главата. Очевидно ще ни се наложи да импровизираме. Халор каза на Гебел, че е изпратил съгледвачи, които да наблюдават ансуйците отблизо. Това не бе съвсем точно, тъй като Халор смяташе лично да се занимава с разузнаването, застанал на твоя прозорец. Това вече не е възможно, така че ще трябва да променим някои неща. Халор няма достъп до твоя прозорец, но ти имаш. Накратко, ще трябва да се заемеш с разузнаване. После ще ми съобщаваш какво си видяла, аз ще го предавам на Халор, а той от своя страна ще изпраща вестоносци при Гебел. Не мислиш ли, че по този начин бихме могли да разчитаме почти на същите резултати?

— По всяка вероятност, да. Използувай за вестоносци вектианските овчари. Овчарите са бързоноги. Струва ми се, че Салкан би могъл да ти бъде полезен.

— Това няма да му е приятно, Еми. Той е луда глава и иска да си изпробва прашката срещу ансуйците. Струва ми се, че независимо от всичките човеколюбиви указания на Едон, няма намерението да си хаби хубавите камъни за коне. По всяка вероятност няма да се прицелва добре и вместо конете ще убива ездачите им.

— Това е още едно основание да не го допускаме до окопите, приятелю. Не бива да дразним Едон повече, отколкото е необходимо. По-добре организирай вестоносците. И не се мотай, Алти. Вече се зазорява, така че не след дълго при теб ще стане доста шумно.

 

 

— Седем хиляди седемстотин и седемдесет и седем цяло и седем хиляди седемстотин седемдесет и седем осми — промърмори Лейта и добави разсеяно: — Делено на шестнадесет цяло и четвърт.

— Халор, какво си говори този с качулката? — попита сержант Гебел.

— Прави разни изчисления за катапултите — излъга Халор.

— Тези с катапултите са много особени — каза Гебел. — Говорят само с числа. Понякога си мисля, че и майтапите си ги разказват с числа.

— Нямаме много време, Гебел — каза Халор. — Моите хора ме уведомиха за всички места, където се струпват ансуйците. Намираме се на централно място, така че може би ще пожелаеш да установиш тук командния си пункт.

Гебел погледна на изток, където небето бе започнало да става по-светло, после погледна запалените факли в долината.

— Едва ли ще нанесат именно тук основния си удар. Никой не размахва запалени факли на място, което иска да запази в тайна.

— Може и да грешиш, Гебел — предупреди го Халор. — Нищо чудно по този начин да се опитват да те накарат да повярваш в това.

— Възможно е — съгласи се Гебел. — Самият аз няколко пъти съм използувал подобна хитрина.

— Просто бъди нащрек — предупреди го Халор, после посочи един хълм и каза: — Моята база ще е разположена там. Договорил съм се със съгледвачите си чрез система от сигнали да ми съобщават какво виждат. Чрез един вектиански овчар ще ти предавам информацията, която получа.

— Как е младият Елиар?

— Все още е в безсъзнание. Онази гнусна свиня наистина успя да го цапардоса здравата. Сега с него се занимават двама полеви хирурзи, но още е рано да се каже дали ще успее да се възстанови.

— Е, можем само да се надяваме да се оправи — каза Гебел и пак погледна на изток. — Скоро ще се зазори, Халор, така че е добре да заемем позиции. Няма значение, че войната няма да е нищо особено. Воювал съм срещу какви ли не глупаци, обаче тези ансуйци наистина държат първенството по глупост.

— Защото са конници, Гебел — отвърна пренебрежително Халор. — Предпочитат да възложат на конете си да мислят вместо тях. Зазорява се, така че е време да се върна на хълма. Младежът, когото ще използувам като вестоносец, има яркочервена коса, така че лесно ще го забележиш.

— Добре, Халор. А сега си тръгвай и не ми се пречкай, че ме чака много работа.

 

 

— Елиар като че ли се размърда — каза княз Алброн на Халор, Алтал и Лейта, когато те влязоха в палатката. — Освен това дишането му се нормализира.

— Трябва да излекуваме това момче — каза Халор. — Струпал съм голяма войска в коридорите на Дома, обаче не мога да използувам нито един човек от нея, докато Елиар не й отвори вратите.

— Според мен Гебел ще успее да задържи ансуйците доста дълго, Халор — каза Алброн.

— Алтал, заведи Лейта в палатката — каза гласът на Двейя. — Искам пак да надникна в главата на Елиар.

— Добре, Еми — отвърна й той безмълвно, след това каза на глас: — Лейта, ела да видим как е момчето.

— Добре — съгласи се тя.

— Двейя иска да си поговори с теб — каза й тихо той, когато влязоха.

— Да, вече я чух.

— Отмести се, Алтал — каза гласът на Двейя.

Той въздъхна.

— Добре, мила.

— Давай — каза Бейд с уморен глас на Андина.

Малката владетелка внимателно вкара стъклената тръбичка в устата на младия арумец.

— Надникни отново в главата му, Лейта, и ми кажи какво виждаш — нареди Двейя.

Лейта кимна и след малко Алтал чу някакво мърморене и попита:

— Какъв е този странен звук?

— Не ни пречи, Алтал — каза гласът на Двейя. — Остави я да работи.

— Кървенето сякаш е спряло — каза Лейта. После леко се намръщи и Алтал усети как отново посяга към мозъка на Елиар. — Впрочем, не, почакай. Останало е едно малко местенце в мозъка му, което продължава да кърви, макар и съвсем слабо. Намира се много навътре.

— Разумът му буден ли е? — попита Двейя.

— Като че ли да — отвърна Лейта. — Мислите му обаче са несвързани. Струва ми се, че сънува.

— Значи е започнал да се съвзема — замислено каза Двейя. — Братко Бейд, време е да променим процедурата. Увеличи интервала на двеста удара на сърцето.

— По-добре ли е? — попита обнадеждено Андина.

— Кървенето е почти напълно спряло, мила — каза й Лейта.

— Скоро ли ще се събуди?

— Не съвсем скоро, Андина — отвърна Двейя. — Сега сънува, а това е само първата стъпка към оздравяването. Продължавай да му даваш лекарството, докато не започне да се свестява. После увеличете интервала още повече: една доза на всеки четиристотин удара на сърцето. Когато започне да говори, спри да му даваш лекарството и извикай Лейта. Тогава ще дойда и пак ще го прегледам.

— Няма ли да е по-добре да останеш при нас? — попита Бейд.

— Вероятно си прав, Бейд, но в момента трябва да се занимаваме и с една малка война. Трябва да се погрижа не само за Елиар, но и за нейния изход.

 

 

При първите лъчи на слънцето ансуйците започнаха да оседлават конете си.

— Как е Елиар? — попита Алброн.

— Струва ми се, че прескочи трапа — отвърна Алтал. — Има обаче какво още да се желае.

— Не искам думите ми да се възприемат като критика, Алтал, но защо настоя да използувам като вестоносец Салкан? — попита Халор. — Много мило момче е, наистина, но едва ли може да направи разлика между меч и копие.

— Не ни трябва обучен войник, за да поддържа връзка с Гебел — обясни Алтал. — Коман подслушва, а при всяко свое отиване при Гебел Салкан ще носи две послания. Едното ще е предназначено за Гебел, а другото — за Коман. Постарайте се да гледате тъжно, господа. Двейя е почти сигурна, че Елиар ще се съвземе, но ще кажа на Салкан, че положението му е безнадеждно. Не искам Генд да разбере, че Елиар няма да умре. Ако разбере това, ще хвърли всичките си сили в атаката, за да се опита да приключи битката преди Елиар да се е съвзел. Ако е сигурен, че Елиар ще умре, няма да бърза толкова и ще се стреми да избягва големи загуби. На Елиар му трябва време, за да се възстанови, и лъжливите послания на Салкан ще ни спечелят това време.

 

 

— Лекарството не помогна ли? — попита Салкан.

— Боя се, че не, Салкан — отвърна мрачно Алтал. — Състоянието на Елиар се влоши и ми се струва, че няма да го бъде. Сержант Халор се нуждае от човек, който да замени Елиар като вестоносец.

— Значи имам още едно основание да убивам ансуйци — каза гневно червенокосият младеж. — Елиар ми беше симпатичен. Той беше мой приятел, а тези мръсници го убиха.

— На война винаги има убити, Салкан — каза мрачно Халор.

— Какво искате да направя, генерал Халор? — попита Салкан и младежкото му лице се навъси сурово.

Алтал придърпа Лейта встрани и я попита:

— Какво ще кажеш?

— Въодушевен е — отвърна тя. — Не разбира какво става, но е готов да изпълни всичко, което му наредим. Освен това е много ядосан заради случилото се с Елиар.

— Чудесно. Достатъчно ли е умен, за да забележи несъответствието между някои неща?

— Не ми се вярва. Прекалено лесно изпада във възбуда, а освен това изпитва огромен страх от сержант Халор. Готов е да изпълни всичко, което Халор му нареди, а освен това вече е така мущрован, че мислите му не са съвсем свързани. Не вярвам Коман да извлече много неща от него. Освен това, което ти току-що измисли за състоянието на Елиар.

— В такъв случай ще си заработи заплатата.

— Че ти плащаш ли му нещо?

— Може и да започна да му плащам, ако се очертае като необходим за следващата война.