Рут Уеър
Жената в каюта 10 (26)

25

Лежах на една страна, загледана в кремавата меламинова стена, когато се почука.

— Влез — казах безсмислено и едва не се изсмях на абсурдността на социалните условности в подобна ситуация; Какво значение имаше дали ще кажа „Влез“, щом те така или иначе щяха да направят каквото им харесва?

— Аз съм — каза гласът зад вратата. — Без повече глупости с подносите, нали? Или това ще бъде последното хапче, което ще получиш от мен, ясно?

— Добре — казах.

Опитвах се да не звуча твърде нетърпеливо, но се надигнах и придърпах тънкото одеяло около себе си. Не бях използвала душа, откакто се озовах тук, и миришех на пот и страх.

Вратата се открехна леко, момичето избута с крак по пода подноса с храна, след което се вмъкна през пролуката и заключи след себе си.

— Ето — каза и протегна ръка.

На дланта й имаше една бяла таблетка.

— Една — казах невярващо.

— Една. Може би ще успея да донеса още няколко утре, ако се държиш добре.

Току-що й бях предоставила най-доброто средство за изнудване. Но кимнах и взех хапчето от дланта й. Тя извади от джоба си книга — една от моите, всъщност от моята стая. „Стъкленият похлупак“.

Не бих я избрала при тези обстоятелства, но беше по-добре от нищо.

— Реших, че би искала нещо за четене. Човек може да откачи, ако няма какво да прави. — Очите й се спряха на хапчето и тя добави: — Не се обиждай.

— Благодаря — казах.

Тя се обърна да си върви, но аз добавих:

— Чакай.

— Какво?

— Аз…

Изведнъж разбрах, че не бях сигурна как да попитам това, което исках да попитам. Стиснах в дланта си хапчето. Гадост.

— Какво… какво ще стане с мен?

Изражението й се промени, на лицето й се изписа някаква предпазливост, като завеса, която се спуска върху прозорец.

— Това не зависи от мен.

— От кого зависи? От Бен?

Тя изсумтя насмешливо.

— Забавлявай се.

Когато се обърна да си тръгне, зърна отражението си в малкото огледало на гърба на вътрешната врата.

— По дяволите, имам кръв по лицето. Защо не ми каза? Ако разбере, че си ме нападнала…

Тя влезе в малката тоалетна, за да измие и избърше лицето си.

Но не беше избърсала само кръвта. Когато излезе, се вцепених. Благодарение на това просто действие, разбрах коя бе тя.

Заедно с кръвта беше изтрила и веждите си и беше разкрила гладко, подобно на череп чело, което можеше да се разпознае моментално и недвусмислено.

Жената от каюта 10 беше Ане Балмър.