Марин Ботунски
Ранни дългове (60) (книга първа)

Из „Дневник, 2001 г.“

Онези думи, които ми казваше Радичков, как трябва да се „датират“ разказите, кога става действието, са се загнездили у мен, и каквото и да чета, току светне малка сигнална лампичка. Защото „датирането“ хем трябва да подсказва времето, хем да не олекотява разказа с прекалената си „временност“…

* * *

Любомир Левчев в „И ти си следващият“, като разказва за срещата на Тодор Живков и Хафез Асад, на която присъствал, пише:

„А те двамата искаха да личи, че са хора от народа.

И двамата държаха властта доста дълго време. А единият все още. И двамата са още живи“.

Живков почина. Книгата на Левчев беше току излязла, тепърва щеше да се среща с читателя.

* * *

В своята първа и великолепна книга „И пак да си спомниш“ (изд. „Народна култура“, 1967 г.) Иван Пауновски, перфектен във всичко, е допуснал може би единствената си грешка. Като говори за творческата „настройка“, той пише:

„Може преди работа да се пие кафе и да се запали цигара. Помагат и «симфониите на глухия старец Бетовен». Някой започват с разходка или йогиски упражнения. С четенето на книжка от друг автор, с подострянето на моливи, с душ. С някоя хубава семейна кавга. С преглеждане уводната статия в «Работническо дело».“

Книгата на Пауновски ще се чете много дълго, а в. „Работническо дело“ го няма.

* * *

През 2001 г. Никола Радев издаде книгата „Когато господ ходеше по земята“. Чудесна е тази книга, нищо че е структурирана като двойник на книгата на Иван Пауновски „И пак да си спомниш“. В 90-тия къс („Гърмян заек“) Никола Радев разказва:

„Кой ударил заек, кой не ударил, аз — два. Писателят подводничар Константин Площаков ми е свидетел, който не вярва, да го пита, има го телефона му в тефтерчето на Съюза на българските писатели“.

Колко години дава Кольо Радев на книгата си и колко на писателя К. Площаков? И читателите му само у нас ли, и само писатели ли ще са, та да вземат телефона от тефтерчето на СБП?

* * *

В биографична бележка към първата поетична книга на Стефка Тотева е написано:

„В момента работи като журналист в радио Пловдив“.

Подценил е редакторът, или авторът, че книгата може да живее дълго и това „в момента“ няма да значи нищо.

* * *

Дори в книгата „Стари неща“ на Константин Павлов (изд. „Български писател“, 1983 г.), редакторът Банчо Банов е оставил такава бележка:

Константин Павлов

Роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишки окръг. Завършил средно училище в София. Следвал в Юридическия факултет.

Бил е редактор в Радио София, изд. „Български писател“, „Литературен фронт“. В момента е редактор в СИФ „Бояна“.