Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (85)

LXXXVII. БОГАТИЯТ ДОКТОР

Бакунин и Пал бяха на път за Тифлис. За да се спасят от преследването на полицията, те заобиколиха Алтайските планини. Най-после стигнаха до Алтайските бърда и пренощуваха в същата колиба, където Елисавета прекара няколко дена. Мортиго ги прие много любезно, понеже почиташе европейците, затова те останаха по-дълго време.

Пал настояваше да тръгнат, но Бакунин го съветваше да останат да отпочинат, понеже богатството на абата не е загубено.

— Мислиш ли, че ние двамата ще можем да вземем пялото богатство?

— Ние двамата сме достатъчно и ако вземем трети, то той, като види голямото богатство, може да ни убие.

Една сутрин, когато Бакунин и Пал се пробудиха, чуха викове в лагера на киргизите.

Като се поослушаха, те чуха гласа на Мортиго, който казваше:

— Признай, проклетнице, или ще те убия!

После се чу женски писък и после пак викове.

— Аз мисля, че ще бъдем полезни на приятеля ни Мортиго — каза Бакунин, — понеже като че се бунтуват против него. Скрий револвера си като мене и да излезем.

Когато излязоха вън, те видяха една голяма тълпа, която бе заобиколила Мортиго и една жена, която тичаше ту при един, ту при друг, за да ги настройва против Мортиго.

Младият им вожд се бе покачил на една височина и с револвер в ръка викаше:

— Никой да не се опитва да се доближи до мене, защото ще заплати с главата си. Ако не ме искате за ваш предводител, то изберете си друг, който ще ви предвожда по-храбро във войните и който ще бъде по-справедлив от мене. Но тази зла жена ще бъде длъжна да ми отговори сама и надявам се, че никой не ще ми попречи да разбера истината около убийството.

— И дори ако е сторила това, с убийството се осуетява нещастието, което щеше да сполети страната, защото държахме повече, отколкото трябваше, тази чужденка при нас.

— Мислиш ли, нещастнице, че като не можах да попреча на убийството, ще оставя ненаказана тази жена?

Мортиго се втурна с нож в ръка и си направи път, подпомогнат от Бакунин и Пал, които го придружаваха от двете му страни. Мортиго само с поглед поблагодари на приятелите си. Киргизите се отдалечиха, като негодуваха. Мортиго улови за ръка Шаури и я заведе до едно дърво.

— Сега ще кажеш истината, да не смееш да ме измамиш, защото ще разбера по очите ти.

Той я принуди да коленичи пред него и като се обърна към Бакунин и Пал, каза:

— Ще ви разкажа накъсо какво се случи тук. Преди известно време в нашия лагер имаше една нещастница, избягала от Сибир; аз я настаних в една палатка и я закрилях от враговете й. Тази жена тук насъска всичките киргизи, понеже трябваше да прислужва на красивата рускиня. За да не предизвикам злобата на съотечествениците си, аз трябваше да отстраня Елисавета.

— Елисавета? — извика изведнъж Пал. — Елисавета ли е името на чужденката, която е била при вас?

— Да, Елисавета се казваше — отговори Мортиго.

Пал искаше да запита още нещо за Елисавета, но Бакунин му попречи и даде знак на Мортиго да продължи.

— Аз избрах четирима от най-силните си борци, които наредих да я придружат отвъд Алтайските планини. Обаче тези хора престъпиха клетвата си. Тази жена ги подучи на това и те убиха своя предводител, един от моите най-добри другари, като искаха същото да направят и с Елисавета — да я хвърлят в пропастта с коня й. Това научих от единия от тях, който се разкая за делото си.

— А рускинята убиха ли я? — запита Бакунин.

— Това не зная, понеже Елисавета била предадена на един киргиз и на Шаури, не зная какво е станало с нея после. Шаури не иска да признае вината си, но ще видите как ще я заставя да изповяда истината!

Мортиго насочи револвера в челото й.

— Не ще те моля повече! Още веднъж ще те попитам. Ако не кажеш истината, ще стрелям.

— Всичко ще кажа, пусни ме само да живея — каза разтреперана Шаури.

— Казвай, после ще чуеш присъдата си — каза Мортиго.

— Закарахме я на пазара за роби.

— Змия! — извика Бакунин.

— На кой пазар? — попита Мортиго.

— В Теран — отвърна Шаури.

— Сега ще кажеш истината — на кого я продаде?

— Не познавам търговеца — каза Шаури.

— Не познаваш търговеца? Толкова по-зле за тебе, това ще бъде причината за смъртта ти.

— Търговецът се казва… Името му е… Ще ти кажа… Как ли се казваше… Ах, не ме убивай… Аз ще ти кажа кой е…

— Бързо, бързо, говори, кой е?

— Той е един богат персиец… Казва се Тимур ефенди.

Това желаеше да знае Мортиго. Оставаше му да разбере къде се намира той. За да разбере и това, той хвана старата за раменете и като я разтърси, извика силно:

— Казвай, клетнице, къде мога да намеря този персиец?

— Мисля, че той е от Шираз.

— В Шираз значи. Вече знам къде трябва да я търсим — каза Бакунин.

— Стига ми толкова — каза Мортиго, като помоли Бакунин да бди над Шаури, а той да намери въже. След малко се върна.

Киргизите, които бяха наоколо им, разбраха плана на Мортиго. Главатарят им завърза въжето за едно дърво и направи примка, в която постави главата на старата. Физиономията на Шаури се промени, очите й изпъкнаха от орбитите. Така тази жена стана цяло страшилище.

— Ти не можеш да бесиш, Мортиго — каза Бакунин и гръмна с револвера си. Куршумът проби гърдите на Шаури. След малко тя издъхна.

Мортиго покани Бакунин и Пал в палатката си, където искаше да им съобщи нещо важно.

— Аз искам — каза Пал — да ти отправя няколко въпроса, на които трябва веднага да ми отговориш.

— Само не тука, пред всички, а да идем в палатката, там всичко ще ви кажа.

Когато отидоха в палатката, Мортиго разказа на гостите, че Елисавета не била дошла случайно при него, че той я бил довел тука.

— Как? Да не си я довел насила?

— Не, аз я избавих от тъмницата в Красноярск. Тя е била там с желязна маска, за да не може да вижда светлината. Обаче един милостив човека съжалил и я освободил, като я предаде на мене. Аз се влюбих в нея и ако тя се беше съгласиха да стане моя жена, щях да бъда най-щастлив в света.

Мортиго замълча — споменът за Елисавета го развълнува.

— Можа ли да научиш името на баща й? — запита Бакунин.

— Мисля, че е имала семейство в културния свят — каза Мортиго, след като помисли. — Тя ми разказваше за някакво свое дете, което й били отнели насилствено.

Лицето на Пал се промени. Той стискаше конвулсивно ръката на Бакунин.

— Не разбра ли, приятелю, че това е моята сестра? Значи моята сестра е робиня?

— Ние трябва да я спасим. Мортиго ще ни даде керван и ще ни упъти за там.

— Всичко ще стане — каза Мортиго. — Освен че ще ви дам няколко храбри войници, но и аз ще дойда с вас.

— Тогава друг не ни трябва. Трима стигат — каза Бакунин.

На един голям път на час от Шираз се намира малка спирка за кервани. Един пролетен ден пред тази спирка пристигнаха трима киргизи ездачи. Гостилничарят и жена му излязоха да посрещнат гостите си.

— Това са чужденци — каза той на жена си, — гледай да им услужиш добре и да спечелиш.

Бакунин поиска да му дадат една отделна стая и внимателно следеше движенията и постъпките на гостилничаря.

Макар че възглавниците и покривките на леглата бяха изцапани, пътниците, без да обръщат внимание на това, заспаха дълбоко.

На сутринта най-рано се събуди Бакунин. Повика гостилничаря и го попита къде живее Тимур ефенди. Той се заинтересува за навиците и въобще за живота на Тимур и се завърна в стаята при Пал и Мортиго, които вече закусваха.

— Слушай, Пал, решението ни ти да отидеш при Тимур ефенди и да поискаш доброволно сестра си ще трябва да се измени. Нужно е и малко лукавство. Ние ще трябва да си послужим с обстоятелството, че той не може да има за жена една рускиня. Ще настояваме, че това не е позволено от закона.

— Ти пък да не мислиш, че някой ще те пита в Персия за закони? О, драги ми приятелю, ти си забравил, че не си в Русия, а в една пустиня. Тук истината е в парите, а Тимур ефенди е доста богат.

Въпреки увещанията на Бакунин, Пал отиде при Тимур, за да иска доброволно сестра си.

— Какво искаш ти, гяур, от мене? Защо си искал да се явиш лично при мене? Ако искаш да сключваш търговски договор, то ти си могъл да се явиш пред моя помощник, без да безпокоиш и мене.

Пал се разгневи от този отговор на Тимур, но предвид целта, за която беше дошъл, помъчи се да се успокои и му каза:

— Ние ще се пазарим твърде малко, защото аз съм дошъл да повдигна процес срещу едно твое имущество.

Тимур го изгледа от главата до петите.

— Наистина ли искаш да вземеш нещо от моето имущество? — го попита той, смеейки се. — Любопитен съм вече да зная какво е това имущество, но предупреждавам те, че Тимур ефенди не се шегува много.

— Сам шахът не може да съди един руснак, толкова повече ти не можеш да имаш за робиня една рускиня.

— За коя робиня говориш ти?

— За сестра си говоря. Нея ти си купил на пазара за робини в Теран.

— Аз не я взех без пари. Заплатил съм честно.

— Въпреки това ти не биваше да я правиш своя робиня, Тимур, ще имаш големи неприятности, ако веднага не върнеш сестра ми.

— Махайте този глупец оттука! — извика Тимур ядосано, като подскочи от мястото си.

— Не, Тимур ефенди, аз не съм глупец, защото искам да предадеш на законно основание сестра ми. Не ще изгубиш нищо, защото аз ще ти върна и парите, които си платил за нея.

— Това, което съм купил, не го продавам никому.

— Друго не ще ти кажа. Знай само, че ако косъм от главата й липсва, ти ще заплатиш за това. — Той тръгна към хана, където Бакунин го посрещна.

— Без да ми разправиш, знам какво се е случило — каза Бакунин. — Добре че си дойде жив и здрав. Нищо освен лукавство не ще ни помогне в случая.

Въпреки че Пал искаше на всяка цена да му каже своя план, Бакунин замълча.

Вечерта, когато Пал и Мортиго си легнаха, Бакунин се домъкна скритом до конюшнята. Той се преоблече с туземни дрехи и си сложи една брада, тъй че приличаше на осемдесетгодишен старец. Не забрави да сложи на врата си кесия с пари. После излезе доволен.

Луната грееше, като че беден. Бакунин се запъти предпазливо към дома на Тимур ефенди. На разсъмване пристигна там и каза на слугата, че известният арменски лекар е дошъл при Тимур ефенди, за да му предложи лековитите си церове.

Тимур заповяда да го пуснат и след малко Бакунин застана пред него.

— Ти ли си лекарят? — попита го Тимур.

— Да, господарю, аз мога да лекувам зли духове от душата на всекиго.

— Ти арменец ли си?

— Родом съм от Багдад, господине.

— Арменците са умни хора и ти ми се харесваш. Ела по-насам и слушай какво има да ти кажа. Можеш ли да изцериш една жена, която страда от болест в сърцето?

— Този род болести са най-опасни — каза Шасади (така се казваше лекарят), — необходимо е да се прегледа болната и ако се констатира, че страда от такава болест, тогава нищо не може да я спаси.

— Куче, затова ли дойде тука? Нима е възможно да изгубя една от най-хубавите си робини? Махай се!

— Прощавай, господарю, ако съм те докачил с нещо — каза търпеливо старецът. — Въпреки че такива болести се мъчно лекуват, аз ще приложа всичките си знания, за да я изцеря. Ако сполуча, ще се възродя изново.

— Ти като че спомена, че желаеш да я видиш по-рано.

— Нужно е, господарю, тъй като трябва да й проверя пулса, за да намеря къде се намира болестта, която измъчва вашата робиня.

— Щом е такава работата, тя не ще може да се изцери, понеже аз съм се зарекъл никой външен човек да не види лицето й. Но почакай, дойде ми нещо на ума: ти можеш да прегледаш болната, без да я видиш, ще я изцериш, без тя да дойде при тебе.

Тимур заведе Бакунин в едно тясно коридорче и се спряха до една стена.

— Сега трябва да я прегледаш, освен нея, има и други, които ще лекуваш. Докажи, че си способен и аз ще те възнаградя богато.

После Тимур се приближи до стената и натисна едно копче на нея. Отвори се прозорче, през което можеше да се мушне една ръка.

— Така ще лекуваш болните, робините ми ще си подават ръцете и ако ти си изкусен лекар, ще можеш по пулса да познаеш болестта.

Бакунин не се отчайваше. Той предчувстваше, че ще може да види Елисавета и да й каже няколко думи. Какво друго можеше да стори? Нима само с едно стискане на ръката можеше Елисавета да познае кой е той?

— Велики Тимур ефенди — каза Бакунин, — работата е много сериозна. И най-изкусният лекар в света не е в състояние да изцери болния, като опипа само пулса. Необходимо е болният да се прегледа. Не се страхувай от мене, виж, аз съм стар човек и не съм в състояние да съблазня красивите жени от харема. Старият лекар, който отдавна е минал шестдесетата си година, не може да ти стане съперник.

Богатият Тимур гладеше брадата си. Той почна да омеква. Бакунин му повлия с думите си.

— Старик като мене не идва като вълк да нападне стадото ти. Аз нищо не ще ти сторя, затова пусни ме в харема.

Тимур се разхождаше с големи крачки.

— Не, това не може. Щом като съм се зарекъл да не допусна нито един чужденец — трябва да удържа клетвата си.

— Ами в случай че откажа лекуването, нима и тогава не ще ме пуснеш?

— Ще те накарам тогава насила и ще бъдеш принуден да ми помогнеш, понеже имам нужда от твоята помощ.

Бакунин не искаше да го ядосва повече и се съгласи с неговите предложения. Тимур извади картичка и започна да чете имената на робините си, които почнаха да доказват от прозорчето пълните си бели ръце. Много имена бяха прочетени, нито едно не бе познато на Бакунин.

— Мирза — извика Тимур ефенди, като гласът му се разтрепера.

Бакунин стисна ръката по-силно, той се сети, че Тимур ефенди може да е променил името й. Разтрепераният глас бе доказателство, че това е името на Елисавета.

— Какво мислиш?

— Изглежда, че тази робиня е здрава — каза Бакунин.

— Здрава е значи. Ти си тогава добър лекар — каза Тимур ефенди и тури картичката в джоба си.

— Нима не ще продължим? — попита Бакунин.

— Да продължим? Не е нужно, но почакай, нека прегледам още една робиня, за която много се интересувам. Бетина — извика той, като погледна списъка.

„Бетина — повтори Бакунин в себе си, — да не е това името на Елисавета?“

— Какво мислиш за тази робиня? — запита Тимур ефенди, след като се показа една пълна ръка. — Ти не отговаряш, да не би да е болна?

Бакунин помисли, че държи ръката на Елисавета, затова каза сериозно:

— Велики ефенди, принуден съм да ви кажа неприятна вест. Нейният пулс бие много бързо, изглежда, че страда от лоша треска и ако не се лекува, робинята може да умре.

— Да умре ли? Това не трябва да се допусне, ти трябва да помогнеш — каза Тимур.

— Аз ще се потрудя да излекувам болестта. В това може да ми помогне само Мохамед.

— Колко ще живее още? — запита Тимур.

— Ако не приложа бързо медицината си, ще умре в скоро време.

— Затова ще изтичам сам да донеса каквото трябва — каза Тимур и изтича за перо и мастило.

Бакунин тържествуваше; сега той бе сам с Елисавета. Извади бързо тефтерчето си и написа следното:

„Бетина, не се отчайвай, твоите приятели са дошли да те спасят. Твоят брат и аз сме тука, понеже не можем насилствено да те спасим, трябва да си послужим с хитрост: ти ще изпиеш този цяр от доктор Шасади, който всъщност е приятел на брат ти. След като вземеш тази течност, ти ще се упоиш. Чух, че Тимур ефенди изпраща мъртвите още същата вечер вън от харема.

Не ще останеш дълго в джамията. Щом се събудиш, ще се намериш между приятелите си.

Надявай се, друго спасение няма.

Твоите приятели“

После той сви книжката, хвърли я през прозореца и отиде в другата стая.

Тимур ефенди дойде, като носеше принадлежности за писане.

— Аз друго намислих — каза Бакунин на влезлия. — Ако напиша рецептата, тук едва ли ще се намери кой да я приготви, затова ще ми позволиш аз сам да отида да приготвя лекарството. Твой дълг ще бъде да убедиш робинята да го изпие.

— Добре тогава. Сега бързай и иди по-скоро да приготвиш лекарството, понеже тази робиня ми струва много и ще ми бъде много неприятно, ако я загубя.

Бакунин тържествуваше — той съобщи на Елисавета, че са тука. После се върна при другарите си.

— Как да ти се отплатя, приятелю? — каза радостно Пал. — Ти вместо мене ще спасиш сестра ми. Какво да правим ние?

— Ти и Мортиго ще бъдете на мястото, когато се събуди тя. Вие ще държите конете, а ние ще бягаме.

— Няма ли да ни уловят?

— Ние ще изберем най-късия път до степите. Веднъж да стигнем дотам, ще бъдем спасени. Мортиго ще ни заведе там, където никой не ще ни намери.

Бакунин направи лекарството и се върна в дома на Тимур ефенди, който го посрещна радостно. Той сам взе стъклото и го занесе в харема.

Бакунин очакваше с разтреперано сърце да се върне Тимур. След малко се завърна, като потриваше ръце.

— Тя изпи цяра и ми каза, че се чувствала по-добре — каза Тимур весело. — Легна си да спи.

— Само не я безпокойте, когато спи — каза Бакунин. — Щом се събуди, ще бъде здрава.

Тимур даде на Бакунин златен пръстен с голям камък и една кесия, пълна със злато.

Като взе възнаграждението, Бакунин се върна при приятелите си.

Беше дошло време вече да бяга от дома на персиеца, понеже не след много няколко робини се втурнаха в стаята на Тимур ефенди и му казаха, че Бетина е починала.

Тимур скочи като луд. „Той ме излъга! Аз ще го уловя и ще го дам на зверовете в цирка да го разкъсат на парчета.“

— Разправете ми бързо как умря Бетина, понеже лекарството й беше доста подкрепително.

— Това лекарство е причината за преждевременната смърт на Бетина — отговори една ханъма. — Щом като изпи лекарството, тя се олюля, падна на леглото и издъхна.

— Ах, не мога да търпя мъртви хора в дома си, затова изнесете я оттука — каза Тимур ефенди.

— Къде да я занесем?

— Къде другаде освен в гробищата на джамията. Оставете я да лежи там, докато й се изкопае гроб. Само вкъщи не я дръжте повече, понеже се страхувам от мъртви хора.

След малко, като му съобщиха, че Бетина е изнесена от къщи, той се успокои.

Робите занесоха Бетина в джамията и се върнаха обратно.

Не след дълго Бакунин, Пал и Мортиго напуснаха мястото, където се бяха скрили. Мортиго осветяваше пътя с фенера. Тримата се приближиха до сандъка.

— Сестро моя, мила сестро, прощавай, че по-рано не можах да дойда да те избавя — каза Пал, като падна на колене до сандъка.

Мортиго вдигна капака на сандъка и гледаше учудено ту Пал, ту лежащата жена.

— Защо се гледате така, приятели? — запита Бакунин, забелязал въпросителните погледи, които си отправяха те.

— Защо ли? Много просто — жената в този сандък не е моята сестра!

— Не е възможно! — извика Бакунин, като го обзе някакво предчувствие. — Мортиго, ти познаваш Елисавета, виж тази, тя ли е!

— Не е тя — каза Мортиго, като клатеше глава.

— Аз съм се измамил тогава — каза Бакунин, като наведе умислено глава.

— Какво ще правим сега? — запита Пал. — Да събудим ли тази жена, която може да ни предаде?

— Наш дълг е да я съживим — отговори Бакунин, като извади едно малко шишенце от пазвата си и го тури под носа й. За миг течността подейства на жената и бледото лице на робинята изведнъж заруменя, чертите на лицето й се съживиха и тя отвори полека очите си, след което въздъхна. Отначало тя не можа да разбере какво се бе случило с нея, обаче малко по малко се сети за всичко. Като дойде на себе си, тя улови ръката на Бакунин и каза:

— Който и да сте вие, господине, аз ще ви бъда признателна до гроб. Вие ме спасихте, защото бях решила да посегна на живота си. Какво ви е накарало да сторите това?

— Стана грешка — каза Бакунин. — Обаче пак се радваме, че ви спасихме, кажете, моля ви се, защо се казвате Бетина?

— В харема — отговори освободената робиня — се дава на всяка жена друго име, според желанието на господаря. Истинското ми име е Мирджа, но Тимур ме нарече Бетина.

— Това възможно ли е? Ако не се мамя, в харема се намира още една Мирза?

— Да, има още една, която се казва Мирджа. Тя е най-красивата и най-скъпата робиня. Тя е рускиня и се казва Елисавета.

Тримата се спогледаха.

— Измамил съм се този път — каза Бакунин. — Обаче мисля, че ще мога да поправя грешката си. Може би, Бетина, ти ще ни покажеш пътя, по който да спасим Елисавета.

— Много трудна задача е да се открадне робинята на Тимур, но ако сте храбри, и това може да стане.

Тримата потвърдиха в един глас, че са готови да жертвуват живота си, само да спасят Елисавета. Бакунин одобри плана на освободената робиня.

— Ако е необходимо, ще умрем и тримата, но ще спасим Елисавета. Трябва да я спасим!

— И аз ще дойде в харема — каза Бетина. — Тимур си играе с Елисавета, както котката с мишката и иска насила любовта й.

— Глупак — извика ядосан Пал, — ще му дам да разбере!

— Няма защо да се тревожим, като я спасим, тогава ще бъдем удовлетворени. Сега нека отидем да си починем. Утрешният ден ще реши съдбата на Елисавета.

Те се върнаха с освободената робиня в бивака и се отдадоха на спокоен сън.