Марин Ботунски
Ранни дългове (62) (книга първа)

Редове от писма

Мила Елена,

Най после приготвих текста, който бях обещала да ти изпратя. Народът ни казва: по-добре късно, отколкото никога! Дано сега не е прекалено късно… За мое съжаление нещата може би са прозвучали „по-поетично, по-бляскаво от сцената, като се има предвид моята артистичност“, а написани „черно на бяло“ звучат съвсем обикновено. Но пак народът ни е казал: никой не може да си надскочи боя…

Безкрайно приятно ми беше да те видя в София. Надявам се, че някога пак ще ни се падне „сгода“ да си поприказваме, да се порадвам на твоето равновесие, на острия ти ум, на способността ти да бъдеш хубава и външно, и чрез думи — все работи, които ми трябват, а не ми достигат…

… Ще ми е много, много драго, ако ми се обадиш. Как си, кога спиш, кога почиваш, като е всеизвестно, че денят на жени като тебе е от двайсет и четири часа — няма място за мръкване… В някаква стара книга прочетох, че егоистите губели по-малко. Но може ли някой да провери всички твърдения, записани в книгите…

Обади ми се, мила. От сърце ти пожелавам здраве, много сили, много нови успехи и радости.

Прегръщам те. Твоя: Надя Кехлибарева

9.02.1982 г.

Здравей Марине,

Най-напред ще си позволя от сърце да ти благодаря за прекрасните минути, прекарани в твоя дом. Щом поизкърпим нашия дом с Жоро, и ще отворим вратите си за Елена и теб…

Кажи на Елена, че тя съчетава в характера си всичко, което безкрайно ми липсва. Може би това е една от причините така дълбоко да ми допада с неуморното слънце, което носи в себе си, без дори да си дава сметка за него…

28.08.1982 г.

Мила Елена,

Най-напред искам да ти благодаря от душа за честта, която ми оказваш, като очакваш мои стихове. Нека ти призная, че много се зарадвах и на твоя глас оня ден по телефона, и на твоето предложение. Сигурно чувстваш какво дълбоко впечатление ми правиш и с ум, и с усмивка, и с умението си да предразполагаш човека да кове добри планове. Затова ми се струва естествено, че и у мен се поражда желание да те „омагьосам“ и аз донякъде, да спечеля твоето трайно доверие и приятелство — както виждаш: мъчно осъществимо желание. Ние, жените, сме си такива — все желаем най-трудното, най-вълнуващото. Как да се променяме след двайсет и повече века? А дали е и толкова нужно? Нали и птичето, откакто свят светува, не си е махнало крилете.

… Кой има време да чете дълги писма, дори от „поетеси“, в края на нашия трескав век? Просто ще отбележа в телеграмен стил, че на драго сърце ще дойда във Враца, щом ме повикаш. Легна ми на сърцето този твой град до планината. Но на тая тема друг път ще развивам дълги мисли.

Искрено ти желая много сила и търпение при твоята мъчна работа, където само ти можеш да правиш от делниците празници.

С уважение и много топлота: Надя Кехлибарева

9.02.1982 г.

С България нямам никакви контакти. Дори и с близките си не разменям писма. Не пишат и приятелите. Всъщност това понятие при мен се нуждае от преоценка…

Много, много благопожелания към Елена и децата.

Ние разказваме на всичките си съветски приятели каква голяма жена е Елена Ботунска.

Кирил Стойчев,

Сургут, 25 ноември 1979 г.

Марине,

Взех парите — цифром и словом 14 лв. и 40 ст. Купихме шапка на Лена, контакт — разклонител (не съм сигурен дали така се нарича) и някаква малка тенджерка. С една дума парите ги няма. Но това не е важно.

Да ги изпратя ли, или ти ще дойдеш в София. В понеделник те чакахме (на връщане от Разлог), но такъв, като теб, не беше забелязан в София.

Как е Лена? Поздрави я от Маша и мен. Нищо не ти пречи и ти да приемеш някой и друг поздрав.

Иван Динков

8 декември 1967 Г.

Елена, мила,

На заседание на УС на СБЖ научих, че не си добре.

… Съжалявам, че не съм имала възможност да ти кажа колко нежни чувства изпитвам към теб и уважение към вас двамата с Марин.

Мисля ви много и от сърце пожелавам Новата година да бъде с повече здраве и спокойствие.

Прегръщам те сърдечно: Соня Бакиш

20.12.2000 г.