Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране и корекция
Alegria (2009)

Електронното копие е пратено от издателя.

 

Издание:

Марин Ботунски. Ранни дългове. Художествена публицистика

Редактор: Надя Попова

Техническо оформление: Стоян Стоянов

Издателска къща „Будилник“, Враца, 2003

История

  1. — Добавяне

Из „Дневник, 1979 г.“

Моят роден край! Той започва от тихия бял Дунав, върви през плодната Златия, сече Козлодуйския и Островския валове на първата българска държава, прекосява Огоста, Ботуня и Искър и се възкачва към най-високия български духовен връх — Околчица.

Здравей, Враца, здравей мой град, полегнал тихо край Балкана. Сините му зъбери са твоя ненаситен и пленителен декор. Легендите застават тихи в твоя скут и те изпълват с очарование. Стъпки на коне и звън на саби, скрити пушкала и ляти куршуми, горди стъпки на юначни синове възкръсват из легендите и тръгват изумени в твоя ден.

… Хълм застига хълма, втори, трети… И планински върхове — и те се гонят един друг, и все по-високо издигат чела, достигат висини, гонят се в небето… Веригата им е продълговата — прилича на полегнал хайдутин, наметнат с ямурлук и от облъкатяването главата се е вдигнала нагоре…

Като огнен меч сече врачанската земя Ботевия път, единствения в света 120-километров паметник на подвига. Пак от тая земя, година след Ботевия подвиг, ще прокънти Възванието на Софроний Врачански: „… любезний чада моя, роде болгарский! Христиани, що живейте у Болгарскую землю, здраствуйте! Радуйтеся, понеже ето сега приходить радость общая на вся Болгария: ето сега приближава спасение и избавление ваши… ето сега приближава до вась крестоносного его войнство — ваши христиани братиа, да избавят вас оть толикия беди; ето прийде оний светлий день, що го чакате отъ четиристотинъ години!“…

Неделими са човекът и земята. Който има очи е видял как земята всяка година изстисква и последните си сили, за да налее плод, сочен и богат, как го носи в пролетната си утроба, как го люлее от цвят на цвят и го храни със земния си сок, за да ни го даде в златната есен. Който има уши е чул тихия й шепот, когато приема дъжда и го скрива в дълбините си; как пропуква стоплената й от слънцето кора, за да пропусне зеления кълн, как стене пресушената й снага под летните пекове и изстисква последната влага, за да подхранва живота. Каква родитбена отдаденост и вярност към земния труд на човека! И как умът и трудът на човека въздигат на огромен пиедестал плодородието на родната земя!