Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Alegria (2009)

Електронното копие е пратено от издателя.

 

Издание:

Марин Ботунски. Ранни дългове. Художествена публицистика

Редактор: Надя Попова

Техническо оформление: Стоян Стоянов

Издателска къща „Будилник“, Враца, 2003

История

  1. — Добавяне

Пенати

„Изкарах 65 рубли. Заминах за Финландия. Куокала“ — това пише в автобиографията си Владимир Владимирович Маяковски.

В малкото селище Куокала, на Финландската железопътна линия, от 1900 до 1930 година живее големият руски художник Иля Репин. В Мустамяки пък идва Максим Горки, в Олила — Леонид Андреев. Около „Пенатите“ на Иля Репин се събират най-големите творци на Русия. Преди още да дойде тук, Репин е световноизвестен художник. Неговите живописни платна показват руската действителност в цялата й красота, но и с всичките й социални противоречия.

Названието „Пенати“ е дадено от Репин. По старо поверие древните римляни вярвали в бога на домашното огнище и семейното благополучие — Пенати.

Тук в летните месеци се провеждат сказки, представления, излети, хората на изкуството идват на кратък отдих, зареждат се с нови идеи.

Ние идваме от Ленинград (Петроград) по изключително красивия път на Приморското шосе. Млади сме, изпълнени с любопитство и с широко отворени очи за красотата. Автобусът ни спира на около стотина метра от „усадбата“ и преди още да влезем в дома започват да щракат фотоапаратите. Три филма пазя още от този незабравим ден, там сме с Елена, с Маша и Митко, с Жеко. Снимали сме се на входа, в зимното и в лятното ателие, в кабинета на Репин, в столовата — край кръглата маса, където сядали първенците на руския дух, и където всеки се самообслужвал, поиска ли да бъде обслужен — трябвало пет минути да седи на червения стол и да каже новина, или да прочете ново стихотворение, нов разказ, да изпълни нова песен… Тук са били Шаляпин, Стасов, Маяковски, Есенин, Горки, Иван Павлов, Бехтерев, Тарханов, Морозов, Бродски, Чуковски, Глазунов, Астафиев, артистите Георгий Ге, Мичурина-Самойлова и десетки други.

В специални албуми — книги за автографи са оставили белег от своето пребиваване тук много от духовните водачи на Русия. В един от албумите художника Карик е направил шарж на царя Николай II, под него ръката на Горки е изписала: „Кто сей урод?“. В същия албум има прошнуровани страници, тях посетителите не могат да прочетат. Аз съм хвърлял око в забраненото, милата Верка Н. ми е разрешавала дори да заснема няколко от тези страници — в тях е критичния поглед на творците един към друг, но и към политическите и обществени недъзи… Бях горд с тези тайнствени странички, тях не ги знаеха много хора, не можеше и да ги покажеш на всеки… Те също бяха особен урок — за някой от тези творци, и най-вече за Маяковски и Горки, трудно можеше да се намерят в писания съпротивите им, те бяха сведени почти до утвърждаващ новото плакат…

Репин е един от най-образованите художници за своето време. Библиотеката му е изпълнена с книги с автографи — от изтъкнати учени, писатели, художници, музиканти. Не случайно Корней Чуковски пише, че „целият си живот той (Репин б.а.) изживя на върховете на културата“.

Как да се забравят Репинските картини „Отказ от изповед“, „Не чакали“, „Бурлаците на Волга“, „Запорожци“, „Иван Грозни“, „Заседание на Държавния съвет“, „Запорожци пишат писмо на турския султан“, портретът на съпругата му, писателката Н. Б. Норманд — Северовой, автопортретът му от 1920 година, портретите на изтъкнатите първенци на руския дух. Как да се забрави пълната всеотдайност към изкуството, бягството от столичния шум и от светската суета! Завинаги ще е в ума и в сърцето Репинския урок: отдал ли си се на изкуството, дай му всичко искрено и безрезервно. Той така и пише в едно из своите писма: „Прежде всего я не бросил искусство. Все мои последние мысли о Нем…“