Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (80)

Мария настоя да присъстват на бдението в Туршбю и Себастиан в момент на слабост предложи да купи рокля за Никол. Отиде до единствения магазин, който знаеше. „НК“ на „Хамнгатан“. Според табелата до ескалатора детските дрехи се продаваха на четвъртия етаж. Все още беше рано сутринта, затова имаше малко клиенти и големият магазин изглеждаше пуст.

Отначало Мария предложи да дойде с него, но Никол още изглеждаше разстроена от събитията на стълбището и двамата решиха, че бдението само по себе си ще е достатъчно изпитание за нея. Иначе детето се чувстваше все по-добре с всеки изминал ден, макар още да не беше възстановило речта си — нещо, което едновременно го радваше и плашеше. Отначало Себастиан се помъчи да ги откаже от бдението, но Пия Флодин съумя да убеди Мария, че това е чудесна възможност всички заедно да превъзмогнат мъката. Според нея събитието щяло да бъде тихо и подобаващо за случая, щели да запалят хиляди свещи и най-отпред да вървят епископът на Карлстад и тя самата.

Пия ги беше придумала толкова ловко, че на Себастиан му стана ясно защо социалдемократическата партия я смята за ценен кадър. Показваше страст, лично отношение и упоритост, които малцина притежаваха, но и знаеше точно кога да отстъпи и да мине към меки и емоционални думи. Той несъмнено можеше да се мери с нея, но се въздържа, макар да смяташе, че Никол се нуждае от тишина и спокойствие. Но той трябваше да си пази силите за по-важни неща от разни политически циркове във Вермланд.

Беше започнал да се тревожи какво предстои в най-скоро време.

Франк Хеден беше мъртъв. Мария можеше всеки момент да реши, че трябва да се прибере у дома, след като случаят е решен и вече няма заплаха за Никол. Колко още можеше Себастиан да твърди, че дъщеря й се нуждае от него чисто терапевтично? Какво щеше да стане, когато животът на Никол започнеше да се връща към нормалното? Когато се върнеше на училище. Когато проговореше. Какво щеше да стане тогава? Самата мисъл за празния апартамент без Мария и Никол му се струваше ужасяваща.

Ваня беше и права, и грешеше в твърденията си. Той не си играеше на семейство, в никакъв случай… майката и детето в апартамента му бяха негово семейство. За съвсем кратко време се бяха превърнали в такова. Мария му позволяваше да взема участие във всеки един аспект от живота им.

Правилно или нередно. Откачено или съвсем нормално.

Чувстваше го като свое семейство. Това беше истината.

Франк беше извършил какво ли не за сина си. Всички ужасии, цялата тази смърт — заради някакъв извратен опит да защити и да осигури онзи, когото обича. Колкото и страшно да беше, Себастиан до известна степен разбираше мотивите и движещата го сила.

Човек е готов на всичко за хората, които обича.

На абсолютно всичко.

Себастиан дори не се беше опитал да съблазни Мария. На няколко пъти бе на косъм да се поддаде на старите навици, а и през последните дни тя самата започваше да се сближава с него, но той се овладя. Не че не искаше да спи с нея, напротив, но реши, че сексът би могъл да срути онова, което изграждаха. Би помислила, че той не иска нищо сериозно и дълготрайно.

Преди да излезе, Мария го целуна по бузата.

Никол го прегърна.

Тази нежност значеше за него повече от всичките му завоевания, взети заедно.

Понякога обаче го измъчваше мисълта, че всичко това е една фантазия. Игра, както намекна Ваня. Заместител на Сабине. Само че не го чувстваше така. А чувствата не могат да те подлъжат по този начин. Той трябваше да продължи промяната у себе си. Не можеше просто да вземе каквото иска, както беше свикнал. Трябваше също и да даде. Трябваше да помага и на други освен на себе си.

Да стане по-добър човек.

Никол и Мария го правеха такъв.

Той търсеше напосоки из детските дрехи. Имаше безброй марки и дизайнери, повечето му се струваха твърде натруфени и безвкусни и мина доста време, докато я видя — семпла черна рокля с бяла дантела. Беше сложена на манекен в един затънтен ъгъл. Идеална беше за Никол. Той затърси точния размер. Мария беше казала 146. Изведнъж осъзна, че му е приятно. Да купува рокли за момиченце. Носеше му радост да държи роклята и да си представя как ще изглежда облечена. Без затруднения можеше да си представи, че точно такива банални неща вършат нормалните бащи за децата си.

Плати и слезе с ескалатора. Трябваше да се прибере час по-скоро. Пия всеки момент щеше да дойде да ги вземе. И без това беше дошла в града по работа за социалдемократите и предложи да ги закара до Туршбю.

Той се чудеше дали да сподели с екипа плановете си да отиде на бдението като част от семейството, но бързо се отказа от идеята. Никой от тях нямаше да го разбере. Един ден, когато осъзнаеха, че Мария и Никол са истинска и важна част от живота му — тогава може би, но до този ден щеше да мине много време. Не го интересуваше. Тъй или иначе никога не му е пукало за чуждото мнение.

Никога досега.

Никога за в бъдеще.

Това беше неговото пътуване, не нечие чуждо и той смяташе да му се наслади. Изцяло.

Реши да изненада Мария с красиво бижу. Нещо скъпичко, да речем „Йорг Йенсен“. Нещо, с което да й покаже колко специална е за него.

Отдавна не беше купувал подарък за жена. Дори не помнеше откога, но сигурно преди много години.

Най-вероятно за Лили.

Е, отново дойде този момент.