Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Момичето, което запази мълчание (21)

Били досега не се беше замислял колко важна е за него и за „Риксмурд“ Урсула. Но с четирима убити в една къща и нов труп в кучешко заграждение, липсата й се усещаше чисто физически в цялото тяло. Не просто защото бяха с един човек по-малко, Фабиан се беше оказал доста компетентен; не, липсваха им нейните инстинкти. В избора по кои следи да тръгнеш и с кои да почакаш — там вакуумът, останал след нея, беше най-страшен. Били беше старателен и организиран, но Урсула интуитивно знаеше кое е важно. Без нея той сякаш единствено събираше и подреждаше информация. Урсула им беше необходима, за да съедини точките. Повече от всеки друг умееше да прозре през купищата снимки, страници, улики и доклади и да избере посоката. А сега той като че ли изтребваше вода от потъваща лодка, без надежда да намери къде е пробойната. Камо ли да я запуши.

Чувството беше ужасно.

А вече беше изправен пред нов труп. Мъчеше се да изглежда спокоен и методичен, уж това си е все същият Били, но вътре в него се виеше съскаща черна змия от страх и тревога.

Униформените полицаи, които Ерик повика, се заеха да отцепват района. Фабиан сам се беше обадил в Карлстад да им изпратят съдебен лекар. До идването му трябваше да местят тялото възможно най-малко. Жизненоважно беше да не сбъркат никъде. Не успееха ли да определят причината за смъртта, последиците щяха да бъдат огромни.

Или беше самоубийство и случаят в Туршбю щеше да приключи рязко и неочаквано.

Или беше ново убийство и случаят щеше да отиде на съвсем ново ниво.

Значи убиецът бе ударил отново и бе показал плашеща безпощадност и хладнокръвие.

Или пък двата случая изобщо не бяха свързани, а Седер е бил убит по съвсем други причини и убиецът просто се е възползвал от подозренията срещу Седер, за да затрудни разследването.

Алтернативите бяха многобройни.

Твърде многобройни.

По дяволите, как му липсваше Урсула и нейната проницателност.

Той реши да започне с оръжието. Заръча на Фабиан да потърси следи по земята във и около заграждението на кучето. Преди всичко друго провери дали вратичката може да се отвори и залости и отвътре. Себастиан беше споменал, че била затворена и залостена, когато с Ваня намерили трупа. Най-лесният начин да се определи дали на мястото е имало и друг човек беше да се провери дали вратата се затваря отвътре. Били лесно установи, че е напълно възможно и следователно Седер може да е влязъл там съвсем сам.

Но това нищо не доказваше.

След това той се съсредоточи върху оръжието в ръцете на мъртвия. Направи множество снимки, даже твърде много, все едно допълнителните фотографии щяха да го успокоят, и чак след това се осмели да пробва да издърпа пушката от ръцете на Седер. Не беше трудно. Трупът още не се беше вкочанил и ръцете дори бяха сравнително топли, което сочеше, че Седер е умрял скоро. Преди час, максимум два. Знаеха точно кога се е прибрал у дома, затова Били можеше да прецени, че Седер не е имал време да свърши кой знае какво, преди той или някой друг да притисне дулото под брадичката му.

Били внимателно се отдалечи с пушката в ръка и я остави върху дебел найлон в багажника на вана. Провери я за отпечатъци. Откри пет непокътнати — един на гарда, два на приклада и още два на цевта. Обезопаси ги с фолио, за да не се размажат. Предположи, че са на Седер, при положение че отпечатъците на приклада бяха точно където бе сложена лявата му ръка. За жалост на спусъка откри само частичен отпечатък, твърде малък и размазан, за да свърши каквато и да било работа.

Върна се към оръжието. Вдигна го, внимателно дръпна затвора, остави празната гилза да падне върху найлона отдолу и внимателно я вдигна с пинсета. Беше матовочерна със златист метал около върха; същия тип муниции бяха намерили в къщата на Карлстен. Сага 12/70 44 g. Били усети как вътрешностите му замръзват.

— Торкел, ела! — викна той на Торкел, който стоеше встрани и разговаряше с Ваня и Себастиан.

И тримата забързаха към него.

— Какво откри? — попита Торкел още преди да е стигнал до него.

Били вдигна патрона с плисетата.

— Същите муниции като в къщата — каза убедено.

— Значи е същото оръжие? — попита Ваня почти развълнувано.

Били поклати глава.

— Не мога да кажа. От лабораторията ще ни помогнат. — Показа им металната част на гилзата. — Когато ударникът удари капсула, металът леко се вдлъбва ето тук. Вдлъбнатината е уникална за всяка пушка. Имаме две гилзи. Една от тук. Една от къщата.

Торкел погледна Били окуражително.

— Добре, ще помоля Ерик да изпрати някой от хората си до Линшьопинг. Трябва възможно най-скоро да узнаем дали е същата пушка — каза Торкел и отиде при Ерик, който разговаряше с Фредрика.

Ваня остана при Били и го погледна в очите.

— Добра работа — рече му.

Били потърси признаци на ирония, но не намери такива, изглежда, тя наистина го мислеше. Той се усмихна леко, но смяташе, че дотук е открил само очевидните неща. Тези, които всеки може да намери. Далеч не можеше да се мери с Урсула.

— Отпечатъци от пръсти? — продължи Ваня.

— Трябва да проверя още един път на спокойствие в компютъра, но интуицията подсказва, че са само на Седер.

Ваня се обърна към Себастиан:

— Ти как мислиш? Седер се е прибрал и после? Свързал се е с убиеца?

— Били! — чуха внезапно гласа на Фабиан, преди Себастиан да успее да отговори. — Ела тук!

Гласът му беше напрегнат и остър. Беше открил нещо. Били внимателно остави пушката и се присъедини към Ваня и Себастиан, които вече бяха тръгнали към кучешкото заграждение, където Фабиан беше клекнал до портичката.

— Той е бил тук.

Тримата стигнаха до Фабиан и видяха, че е застанал до ясен отпечатък от обувка на земята.

— Кой?

— Онзи с обувки 44-ти номер.