Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (46)

XLVIII. СИЛАТА ПРАВО НЕ ПИТА

Ягодкин стоеше в кантората си, днес той беше радостен. В момента, когато приближаваше до писалищната си маса, слугата му доложи, че търговецът на хайвер Василевич е пристигнал.

— Покани го да влезе.

Малко след това влезе Василевич, а заедно с него и братът на Николай Ягодкин — Андрей.

Лицето на Андрей се намръщи, но все пак се силеше да запази веселото си изражение.

— Какво ще обичате?

— Желая да ми върнете парите. Хубавата си Наталия, най-скъпото си богатство, загубих.

— Загуби ли я? Защо?

— Защото отказа да стане моя жена — отговори търговецът на хайвер. — А знаете ли, господин Ягодкин, че тя щеше да бъде много щастлива — при моето богатство.

— В такъв случай оженете се за друга.

— Не, никоя друга освен Наталия! — извика Василевич.

— Така е, но стига за това, да видим нашите търговски сделки — каза Ягодкин. — На два пъти сте търсили вече парите, ми каза касиерът. Да ви кажа откровено, Василевич, съобщиха ми също, че с нещо сте ме обидили.

Търговецът избъбри някакво оправдание.

— Не — каза той. — Известно ви е, че аз уважавам вашата фирма и за доказателство ще оставя парите си и занапред под лихва. По-сигурна фирма от вашата няма да намеря, затова нека останат още за дълго време.

„Хитрец! — каза си Ягодкин. — По-рано беше се разтреперал за парите, а след като разбра, че касите ми са пълни, се успокои и започна да любезничи.“

— Ако пък смятате, че другаде парите ви ще бъдат на по-сигурно място, благоволете на касата, за да си ги получите.

— Аз възнамерявам да ви донеса още 100 000 рубли — отвърна Василевич. — Но извинете, времето лети, трябва да вървя, защото важни работи ме чакат у дома.

Той се сбогува с банкера и не след дълго беше на улицата.

— Глупак! — извика банкерът, когато вратата се затвори. — Тия 100 000 рубли, които възнамеряваш да ми внесеш, ще дойдат тъкмо навреме. Ах, да, ти си тук — обърна се той към влезлия без позволение Андрей.

Външният вид на комедианта бе съвършено променен; изтърканите дрехи бе заменил със салонни, златен ланец висеше от жилетката му и брилянтени пръстени красяха ръцете му. Дрехите го бяха съвсем променили. Без разрешение той се изтегна на канапето, от което преди малко Василевич беше станал.

— Как си и какво правиш, драги братко?

— Дойдох да те видя как си. Видът ти показва, че си добре.

Николай Ягодкин стана и му стисна ръката.

— Андрей, мога ли да ти предложа цигара?

— Хубавата цигара с благодарност приемам, стига да е доброкачествена, понеже аз само от хубавите пуша.

— Вярвам, че ще бъдеш доволен от качеството — каза Ягодкин, като му поднесе табакерата.

Комедиантът взе цигара, кръстоса безцеремонно крака и започна да пее някаква оперна мелодия.

— Как върви търговията? — попита брат си.

— Доста добре, благодаря за вниманието. Спечелих наново доверието на кредиторите си и смятам за две-три години, ако върви така, да имам пак завиден капитал.

— Надявам се, че не страдаш от липса на пари.

— Наистина не това е причината на моето нощно безпокойство.

— Разбирам, страхуваш се да не открият фалшивите банкноти?

— Имаш право, това най-много ме безпокои.

— Няма защо толкова да се страхуваш — каза комедиантът, приближавайки се към бюрото на Николай Ягодкин. — Банкнотите са изработени така сполучливо, че и най-вещото око не би ги различило от истинските. Донесох ти още 10 такива по 1000 рубли.

Ягодкин взе банкнотите и след като дълго ги оглеждаше, въздъхна и каза:

— Ах, как бих искал никога да не се замесвам в подобна работа, но това бе едничкото ми спасение, за което съм ти задължен и благодарен.

— Благодарности не искам, а желая възнаграждението си.

Банкерът написа записка до касиера. Комедиантът взе бележката и я постави в джоба си.

— А сега желая да навестя дъщеря ти Клариса. Тя вкъщи ли е?

— В стаята си е — отвърна банкерът.

След като се сбогува, комедиантът напусна кантората. Замислен тръгна към първия етаж. По стълбите срещна слугинята на милионера, една доста добре облечена мома.

— Любезна девойко, дали племенницата ми Клариса е в стаята си и би ли могла да ме приеме?

Младото момиче изтича бързо до една стая и след като се върна, каза, че госпожицата не може да го приеме по причина на главоболие.

Андрей обаче не се гръдна от мястото си.

— Съобщи на госпожицата, че й нося новини от едно приятно за нея лице.

Малко след това момичето съобщи, че госпожицата го чака в стаята.

Комедиантът влезе в една добре наредена стая, където завари Клариса да приготвя шоколад.

— Тъкмо навреме идваш, да закусим заедно.

— Благодаря за шоколада, но такива сладки работи не са за мене, щом няма чаша коняк.

— Съжалявам, че не мога да ти го предложа. Кажи ми от кого какви известия ми носиш?

— Слушай тогава, мило дете — каза комедиантът и седна на едно канапе. — На кого дължиш пребиваването си тук?

— На Бакунин — отговори тя.

— Той начерта плана, а изпълнението е мое и трябва да ми благодариш — каза комедиантът, клатейки глава. — Животът ти тук е охолен, нали?

— Не тъй, както си мечтаех отначало — каза Франциска. — Мислех си, че ще бъда дъщеря на милионер, а от известно време е станал голям скъперник, все ми се извинява, че търговията му не вървяла добре, щом го помоля да ми купи нещо. Може би защото го е страх и му липсва кураж, който скоро може да добие.

— И тъкмо това ще стори — каза комедиантът, — но има едно средство, за да не направи това. — Той я погали по лицето. — Да станеш моя жена, понеже от дълго време те обичам.

— Твоя жена? — извика тя. — Сериозно ли мислиш или не виждаш, че косата ти е започнала да побелява и че по-скоро можеш да минеш за мой баща?

— Какво значи това? Разликата в годините не може да бъде пречка при женитбата. Щом любовта ми не те замени с друга, то също е достойнство, за да бъда твой мъж.

Франциска изтръпна, тя предчувствуваше, че той ще я принуди да го вземе. Нали народната пословица казва: „Силата право не пита.“

— Какво би направил, ако ти отговоря, че на никаква цена не ще се омъжа за тебе?

— В такъв случай ще ида при брат си и ще му кажа, че е измамен, че тази, която е тук, не е Клариса, а една лъжкиня.

— Чакай! — извика тя. — Известно ми е какво мога да очаквам от тебе!…

— Разреши да поискам ръката ти от брат си!

Франциска бе замислена, очите й бяха пълни със сълзи. За да се омъжи за това нищожество ли бе приела ролята на лъжец?

— Отговори, иначе си отивам. — И той взе шапката си.

— Почакай, само няколко минутки ми дай.

— Какво са няколко минути, но знай, че немалко моми има в Петербург, които не биха дълго се двоумили, тъй като аз вече не съм старият комедиант, а богат човек.

Франциска вдигна глава, парите твърде й влияеха. В това време той извади портмонето си и й посочи няколко хилядорублеви банкноти.

— Ето, само погледни, за да не смяташ, че лъжа, в действителност аз съм богат и искам заедно с тебе да споделя богатството си. Да поискам ли ръката ти от брат ми?

Бавно, но решително тя се изправи и се приближи към комедианта.

— Добре, нека бъда твоя.

Той хвана за ръката това прекрасно създание и го притисна до гърдите си.

— Брат ми ще се зачуди, като му поискам ръката ти. Затова по-добре би било, ако и ти дойдеш с мене.

— Ще дойда, щом искаш.

— Драги братко — започна той. — Ние с Клариса се обичаме и искаме благословията ти.

Ягодкин гледаше в недоумение Клариса и Андрей:

— Но какво е станало? — извика той. — За какво е необходима моята благословия?

— Това, което повече не може да се скрива. Нима не си забелязал, че аз и Клариса се обичаме? Затова моля те, братко, да ни благословиш.

— Не мога да разбера сериозно ли говориш или се шегуваш? Как?! — викна Ягодкин, който започна да се досеща за същността на работата. — Няма мислиш да се ожениш за Клариса и вярваш, че тя ще бъде щастлива с тебе?

— Точно така, понеже аз я любя от цялата си душа и сърце — каза комедиантът.

— Ами ти, мило дете, желаеш ли този брак? — обърна се Ягодкин към дъщеря си. — Не забравяй, че брат ми Андрей не е младеж и въпреки че го уважавам, главата му е почти побеляла.

— Разсъдих всичко — тихо продума Клариса.

— И наистина желаеш да станеш негова жена?

— Да — отговори тя, — благослови ни.

На Ягодкин му притъмня. Затова ли беше се трепал цял живот? Затова ли бе извършил фалшификация — да я омъжи за тоя човек, който наистина бе негов брат, но от когото се отвращаваше. Нея, единствената си дъщеря, своята любимка, която му бе по-скъпа и от очите.

Все пак той се въздържа и тихо добави:

— Остави ни насаме с брат ми за малко, Клариса, и след час ще узнаеш решението ми.

Щом излезе Клариса, банкерът решително стана и се приближи до брат си.

— Андрей, сега сме насаме, нека поговорим сериозно, никой не ще ни чуе. Познавам твърдоглавието ти, щом нещо решиш — трябва да го осъществиш, но тоя път трябва да изоставиш жертвата си. Решил си да се ожениш за дъщеря ми, за да наследиш моето богатство, но знай, че аз решително ще се противопоставя на желанието ти.

— Въобразяваш си, че ще ме изплашиш, като ме обвиниш във фалшифициране на банкноти? По-рано аз не намирах достатъчно воля и характер срещу тебе, но щом се касае…

Банкерът млъкна при тия думи, очаквайки отговор от брата си, който като че нарочно не продумваше.

— Не желаеш дори и с отговора си да ме удостоиш?

— Ако по-тихо говориш и се успокоиш, навярно и отговор ще имаш. — Приближи се до Ягодкин: — Спомняш ли си братко Николай, как се отнасяше като с нищожество към мене? Дойде най-после възможността да приложа плана на отмъщение, който оттогава подготвях. Допускаш ли, че съм забравил обидата, която ми нанесе. Не, братко, не, това никога не се забравя! А сега или аз ще стана мъж на Клариса и твой съдружник, или веднага ще разкрия пред директора на полицията, че си фалшификатор на банкноти. Затова избирай — да бъдеш още утре затворен в Петропавловската крепост или да присъствуващ на годежа на дъщеря си…

Лицето на Ягодкин се измени. Значи, за да не опропасти себе си и любимата си щерка, той, ще не ще, е длъжен да даде съгласието си.

— Не бих могъл да й съобщя решението си, тъй като виждам черната пропаст, към която я тикам.

— Позволи тогава на мен да й предам решението ти. — Той взе шапката си и се обърна още веднъж към брат си: — Да й съобщя ли?

— Прави каквото желаеш, аз ти разрешавам.

„Ти вярваш, че си сполучил в отмъщението си.

Лъжеш се, слепецо! Понеже не си подбрал неприятеля си. Ягодкин не ще допусне да отнемат най-милото му — ако ще да е необходимо за това и убийство.“

Ужасна решителност изразяваха очите му.

Облегна се на стола и дълго стоя в това положение, после стана и решително отиде към вратата.

„Ще трябва да узная от Клариса кой я принуждава на тая долна женитба.

Както и мен против волята ми ме принуждава да му дам Клариса. Така е постъпил и с нея; но излъгал се е — по-скоро зъбите му ще избия!

Нека наново започне между нас, братята, ужасната борба — борба на живот или смърт.“