Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (23)

Фабиан направи гипсова отливка на отпечатъка от обувка.

Всички се събраха при вана за бърза рекапитулация. Ерик стоеше до Фредрика с пребледняло лице.

Същите ботуши.

Протърканата част в левия край на вълнообразните грайфери съвпадаше напълно.

Нямаше никакво съмнение. Никаква случайност.

Две местопрестъпления.

Едни и същи ботуши.

Един и същи убиец.

За секунда всички замълчаха, докато осъзнаят сериозността на откритието, че убиецът е ударил отново.

— Били, научи марката и модела и след това ще потърсим помощ, за да открием откъде са купени — наруши Торкел мълчанието.

Ваня погледна към кучешката колибка, където Седер все така седеше облегнат на грубата стена, и обобщи, най-вече сама за себе си:

— Седер вероятно е застрелян с пушката, която ни каза, че са му откраднали, едва час след като го освободихме.

— Кой знаеше, че го освобождаваме? — обади се Били остро.

— Твърде много хора за съжаление — въздъхна Торкел. — Сума ти журналисти го видяха в колата, а прокурорката го съобщи в интервю по радиото половин час по-късно.

Ваня поклати плава почти отчаяно.

— Тъпанарка.

— Е, обикновено съобщаваме, когато освобождаваме някого — възрази Торкел в опит да спаси остатъците от честта на Малин Окерблад.

Твърде късно беше за това, както разчете в погледа на Ваня.

— Толкова много хора са знаели за освобождаването му, но малцина може да са извършили това. — Себастиан дълго мълча, но сега пристъпи в средата на групата.

В такива моменти бе в стихията си. Когато разследването ненадейно направеше рязък завой и от твърде малко данни, с които да работят, изведнъж се оказваха с твърде много. В известна степен това се отнасяше за всички в екипа. Не отиваш да работиш в „Риксмурд“, ако не обичаш предизвикателствата и не се справяш най-добре, когато си под напрежение. Но несъмнено Себастиан бе този, който най-силно обичаше моментите, когато земята се разтваряше под краката им.

— Откъде знаеш? — попита Ерик с нескрит скептицизъм.

Той поне очевидно не виждаше чара на подобни мигове. Себастиан се вторачи в него. Ако искаше да се цупи, негова си работа. Но поне щеше да го изслуша.

— Пушката. Сочи, че Седер е знаел у кого е. А убиецът е знаел, че Седер знае, но не е посмял да му се довери, че ще си мълчи.

С удоволствие забеляза, че всички се съгласиха с него и се замислиха по въпроса. Дори Ерик кимна. Или най-после се беше вслушал в думите му, или просто му беше писнало да опонира. На Себастиан не му пукаше кое от двете.

— Да кажем, че я е дал назаем — продължи той почти с наслада. — Пушката е била хубава. Не би я дал на когото и да е. Затова е трябвало да прилича на самоубийство. За да не търсим сред познатите му.

Себастиан се обърна към Ерик:

— Кръгът на познатите му едва ли е огромен. Притиснете ги. Притиснете приятелчетата му.

Торкел кимна, впечатлен.

— Добре, Себастиан. Ще започнем с това. — Той също се завъртя към Ерик: — Ще ни помогнеш, нали? Знаеш с кого е общувал.

Торкел отдавна не беше гледал Себастиан с уважение. Сега обаче очевидно оцени идеята му. Себастиан изпита известна гордост. Не само заради погледа на Торкел, но и заради одобрителното изражение на Ваня.

Защо по-често не беше такъв, запита се изведнъж.

Съсредоточен, енергичен, не вечно отегчен.

Ваня го харесваше такъв. А точно това той искаше по-силно от всичко — нейното одобрение и обич.

Защо по-често не беше такъв?

Дори го беше попитала защо е започнал работа в полицията. Нищо друго. Нищо за всичките му жени. Нищо за Урсула, нито за Елинор. Не. Когато й се отвори възможност за откровен разговор, това беше първият й въпрос, единственият й въпрос: защо работи в полицията?

Защото това наистина беше важно за нея. Тя беше полицайка. Професията определяше личността й до голяма степен. Може би изцяло. Особено сега, когато вече дори не беше нечия дъщеря.

Той трябваше да си го припомни. Обеща си го. Щеше да й покаже защо е избрал да работи в полицията. Оттук нататък щеше да бъде наистина добър.

Телефонът на Торкел иззвъня. Оказа се Урсула.

Ако се съди по изражението на Торкел, ставаше нещо важно.

Не само Себастиан бе добър в работата си.

Урсула също.

Много добра.