Читателски коментари (за „Мъртвите сибирски полета “ от Виктор фон Фалк)

  • 1. atman (31 януари 2009 в 19:55)

    Много герои, много сюжетни линии, много прелитащи се съдби, много интриги.

    На почитателите на сериалите ще им хареса.

  • 2. bojana (26 юни 2009 в 21:33), оценка: 6 от 6

    Това е книга,която те грабва от самото начало и не ти позволява да я оставиш до самия край! С една дума ШЕДЬОВЪР!!!

  • 3. sesilia83 (13 януари 2010 в 09:35)

    невероятна книга, задържа интереса на читателя от самото начало до самия край

  • 4. Добринка (8 май 2011 в 23:03)

    А някой знае ли дали има екранизация на романа.Би Било страхотно

  • 5. дара (11 август 2011 в 21:36)

    Най-уникалният роман ако имаше филм щеше да е най-гледаният филм

  • 6. георги_96 (14 август 2011 в 18:39), оценка: 6 от 6

    Наистина прекрасен исторически роман! Аз имам изданието от март, 1991, обаче не е изобщо добре запазено, явно има и друго, а и тук корицата е много по-потискаща… Прочетох я преди повече от половин час, за близо месец, можех и по-бързо, ако имах време, но това за почитателите на сериалите, като че ли не ми хареса, защото това е основно исторически роман..

    Благодарение на тази страница тук, се уверих че няма друга част, след това издание от близо 730стр.!

  • 7. alexdimitrova98 (19 декември 2011 в 18:05), оценка: 3 от 6

    На мен лично романът не ми хареса особено. Като сюжетна линия би могъл да се каже, че е интересен, но откъм стил е абсолютна боза. Бих акцентирала на неумелото и дразнещо боравене с глаголни времена (или това е поради лош превод?). Цяло мъчение бе за мен да го прочета, прескачах на много места, но реших да стигна до края, белким нещо се промени. А началото бе така обещаващо!!!

    • 10. мимич (19 юли 2012 в 07:46)

      На мен също не ми хареса този роман.

      Започва доста обещаващо, след това обаче ми идва доста наивен :

      -Заклеваш ли се ?

      -Заклевам се.

      Направиха ми впечатление някой несъответствия като например:

      Бояновски е каторжник в Сибир, окован в вериги, цяла година работи в мината.

      Изведнъж се връща в Петербург и става готвач при царя, като е подложен на изпит и се оказва, че докато е бил в рудника се е научил да готви и най-изтънчените ястия.-там където са им давали ядене по 1-път на ден? и не са виждали дневна светлина с дни, а продуктите да ги сготвиш тия неща от къде?

      Има и други такива моменти ама няма да се задълбочавам.

  • 8. Zipy (28 юни 2012 в 20:36), оценка: 6 от 6

    Романът ми хареса. Като цяло не чета такъв вид литература, но този роман ме заплени още със самото си начало. Само едно не можах да разбера защо руснаците пият ракия, а не водка… ?

  • 9. Ирина (1 юли 2012 в 09:11)

    Обожавам тази книга и е толкова тъжно, че толкова малко хора я знаят и още по-малко са я чели!!! Колкото до оприличаването със сериал… Сериозно ли някой се изцепи така?! Казва се богат сюжет, в който за разлика от боза се случват достатъчен брой неща, че да не е скучно!

  • 11. elemag_an (19 юли 2012 в 16:00), оценка: 5 от 6

    Хубава е книгата, най-малкото заради ясно разграниченото добро от злото, героите са „прости“ — идеално добри или абсолютно покварени. Сюжетът привързва и възпитава с идеализма на отношенията. Самата история е доста наивно скроена, както и другата сага „Капитан Драйфус“, но това е без значение на фона на поставената цел на творбата. Тук ценността не е в достоверното звучене, а в призива към хуманност и яркия драматизъм! Атмосферата и впечатлението са такива, че повечето герои явно са прототипи от живота на автора.

  • 12. Ангел Георгиев Панчилов (15 ноември 2013 в 11:51)

    Страхотна книга,само това мога да кажа!!!

  • 13. Галя (13 декември 2013 в 22:24)

    Страхотна книга, увлекателна още от самото началото и така е до края.Заслужава да бъде прочетена.

  • 14. Юлия (17 декември 2013 в 10:01)

    Романът е изключително интересен!Жалко е за тези,които не са го прочели.Притежавам най-старото издание на старобългарски-още по-увлекателно е да го четеш!

  • 15. drackon (17 декември 2013 в 10:08)

    Абе, хора, Вие не сте ли чели граф Монте Кристо?!? Такъв явен плагиат е трудно да се глътне!!! Даже имената на героите са леко ,,порусени"…

  • 16. Виталиан (17 декември 2013 в 12:52)

    Юлия, „старобългарски“ не е едно и също с правописния стандарт до 1945 г.

  • 17. sluchaina (16 май 2014 в 15:49)

    За мен книгата е мъчение, почнах я преди две седмици, след поредица на Пол Дохърти за Египет, и всяка вечер решавам, че ще чета, както някой

    тук спомена, дано да се промени нещо, но — не!!! Много трудно се чете книга с неточности в повествованието, а за речта, изказа да не говорим, не знам, не вярвам, че е от превода. За мен книгата е пълна с неточни описания на действията, с излишен драматизъм, със супер насищане на герои, които виждаш ли, от целия свят се намират точно там- в Петербург, в този един момент на нощта, и просто, наистина не е приятна за четене, грам…съжалявам, лично мнение!!! Даже мисля, че и на тези, на които харесва драмата в пълната и мощ, няма да се хареса книгата.

    А това с ракията… вярно е, те пият „самогон“, това е производство на домашен алкохол, като нашата ракия! Проверен източник!!!

    • 18. Рики (17 май 2014 в 00:06)

      На сто процента съм съгласна, не се чете от тъпотия, зарязах я чудейки се как може да е станала известна….

      • 32. д-р Мирослав Балчев (5 октомври 2019 в 15:16)

        На Рики Тики Тави препоръчвам горещо да прочете Нещата на Мартин Карбовски. Със сигурност ще й хареса. И да слуша повече чалга!

  • 19. elemagan (17 май 2014 в 01:31), оценка: 5 от 6

    Не обиждайте хубавата книга. Това е идеалистично четиво, история с главнодейстащи лица, чиито прототипи все по-рядко се срещат. Формализирате се за тези неточности — те не са толкова важни. Съществена е вярата в надеждата и справедливостта. Странно случайните появи на герои „където трябва“ намирам за дори чаровни… като провокация към читателя буквалист. Прозрете идеята на автора — триумф на Доброто на всяка цена! И надежда! (*)

  • 20. Гинка Гарева (17 май 2014 в 12:47)

    Четох я доста отдавна ,за съвременния читател е скучна и трудна,с много объркване.Не знам за оригинала ,но преведеното има доста странно изразяване.Има нещо общо с типа романи „Граф Монте Кристо“. Но нека не забравяме кога е писана ,всяко време има свой отпечатък върху авторите и творбите.Занимателно четиво е ,но и аз прескачах някои прекалено подробни описания и заплетени сцени.

  • 21. Веска Ламбова (17 юни 2014 в 15:31)

    Тази книга я четох през 1954 година, старо издание, може би от 1922 година, закупена от тогавашния учител Стефан Янков за читалищната библиотека на село. Беше я донесъл баща ми да я чете и аз , ученичка в шести клас,я прочетох за 10 дена.! Сядах за ям след всички, ставах преди всички, за да чета! Години след това помнех някои описани случки, но завинаги запомних, че става въпрос за цар Александър ІІ и за Бакунин! Когато след това учехме за нихилистите, за Освободителната руско-турска война, не можех да повярвам, че този цар е могъл да бъде толкова жесток. Та, прочетете книгата, събитията са се случили през времето на същия този цар, който е тръгнал да освобождава България от турците и чийто паметник краси центъра на София и днес! Четох я наскоро отново и макар да виждам че е написана в духа на съвременните сериални филми, все пак разкрива една жестока истина- за сибирските каторжници и за живота и интригите в царския двор на Романови! ЗА МЕН ТОВА Е ИСТОРИЧЕСКА КНИГА, макар и слабичко написана. Авторът й е полски евреин и е нормално да пише така за руската действителност тогава!

    • 22. Веска Ламбова (17 юни 2014 в 15:44)

      То затова и коментарите им са такива! Това не е само забавно четиво! Веднага пишат за „порусване“ на имената! Та това си е ставало в Русия през 19 век и, колкото и да е наивно написана, книгата отразява една жестока действителност. На това обърнете внимание, а не само на развитието на действието! Само така ще разберете каква е била Русия тогава. От този този писател мисля че е и книгата за капитан Драйфуз! Ех, читатели!

    • 23. drackon (17 юни 2014 в 17:03)

      Боже мили, хора!!! Не ви ли прави впечатление, е това е плагиат, и то груб, на граф Монте Кристо?!? Даже имената на героите са съвсем леко променени…На какво толкова се възхищавате?!?

      • 24. тцЪ (17 юни 2014 в 21:00)

        Браво за коментара!

        Тази книга от доста време ми беше в графата „задължителни за четене“… До момента, в който не я почнах и с триста зора я избутах до средата. Съжалявам, ама истории тип „Многострадална Геновева среща граф Монте Кристо“ не са ми по вкуса. Още повече пък толкова постно написани.

        Ако искате да прочетете действително сериозна и достоверна книга за Сибир — хванете „Архипелаг ГУЛАГ“ или „Децата на Арбат“.

  • 25. vesotod (27 юни 2014 в 14:24)

    Чудех се дали да си купя тази книга, за да я прочета, затова изчетох всички коментари, което обикновено не правя. Особено коментарите на elemagan ме убедиха, че не бива да се докосвам до нея, камо ли пък да си давам парите да я купувам. Иначе готина е и Веска Ламбова, която патетично възкликва „ех,читатели“, но пък не си е направила труда да провери, че Драйфус се пише със „с“, а не с „з“.

  • 26. КРИСТИНА (25 април 2015 в 23:02)

    Тази книга съм чела от преди 40 години!!!Отново я прочетох с нестихващо вълнение и интерес!!!Смея да твърдя,че съм голям почитател на романите и за мен това е един от най-вълнуващите романи през последните 40 години!!!ГОРЕЩО ГО ПРЕПОРЪЧВАМ!!!!!!!!!!!

  • 27. Катя Русева (25 август 2015 в 00:23)

    Чела съм книгата когато бях дете, може би преди повече от 30 години. Моят дядо много ми беше разказвал за нея. Спомням си че много трудно я намерих, в един антекварен магазин /беше забранена да се издава по онова време/. И до ден днешен не съм намирала по-увлекателно четиво и ще я помня винаги…

  • 28. Суат Джервиз (25 август 2015 в 03:39)

    Това определено е най-елементарната книга, която съм чел, а аз я четох, когато бях на шестнадесет (преди повече от шестнадесет години). По същото време майка ми четеше <Капитан Драйфус> и определено не ми я препоръча. Нямам идея как книгата е станала известна в България; обяснявам си го с невероятния дефицит на всичко. Току що проверих в Уикипедия и се оказа, че за автора на име Хари Шеф има статия само на български. Всеки случай,не наричайте романа исторически, защото това е обида към жанра.

  • 29. Лали (22 август 2016 в 15:28)

    Започнах книгата с големи очаквания поради популярното и широко тиражирано заглавие…. Още първите страници ме озадачиха със слабия си стил и изключителната пристрастност (а по-правилно е да се каже: агресивност) към всичко царско и руско и твърде накъртваща милозливост към другите персонажи…. След като направих справка и разбрах, че името на автора е всъщност псевдоним на немско-полски евреин поден през 1861 г. ми стана ясно на какво се дължи тази изкривяваща историческата истина агресивност….

    • 30. Иван Минков (22 август 2016 в 16:53)

      Лали, Лали; коментара ти е разкъртваш… Я виж кога е писана книгата и прочети малко история…

  • 31. SvilenaTeneva (13 юни 2017 в 15:39)

    Бих искала да попитам някой, който я е свалял точно в този вариант — и двата тома ли са или само втория, както пише на корицата? Благодаря!

  • 33. kubis (9 юли 2020 в 12:46)

    Чел съм няколко пъти това произведение. Съгласен съм, че е увлекателно. Хайнрих Сохачевски /Хари Шеф/ умее да ни залъгва. В книгата пише, че Бакунин е организатор на покушението с/у царя. Да ама не. Бакунин е затворил очи 5 години преди успешния атентат. Освен това не е ясно дали царския брат е имал точно такава съдба пък и даже това име. По въпроса нека дадат точен отговор историците. Този немско-полски писател е заимставал от други романи за формацията на тази книга. Не бих казал, че това е исторически роман, а по-скоро авторска точка на зрение.

    • 34. deaf (10 юли 2020 в 08:07)

      Като оставим настрана Бакунин, ако в романа историческите факти са достоверни, значи той е исторически все пак. Факти и истини са две различни неща…

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.