Виктор фон Фалк
Мъртвите сибирски полета (14)

XIV. СЪЗАКЛЯТИЕ НА ЖИВОТ И СМЪРТ

Зимният ден беше рядко хубав. Да ти е драго да се погрееш на зимното слънце и да дишаш пресния чист въздух, който зимата носеше.

На обяд, когато слънцето бе най-силно, Ашинов, способният полицай, бе излязъл на слънце; разхождаше се нагоре-надолу пред полицейското здание. В устата си имаше цигара, която изпускаше кълба дим. Той отговаряше на поздравите на минувачите с леко кимване. Явно не бе излязъл на разходка; щом стигнеше до ъгъла, поглеждаше съседната улица, като че очакваше някого.

Не след дълго по съседната улица се зададе един човек, който крачеше бързо и се приближи до Ашинов. Това беше Марголински.

Ашинов го поведе към един ъгъл.

— Как е работата? — попита той евреина. — Узна ли къде е барон Фон Пал.

Евреинът се усмихна лукаво.

— Благородни господине — каза той. — Денем и нощем го търсим навсякъде из цял Петербург, но ни следа от него.

— Избягал ли е? — извика Ашинов.

— Избягал е, но не е работа на полицията да търси едно нищожество. Той не ще се отърве от бесилката.

— Да го вземат дяволите, на мене ми е все едно, но господин директорът се интересува от него. Мисля, че имаше да урежда малки сметки.

— Какво ли прави Кардов? Пуснал е навсякъде шпиони, за да уловят барон Фон Пал, а не мисли как да намери мястото, където нихилистите правят събранията си.

Ашинов се огледа, наведе се и пошепна на Марголински:

— Той се погрижи и за това. Вече е съобщено на всички полицейски органи, че оня, който съобщи къде заседават нихилистите…

Тъкмо когато Ашинов искаше да отговори на Марголински, един изнемощял старец, облечен много бедно, попита, кашляйки:

— Моля, господине, можете ли ми каза къде е аптеката на аптекаря Яники, оня, дето има някакви хапове против гръдна болест?

— Намира се до самото полицейско управление.

— Прекрасен човек е и неговите хапчета два пъти ми помогнаха. Страдах от катар. Ето го тук. Той е наш съсед. Поздравете го от мене.

— Благодаря, господине, ще му предам поздрава ви. Старецът тръгна по пътя, който Ашинов му бе показал, и спря на втория етаж в една къща пред стъклена врата, над която беше написано със златни букви:

Немощният старик дръпна звънеца и вратата веднага се отвори.

Девойка като капка, млада и с прекрасна външност, се показа насреща му и попита какво желае.

Старецът се изправи и отговори:

— Болен съм и искам да се лекувам. Дайте ми от ония хапчета, които всеки русин трябва да има.

Думите му направиха странно впечатление на девойката. Тя улови стареца за ръка и му прошепна:

— Добре дошли, брате по съзаклятие. Михаил Бакунин е очакван с нетърпение.

Немощният старец се изправи и каза:

— Говорете тихо, сестро, за да не ни чуе някой.

Той се запъти към съседната стая, на чиито стени бяха окачени разни оръжия.

Момичето го придружи до една малка врата, която беше прикрита с възглавници, и каза:

— Баща ми ви очаква в лабораторията.

За Бакунин тук всичко бе добре познато. Той прекоси няколко стаи, мина по един коридор и най-после стигна една стълба, водеща към тъмна стая; ако не бе осветена с кандило, нищо нямаше да се вижда. Тук се събираха нихилистите.

Докато полицията ги диреше из най-затънтените краища, те се събираха сред Петербург, и то в сградата, която само една стена делеше от полицейското управление.

Около покрита с черно кадифе маса бяха насядали хора, по чиито лица се четеше интелигентност, образованост и гений. Още от пръв поглед се виждаше, че те не бяха от долни кръгове, а хора, които нуждата заставяше да се крият зад тази тайнствена завеса. Два свещника бяха поставени на единия край на масата и в тях горяха две големи свещи. До свещниците имаше череп със затъкнат в него нож, а пред всекиго от съзаклятниците имаше по един револвер и една кама. Държаха ги готови за всеки случай: ако полицията ги откриеше, щяха да продадат скъпо живота си.

При влизането на Бакунин всички станаха и сложиха ръце на гърдите си в знак на поздрав.

Бакунин сне фалшивата си брада и зае председателското място. След като прегледа предадените му книжа, стана, взе един нож и го заби в масата, което означаваше, че заседанието се открива.

— Поздравявам всички ви, братя, ако между вас няма предатели. Погрижихте ли се да сме готови в случай на неочаквано нападение?

Аптекарят Яники, към когото бяха отправени тези думи, бе човек висок, жив, с къса рижа коса, с прошарена брада и със златни очила, зад които светеха две живи очи.

— Брате, ние сме в безопасност тук — каза той на Бакунин. — Ако сред нас има някой, готов да стане предател, горко му. Той ще намери смъртта си в съседната стая, където е динамитът.

— Всичко наред ли е там? Прегледа ли добре жиците? Да не би да ни изневерят в най-решителния час?

Аптекарят посочи закачените на стената кръстосани ками.

— Щом дъщеря ми види опасност, ще ни съобщи по тайния телеграф. Тогава аз ще откача камите и жиците ще започнат да мърдат, а в стаята с динамита ще стане ужасна експлозия. Ние ще имаме време да избягаме през тайния изход, докато предната част на къщата ще хвръкне във въздуха.

На лицето на Бакунин се изписа смущение и неловкост.

— Колко е лошо — каза той, обръщайки се към другарите си, — че винаги трябва да сте готови да понасяте нещастия и злочинства. Нищо не бива да ни плаши, щом искаме да постигнем великата цел. Всички ние тук сме дали клетва, че ще жертвуваме бащи, майки, братя и приятели, жена и деца, ако за святото дело трябва да го сторим. За това именно се обърнах към вас, стария, с този въпрос, с който и откривам събранието. Има ли някой между вас, който се е разкаял за дадената клетва? Нека се изповяда пред всички ни и ние ще го освободим, при условие че няма да ни предаде.

Настана тишина. Бакунин весело продължи:

— Щом е така, вие сте длъжни да пазите клетвата си още една година. Тогава ще ви представя какво е направила партията ни, въпреки големите пречки от страна на полицията, която ни преследва на всяка крачка. Макар че 2730 от нашите другари са изчезнали в Сибир, все пак ние имаме грамаден успех. Знаете добре, че мястото, където нихилистите се събират, се казва гробовете на нихилистите, което значи, че всеки от членовете ни е готов да умре за великата идея. Тези гробове са се увеличили: има ги в Петербург, в Киев, Рига, Долни Новгород, Харков, Варшава и Тоболск. Има ги не само в обширната Русия, но и в Париж, Виена и Берлин. Това не е достатъчно, те трябва да са повече. Дълг на всеки е да привлича нови членове за нашата цел. Нас не ни интересува дали новият ще е дворянин или мужик; това е съвсем без значение. Ние не правим разлика между князе и дворяни, ние работим за премахването на тази разлика. У нас князът стои до бедния майстор и генералът — до простия войник. Днес ще ви представя двама нови членове. Първият е Хуго фон Пал, за когото аз гарантирам.

Един от по-старите анархисти стана и поиска думата да говори.

— Аз съм съдебен следовател и в ръцете ми попадна един акт, според който някой си Пал откраднал брилянтена диадема. Искам да зная, Бакунин, дали си посветен в тази работа и ако е така, ще го покровителствуваш ли?

— Да, зная всичко — каза Бакунин, — зная и това, че Пал е невинен.

— Тогава нямам какво повече да кажа — добави и старецът и седна.

Бакунин кимна на Яники и той се отдалечи, върна се скоро, придружен от Хуго.

Хуго трябваше да се качи на най-горното стъпало, а Бакунин каза:

— Върни се назад, Хуго, защото после ще бъде късно и няма да можеш вече да се върнеш назад.

— Аз сам избрах този път и не ще се върна назад. Ще се боря за освобождението на Русия.

— Твоята смърт не е достатъчна, тъй като щом се закълнеш, ти вече не принадлежиш на себе си, а на дружината и нищо свое не ще имаш, всичко ще споделяш с братята си.

— Това ми е известно. Аз съм беден като просяк и нищо не ще изгубя.

— Както искаш, работа има в изобилие — каза Бакунин. — Ела насам, Хуго, сложи ръка на сабята и се закълни.

Хуго се приближи полека, но Бакунин насочи към него револвера и каза:

— Предай се, клетнико, ти си в ръцете на полицията. Хуго не се стресна, а се засмя и отговори:

— Напразно ме изпитваш, Бакунин. Както сега не се уплаших, така не ще се уплаша и тогава, когато неприятелят ме окове с вериги.

Той се доближи до масата, където бяха поставени череп и кама.

Хуго вдигна ръка за клетва и така той стана нихилист.

Бакунин се приближи. В едната си ръка държеше зареден револвер, а другата постави на рамото на младия аристократ.

— Говори след мене, но мисли всяка дума и по-добре не я казвай, ако не ти е по сърце.

— Аз ще мисля, а ти ще говориш — каза Хуго.

— Заклевам се пред всички съзаклятници, че от цялото си сърце приемам идеята, която ще бъде свята за мен, и че ще бъда завинаги верен на нихилистите. Всичко, което ми заповядат братята ми, ще изпълнявам и ако трябва, ще убия и майка си.

Не ще пощадя и баща си, не ще мамя и изневерявам на приятелите си, жената, която обичам, ще напусна веднага, ако това се иска от мен.

Ще живея само за общото дело, от всяка друга любов ще се откажа.

Ако не спазя тази клетва, то нека ме погубят, нека с нож пронижат гърдите ми.

Заклевам се с чиста съвест и от тази минута принадлежа на нихилистите и на тяхната свята цел.

Като произнесе последната дума от клетвата, всички членове се изправиха, а Бакунин прегърна приятеля си. Той го целуна по устата, същото сториха и останалите.

Хуго беше вече нихилист. По даден от Бакунин знак всички заеха местата си.

— Приятели — каза Бакунин, — ще ви дам сведения за работата ни от последното събрание до днес.

Известно ви е, че нашата цел е да отваряме очите на мужиците за тяхното положение. За постигането й ние избрахме 10 души, които преоблечени ходеха из селата и руските провинции, за да разправят на хората как би трябвало да бъде.

Ще ви съобщя с радост, че от тези 10 души осем се върнаха невредими, с добри резултати, защото са били добре посрещнати навсякъде.

Робите на богаташите, които са ограбвани не само от господарите си, но и руската полиция ги прогонва от жилищата им, коленичили и целували ръцете и краката на нашите хора, когато им разправили, че работим за тяхното освобождение.

— Знаете ли, братя, как ги привлякохме? Аз ще ви разправя: Бакунин се е преобличал и е ходил навсякъде да говори за тяхната свобода.

— На Бакунин винаги се е падало най-тежкото — каза аптекарят Яники. — Разкажи ни, Бакунин, как си ги спечелил на наша страна, защото наистина е трудно да накараш пропаднали пияници да мислят за съдбата си.

— Аз им давах за пример немския селянин. Вижте — казах им, — няма немско село, немски селянин, който не се весели и не мисли свободно. Вижте техните жилища, имоти и ги сравнете с вашите, ще забележите, че има голяма разлика.

Немският селянин работи с воля и знае, че онова, което изработи, е негово. Той не дава на господарите си нищо, както правите вие, нито пък иска позволение от полицията, за да продаде урожая си.

Така е у немците, а нали виждате как е у вас.

Вие, клети мъченици, знаете добре, че не можете да се наслаждавате на труда си, а това правят само благородниците и стражарите. Те вземат всичко, що имате, и вие съвсем оголявате. И ви карат да скитате по света. Вие не жените дъщерите си като момичета, тъй като господарите им отнемат девствеността. Децата ви не се учат на друго, освен да пиянствуват.

Ракията ви опива и ви прави глупави и така понасяте безропотно всички срамотии и безчестия.

Вие нямате право да се оплаквате, а те ви бият. Едничкото ваше право е в гроба, когато умрете.

Сега, руски селяни, помислете дали и вие сте хора като немските братя. Защо живеете като животни и като такива умирате, а те още приживе се радват на живота?

Вие трябва да скъсате тези окови, защото само свободният човек е щастлив и силен.

Бакунин млъкна за малко, като наблюдаваше впечатлението, което казаното от него бе направило. Той прибави:

— След такава реч мужиците така се разбунтуваха, че едва можах да ги спра да не убият мъчителите си.

Като каза това, Бакунин доста се развълнува. Из очите му изскачаха искри, а гърдите му бурно се повдигаха. После… той се обърна към съдебния следовател, който бе направил забележката за Хуго, и каза:

— Събранието очаква да чуе отговор. Тайните предупреждения, изпратени от нас на царя, оказали ли са нужното въздействие? Той вече е получил тези предупреждения — продължи Бакунин. — Първия път листчето му е било подхвърлено в каляската, а втория път го намерил под възглавницата си. Призовахме го да премахне деспотизма, за да покаже на нещастния си народ, че наистина милее за него. Досега не е сторил нищо и ми се струва, че нашите предупреждения не са му направили достатъчно впечатление.

— Тогава трябва да му покажем, че наистина можем да сторим това и че с един замах можем да го погубим.

— Аз съм за това да произнесем тутакси смъртната му присъда. Той отдавна щеше да се прости с този свят, ако Бакунин не протакаше.

— И днес не съм на мнение, че трябва да го убием веднага — рече Бакунин. — Император Александър не е жесток, пък и трябва да почакаме, за да се увери в лъжите и преструвките на своите приближени, докато сам се убеди, че на Русия е нужна свобода. Че Александър мисли добро за народа си, в това съм уверен, понеже зная всичко, що говори и върши. Тези неща са ми казани от един негов приближен.

— Това лице постоянно и вярно ли е? — попита Яники.

— Като злато е неизменно — каза Бакунин. — Ние обаче не можем да предприемем нищо против Александър II, преди да го предупредим за трети път.

— Но кога ще бъде това? — попита един от съзаклятниците. В този миг се случи нещо, което прекъсна Бакунин и той не можа да отговори.

В ъгъла на стаята имаше един скелет. Вътре в скелета изведнъж нещо започна да шуми; някакъв апарат навярно се беше раздвижил. После се чу свиркане, а след това скелетът започна да се движи из стаята.

Съзаклятниците наскачаха от местата си и гледаха това странно явление, всички взеха стоящото пред тях оръжие.

— Това означава, че дъщеря ми изпраща знак, че има някаква опасност — каза Яники.

— Предадени сме! — извика един от нихилистите.

— Полицията ни е надушила — каза друг.

— Да бягаме, а Яники да възпламени динамита горе в стаята — извикаха мнозина.

Бакунин стана от стола си. Никаква следа от страх не се виждаше по лицето му. С гръмовен глас той ги призова към опомняне и тишина.

— Такава ли е храбростта ви, нихилисти? — кресна той. — Не чухте ли, че свирна само един път, докато не свирне три пъти, няма сериозна опасност. Заповядвам всички да седнат по местата си и никой да не е посмял да каже нещо.

За миг всички съзаклятници насядаха по местата си и нито един не продума; стояха като вкаменени.

— Аптекарю Яники — каза Бакунин. — Ти познаваш апарата на скелета — разбери какво иска да ни каже дъщеря ти.

Мълчаливо Яники кимна с глава, доближи се до скелета, натисна копчето, което беше на челюстта му, и черепът незабавно се затвори, а отвътре излезе една хартия, като да беше телеграф.

— Какво известява дъщеря ти? — попита Бакунин.

— В магазина влезе един младеж — четеше Яники — и не иска да излезе, казва, че трябва да говори с Бакунин. Да го изпъдя насила не искам, защото ще се вдигне шум, а това може да ни издаде. Мисля, че той е полицейски шпионин. Съобщете ми какво да правя.

— Какво да отговоря на дъщеря си? — попита Яники.

— Ще отида да говоря с него.

Бакунин стана и когато стигна до вратата, нихилистите му препречиха пътя. Опасяваха се, че това е капан и затова не му позволяваха да се излага на опасност.

— Остави аз да отида вместо тебе — каза Хуго. — И да ме убият, няма значение, но ти трябва да живееш, защото си необходим на нашето дело.

— Благодаря, братко, за готовността ти да се жертвуваш, но ако наистина ни застрашава някаква опасност, по-добре е аз да се жертвувам, отколкото някой от вас.

Със зареден револвер в ръцете той излезе в коридора, готов, ако стане нужда, да продаде живота си.

В магазина той се изсмя, защото младият човек, който го очакваше, бе Исидор.

Като съгледа Бакунин, Исидор радостно подскочи и извика:

— Прави с мен каквото пожелаеш, аз обаче не можех повече: следих те и видях, че влезе тук.

— Като котка значи си ме дебнал. Знаеш ли, човече Божи, че ако те бе забелязал някой полицейски шпионин, можеше да ни издадеш?

— Полицейски шпиони! Те нищо не знаят и не могат да ви намерят. Аз непрекъснато ви следях и въпреки че се бяхте облекли като немощен старец, видях как влязохте в тази къща. А Ашинов, под чийто нос минахте преди малко, дори не е помислил, че човекът, за когото говореше с аптекаря, е самият Бакунин.

— Но какво искаш от мене?

Исидор падна на колене пред Бакунин и умолително рече:

— Искам да ти бъда в услуга, Бакунин, и ще ти служа като роб, само не ме отблъсквай от себе си. Искам да бъда с тебе, защото те обичам, народни освободителю!

— Много ме ласкаеш, Исидоре! Но хайде тръгвай, ти ме спаси и аз не мога да те отблъсна. Идвай с мен.

Като забелязаха чуждия човек, който влезе заедно с Бакунин, съзаклятниците отправиха към него изпитателни погледи.

Свикнали да слушат Бакунин, нихилистите се успокоиха, когато Исидор положи клетва за вярност.

Всички заеха местата си и Бакунин започна:

— Братя, споменах ви, че от десетте наши пратеници двама не се върнаха; станаха жертва на смелото ни предприятие. Някакъв селянин на име Врашински е предал единия от тях, когато се е опитвал да спечели селяни на наша страна. Предал го на полицията, която го хвърлила в киевския затвор, а оттам го изпратили в Сибир и вероятно е свършил живота си в някой рудник.

— Смърт на предателя! — извикаха всички в един глас.

— И моето мнение е, че трябва добре да заплатим за това предателство. Ако и вие сте съгласни, тогава имотът му до осем дни ще бъде в пламъци.

— Всички сме за това — викнаха едновременно. — Той трябва да послужи за урок на другите.

— Но какво е станало с другия брат? — попита един, когато всички насядаха по местата си.

— И той не е видял нищо по-добро — отговори Бакунин. — Сам си е теглил куршума в главата, когато разбрал, че не ще може да избяга. Той почива в едно селце, недалеч от Москва, ала над него няма никакъв паметник. Ще дойде ден обаче, когато ще му издигнем славен паметник, защото той падна за своя народ.

След това един от съзаклятниците поиска да зададе въпрос на Бакунин.

— Кой е заставил вашия брат да си тегли куршума? Бакунин, кажи името му, за да накажем и него като Врашински.

— Богатият спекулант, милионерът Ягодкин. Настана страшна олелия.

— Да, Ягодкин — каза Бакунин. — Около Москва има грамадни имения и когато ходи там през лятото, той изтезава селяните и безчести жените и дъщерите им.

— Нека и той умре тогава! — викнаха всички в един глас.

— И той трябва да умре — извика Бакунин, — но по друг начин. Ако опожарим една къща или фабрика, нищо няма да постигнем, защото той има много. Не, това не. Трябва да му вземем най-скъпото и най-милото. А това е дъщеря му Клариса, която наскоро се е завърнала от парижки пансион. Ще погубим младата девойка и с това ще му причиним сто пъти по-голямо зло, отколкото ако му отнемем дори живота.

— Значи трябва да убием девойката? — попита Яники.

— Да я убием? Не. Той ще я оплаче и ще я забрави. Няма да убиваме Клариса, но ще я погубим, обезчестим и отвлечем. Това ще съсипе милионера повече, отколкото ако му забием нож в сърцето.

— Планът ти е добър, Бакунин — каза един нихилист, — но не зная как ще го изпълним, защото тази работа не е лека.

— Аз ще се заема с това, но ще ми е нужен един млад красив помощник, който с това ще докаже колко му е драго да бъде полезен за нашето свято дело. Хуго фон Пал, приближи се до мене!

Младежът се разтрепера и лицето му пребледня.

— Тук съм, Бакунин. Какво искаш от мене?

— Избирам тебе — каза той, след като сложи ръка на рамото му. — Ти ще отвлечеш и ще осрамиш Клариса Ягодкина.

— Мене ли избра, Бакунин? — каза поразен Хуго. — Мене? Защо именно мене? Кажи ми да стрелям срещу неприятел или предател и аз не ще се поколебая нито минутка, но да осрамя една невинна девойка — това не отговаря на моята чест и положение.

— Да ти обяснявам защо искам това от тебе няма нужда — каза строго Бакунин. — Аз заповядвам, а ти, Хуго фон Пал, трябва да слушаш!

— Слушам — отговори едва чуто Хуго. — Зная, че трябва да слушам.

— Добре, щом разбираш длъжността си. Утре трябва да пристъпиш към делото.

Хуго се приближи до него и му пошепна:

— Известно ли ти е, Бакунин, че заради полицията аз не мога да се появя в Петербург. А ти, преди да положа клетва, ми обеща, че под някакъв предлог ще ме изпратиш във Франция или Германия.

— Както виждаш, намеренията ми се измениха. А колкото до полицията, няма защо да се страхуваш от нея. С маска и преоблечен можеш да живееш и тук, още повече че ще живееш разкошно, със слуги, коне, екипажи, ще имаш лятна резиденция, така че богатият Ягодкин не ще се поколебае да те вземе за зет. Утре ще узнаеш повечко за това. И най-после, другарите ти очакват да направиш всичко, що можеш.

Хуго се върна на мястото, подпря главата си с ръка, като че нищо не чуваше и виждаше около себе си.

Неочаквано обаче се стресна.

Дочу едно име, което го порази.

Това беше името Феодора Бояновска.

То беше произнесено от Бакунин, който каза още няколко думи и се вдигна голям шум в стаята.

— Феодора Бояновска, да, аз я соча като най-срамна предателка. Знаете всички, че нейният мъж, държавният съветник Бояновски, беше наш член. Една вечер неочаквано го заловили и отвели в Сибир. Той е заточен от собствената си жена — тази красива змия. Тя е агентка на тайната полиция и нейната цел е да привлича съмнителни лица и после да ги предава на полицията. Феодора е погубила някои от нашите другари. И затова, докато още не е предала някого на полицията, предявявам иск срещу нея.

Известно време съзаклятниците мълчаха и шепнеха помежду си.

Бакунин нетърпеливо тропаше с крак.

— Ако не се лъжа, Феодора е подлудила и някои от вас. Иначе нямаше тъй дълго да се колебаете, когато става въпрос да прочетем смъртната й присъда.

— Остави ни да решим — каза един от събраните.

По знак на Бакунин Янаки донесе два съда. В единия имаше черни, а в другия бели топки. В средата на масата поставиха широк съд, покрит с черна кърпа. Всеки нихилист взе по една бяла и по една черна топка. Подир това настъпи гробна тишина. Пръв Бакунин се приближи до масата и хвърли една от топките, като метна черната кърпа така, че да не може да се види каква е топката. Другата остави в единия ъгъл на стаята.

Същото сториха и другите. Последният, който реши съдбата на красивата жена, бе Хуго фон Пал.

Омраза и възмущение се появиха в очите му. Бакунин остана доволен, като забеляза това.

След няколко минути Янаки съобщи резултата:

— Феодора е осъдена на смърт!

— Сега, драги приятели, да изберем човек за отмъщението. — И отправи поглед към Исидор. Нашата дружина прие двама нови члена: на единия дадохме задача да отмъсти на Ягодкин, а на другия — да убие Бояновска.

Исидор скочи, очите му блестяха и той страстно изрече:

— Какво искаш, заповядай, велики човече, аз те слушам, без да размишлявам.

— Тъй те искам — рече Бакунин, като се смееше. — На тебе възлагам задачата да убиеш Бояновска. За тази цел имаш 8 дни на разположение. След 8 тези дни Бояновска да е мъртва.

Исидор се поклони и целуна ръка на Бакунин.

— Ти ще бъдеш доволен от мене — каза той. — Дори да е самата Венера, няма да ме заслепи; аз ненавиждам женската любов.

— Днешното заседание е закрито — каза Бакунин. — Разпръснете се в различни посоки, братя, но гледайте при първия зов пак да се съберете.

— Сбогом, братя, помнете това, що ни въодушевява.

— Смърт на сегашната власт, да живее свободна Русия!

Нихилистите станаха, запрегръщаха се, разцелуваха се и подир това се разотидоха през задния изход, посочен им от Яники.

След Бакунин излезе с наведена глава и Хуго.

Бе блед и замислен. Може би за него бе голямо щастие, че Бакунин не чу думите, що треперещите му устни изрекоха: „Бедната Клариса Ягодкина!“