Рут Уеър
Жената в каюта 10 (17)

16

Хлое и Тина чакаха в спа центъра, когато отидох.

Тина се бе надвесила над плота и четеше нещо на лаптопа, оставен от Ева отворен на бюрото, а Хлое бе потънала в луксозния тапициран с кожа стол и играеше на телефона си. С изненада видях, че без грим тя изглежда съвсем различно, огромните подчертани очи и изпъкнали скули от снощи ми се сториха някак си безцветни и плоски в светлината на деня.

Тя забеляза, че я гледам в огледалото и се ухили.

— Чудиш се за грима? Тук съм за процедури на лицето, затова го свалих. Нали ти казах, че съм майстор гримьор.

— О, не исках… — замълчах и усетих, че се изчервявам.

— Изграждаш образ — каза Хлое, като завъртя стола, за да бъде с лице към мен, и ми намигна. — Наистина, това ща промени живота ти. Мога да те превърна в когото поискаш — от Ким Кардашиян до Натали Портман, с онова, което имам в каютата си.

Канех се да отговоря шеговито, когато улових някакво движение с крайчеца на окото си и видях с изумление, че едно от огледалата зад бюрото се движи и отдръпва навътре. Още една врата? Сериозно, колко скрити входове имаше на този кораб?

Тина вдигна глава от лаптопа, когато Ева се появи през пролуката, усмихната учтиво.

— Мога ли да ви помогна, госпожице Уест? — попита тя. — На този компютър съхраняваме списъци на клиенти и поверителна информация, затова се опасявам, че не е позволено на гостите да го използват. Ако желаете да използвате компютър, Камила Лидман с радост ще ви осигури един в каютата.

Тина се изправи неловко и обърна лаптопа обратно към бюрото.

— Съжалявам, скъпа. — Имаше благоприличието да си придаде леко засрамен израз. — Аз, ааа… просто търсех списък на процедурите.

Тъй като в комплекта за пресата имаше пълен списък, това беше леко неубедително оправдание.

— Ще се радвам да ви дам разпечатка — каза Ева.

Нямаше и намек за студенина в тона й, но наблюдаваше Тина преценяващо.

— Имаме обичайните видове масаж и терапия, грижи за лицето, педикюр и т.н. В тази стая се правят маникюрът и процедурите на косата. — Тя посочи стола, на който беше кацнала Хлое.

Тъкмо се питах къде се провеждат другите процедури, тъй като в спа центъра се виждаше само един стол, а на горния етаж нямаше повече място, доколкото можех да преценя — горещата вана и сауната заемаха по-голямата част от останалото пространство, — когато вратата към палубата се отвори и за моя изненада влезе Ане Балмър. Изглеждаше малко по-добре, отколкото предишната вечер, кожата й беше не толкова жълтеникава, лицето й не толкова изопнато, но тъмните й очи бяха заобиколени от дълбоки сенки, сякаш не беше спала.

— Съжалявам — каза тя задъхана, опитвайки се да се усмихне. — Напоследък стълбите ме затрудняват.

— Ето! — Хлое се изправи бързо и отстъпи към свободния ъгъл на помещението. — Седнете на моето място.

— Няма нужда — каза Ане.

Хлое започна да настоява, но Ева се усмихна.

— Така или иначе се отправяме към стаите за процедури, дами. Лейди Балмър, бихте ли седнали тук? Госпожице Уест, госпожице Блеклок и госпожо Йенсен, да тръгваме ли надолу?

Надолу? Преди да се замисля какво може да означава това, тя отвори огледалната врата зад бюрото — едно докосване на рамката я завъртя — и започнахме да се спускаме една зад друга по тясна и тъмна стълба.

Контрастът след светлината и простора на приемната беше поразителен и усетих, че примигвам и очите ми се мъчат да се адаптират към слабото осветление. Малки електрически лампички бяха разположени на интервали по стълбището, но блещукащото жълто сияние, което разпръсваха, само открояваше тъмнината около тях и когато корабът се люшна от една голяма вълна, ми се стори, че почувствах мигновен пристъп на световъртеж. Може би беше заради стълбата, губеща се в мрака под нас, или заради осъзнаването, че най-лекото побутване от Хлое — която беше плътно зад мен — ще ме запрати върху Тина и Ева пред мен. Ако си счупех врата, нямаше как да се разбере, че не просто съм се препънала в тъмното.

Най-после, след сякаш безкрайно спускане, спряхме в малко фоайе. Звук на течаща вода идваше от малка чешма в ниша в стената, от онези, при които рециклирана вода шурти безкрайно върху каменен глобус. Шумът трябваше да бъде успокояващ и вероятно щеше да бъде на сушата, но на кораба ефектът беше някак различен. Започвах да си мисля за течове и аварийни изходи. Под ватерлинията ли бяхме тук? Нямаше никакви прозорци.

Гърдите ми започнаха да се стягат и стиснах юмруци. Без паника. За бога, недей да изпадаш в пристъп на паника тук долу.

Едно. Две. Три…

Осъзнах, че Ева е заговорила, и се опитах да се съсредоточа върху думите й, а не върху ниския таван и свитото, душно пространство. Може би, когато се окажехме в стаите за процедури, където нямаше да бъде толкова пренаселено, щеше да стане по-добре.

— … три стаи за процедури тук — казваше Ева. — Плюс стола на горния етаж, затова си позволих да избера терапии, които можем да провеждаме едновременно.

Моля, моля, моля, нека моята да бъде на горния етаж. Ноктите ми се забиха в дланите ми.

— Госпожице Уест, вие сте на сеанс ароматерапия в стая едно с Хани — каза Ева, като прегледа списъка си. — Госпожо Йенсен, вие имате процедури за лице в номер две с Клаус. Надявам се, че нямате нищо против мъж терапевт? Госпожо Блеклок, записах ви за кална апликация в стая три с Ула.

Усетих, че дишането ми се ускорява.

— А лейди Балмър? — попита Хлое и се огледа наоколо. — Къде е тя?

— Тя има маникюр на горния етаж.

— Ъъ… — заговорих плахо. — Не мисля… Може ли и за мен маникюр на горния етаж?

— Съжалявам — каза Ева, макар по нищо да не личеше, че съжалява. — На горния етаж има само един стол. Бих се радвала да ви запиша за следобед след вашата процедура. Или ще предпочетете друга терапия? Можем да предложим рейки, шведски масаж, тайландски масаж, рефлексология… Също така разполагаме с флотационна капсула. Ако никога не сте опитвали, те са изключително успокояващи.

— Не! — казах импулсивно.

Тина и Хлое завъртяха глави и изведнъж осъзнах колко високо бях заговорила, затова понижих глас:

— Не, не, благодаря. Флотацията не е… не е за мен.

Само при мисълта да лежа в запечатан пластмасов ковчег, пълен с вода…

— Няма проблем — каза Ева с усмивка. — Е, ако всички са готови, да започваме? Стаите за терапия са надолу по коридора. Всяка от тях разполага със собствен душ. Осигурени са хавлии и кърпи.

Кимнах, като едва чувах инструкциите й, а после, когато се обърна, за да се върне на горното ниво, последвах Хлое и Тина по коридора, надявайки се, че растящият страх не е изписан на лицето ми. Можех да го направя. Не биваше да позволявам на фобиите да ми попречат да си свърша добре работа. Здравей, Роуън, не, не опитах спа центъра, защото беше две нива надолу и нямаше прозорци. Съжалявам. Не, нямаше начин. Щях да се почувствам по-добре, когато вместо в този тесен коридор се озовем в стаите за терапия.

Надявах се, че по време на спа терапията щях да имам възможност да говоря с Тина, Ане и Хлое и да ги попитам къде са били снощи, но когато Хлое изчезна в стаята за терапия и вратата се затвори зад нея, осъзнах, че това няма да стане.

От другата страна на коридора Тина беше спряла пред вратата с надпис „Стая за терапии 1“ и я изчаквах да влезе, за да мина по коридора, но тя се извърна към мен с ръка на дръжката на вратата.

— Скъпа — каза тя с неудобство, — аз, ъъъ… може би бях малко рязка, когато говорихме последния път.

В първия миг не можах да схвана за какво говори, но после си спомних — нашата среща на палубата, как побесня от въпросите ми. Защо беше толкова чувствителна за действията си снощи?

— Какво мога да кажа… махмурлук… липса на цигари. Но нямам извинение, че си го изкарах на теб.

Целият й вид и тонът й крещяха, че е жена, свикнала по-скоро да изисква извинения, отколкото да ги поднася.

— Всичко е наред — казах сухо. — Напълно ви разбирам. Аз също не съм в настроение сутрин. Наистина, смятайте, че е забравено. — Но усетих как се изчервявам от лъжата.

Тина протегна ръка и стисна моята в нещо като приятелски жест за довиждане, но отново почувствах студените й пръстени върху кожата си и когато вратата се затвори след нея, позволих на тръпките, които потисках, да ме обземат.

После си поех дълбоко въздух и почуках на вратата на „Стая за терапия 3“.

— Заповядайте, госпожице Блеклок! — каза отвътре глас и вратата се отвори.

Ула стоеше вътре усмихната, облечена в бяла униформа. Влязох в стаичката и се огледах наоколо. Беше малка, но не толкова тясна като коридора, и само с Ула в нея, поради което ми се стори значително по-малко пренаселена. Почувствах как натискът върху гърдите ми отслабва.

Стаята беше осветена със същите трептящи електрически лампички като стълбището, в средата имаше масажна кушетка, застлана с чисто пластмасово фолио. В долния край бе поставен сгънат бял чаршаф.

— Добре дошли в нашия спа център, госпожице Блеклок — каза Ула. — Днес ще опитате кална апликация. Правили ли са ви преди?

Поклатих глава мълчаливо.

— Много е приятно и много полезно за детоксикация на кожата. Най-напред трябва да съблечете дрехите си, да легнете на кушетката и да се покриете с чаршафа.

— По бельо ли да остана? — попитах аз, като се опитах да прозвучи така, сякаш ходех на спа всеки ден.

— Не, калта ще го оцапа — каза твърдо Ула.

Лицето ми трябва да беше издало чувствата ми, защото тя се наведе и взе от шкафа нещо, което приличаше на смачкана салфетка.

— Ако предпочитате, предлагаме бикини за еднократна употреба. Някои от нашите гости ги използват, други не, зависи изцяло от това как ще се чувствате комфортно. А сега ще ви оставя да се съблечете. Душът, ако пожелаете да го ползвате, е тук.

Посочи вратата вляво от леглото, после с усмивка излезе заднешком от стаята и затвори леко вратата, а аз започнах да свалям дрехите си слой след слой, като се чувствах все по-неудобно. Натрупах ги на стола заедно с обувките, а след това, когато останах съвсем гола, обух тънките хартиени гащи и се качих на кушетката, където голата ми кожа залепна дразнещо за пластмасата, и издърпах белия чаршаф до брадичката си.

Почти веднага щом го направих — толкова бързо, че ме накара да се замисля дали няма някаква камера в стаята, — се почука тихо на вратата и чух гласа на Ула.

— Мога ли да вляза, госпожице Блеклок?

— Да — казах прегракнало, а тя влезе, понесла купа с нещо, което приличаше и вероятно беше топла кал.

— Легнете по корем, ако обичате — тихо каза Ула и аз се завъртях.

Беше изненадващо трудно, защото фолиото залепваше за кожата ми, и усетих, че чаршафът се смъква, но Ула го задържа на място. Тя докосна нещо отстрани на вратата и стаята се изпълни с тихи песни на китове и плисък на вълни. Представих си с притеснение тоновете вода от другата страна на тънкия метален корпус…

— Дали не може… — казах с неудобство, с лице към кушетката. — Има ли друг запис?

— Разбира се — отговори Ула, натисна нещо и музиката се смени с тибетски камбани и вятърни звънчета. — Така по-добре ли е?

Кимнах и тя каза:

— Сега, ако сте готова…?

Процедурата се оказа изненадващо успокояваща, след като се насилих да се отпусна малко. Дори свикнах с усещането напълно непознат да разтрива с кал почти голото ми тяло. По някое време се стреснах и осъзнах, че Ула ми казва нещо.

— Съжалявам — измърморих сънливо, — какво казахте?

— Да се обърнете, ако обичате — прошепна тя.

Обърнах се по гръб върху фолиото, станало хлъзгаво от калта. Ула още веднъж придърпа чаршафа върху горната част на тялото ми и започна да масажира предната част на краката ми.

Тя методично разтри цялото ми тяло и най-накрая намаза калта върху челото, бузите и затворените ми очи, преди да заговори отново с ниския си, успокояващ глас:

— Сега ще ви увия, госпожице Блеклок, за да позволим на калта да подейства, и ще се върна след около половин час, за да ви помогна да се развиете и да се раздвижите. Ако имате нужда от нещо, вдясно има бутон за повикване.

Тя притисна ръката ми към един бутон, монтиран отстрани на кушетката.

— Наред ли е всичко?

— Съвсем наред — казах сънено.

Топлината на стаята и тихият звън на музиката ми действаха изключително приспивно. Едва си спомнях всичко, случило се предишната вечер. Не усещах тревога. Просто исках да спя…

 

 

Усетих прилепналото фолио да се стяга около мен, после нещо тежко и топло отгоре — кърпа, помислих си. Зад затворените си клепачи почувствах как светлината в стаята става приглушена.

— Ще бъда тук, отвън — каза Ула и чух лекото щракване на вратата.

Престанах да се боря с умората и оставих топлината и тъмнината да ме погълнат.

 

 

В съня ми момичето се носеше дълбоко, дълбоко под бушуващите вълни и крясъците на чайките в студените, сумрачни дълбини на Северно море. В съня ми усмихнатите й очи бяха побелели и подпухнали от солената вода, бледата й кожа беше набръчкана, дрехите й бяха разкъсани от назъбените скали и се разпадаха на парцали.

Само дългите й черни коси се рееха във водата като лиани от тъмни водорасли, закачаха се в черупки и рибарски мрежи, плискаха се като оплетени изпокъсани въжета край брега, където оставаха да се вият, а ревът на вълните, разбиващи се в камънака, изпълваше ушите ми.

Събудих се неспокойна, обзета от страх. Отне ми известно време да си спомня къде съм, а след това да разбера, че ревът в ушите ми не беше част от съня, а истински.

Слязох от кушетката леко разтреперана, като се чудех колко дълго съм лежала тук. Топлата кърпа беше изстинала, а калта по кожата ми бе изсъхнала и се бе напукала. Стори ми се, че шумът идва от душа в стаята.

Сърцето биеше лудо в гърдите ми, но събрах цялата си смелост, натиснах дръжката и отворих вратата. Обви ме облак гореща пара. Закашлях се и се втурнах в замъглената баня, за да спра душа, като се намокрих цялата през това време. Ула ли беше влязла и го беше пуснала? Но защо не ме беше събудила? Когато струята на душа изтъня и секна, тръгнах обратно към вратата с коса, залепнала по лицето, и посегнах към ключа за осветлението.

Щракнах го, светлината заля банята и тогава ги видях.

Върху замъгленото огледало с едри букви бяха написани думите:

ПРЕСТАНИ ДА РОВИШ.

 

 

Би Би Си Нюз, понеделник, 28 септември

Изчезналата британка Лора Блеклок: датски рибари са открили тяло на жена

Датски рибари, ловуващи в Северно море край бреговете на Норвегия, са намерили тяло на жена.

„Скотланд Ярд“ съдейства на норвежкото полицейско разследване за идентифициране на тялото, открито в ранните часове на деня от датски рибари. Участието на столичната полиция придава сериозна тежест на предположенията, че починалата може да е издирваната британска журналистка Лора Блеклок (32), която изчезна миналата седмица по време на почивка в Норвегия.

Говорител на Скотланд Ярд потвърди, че са поканени да помогнат при разследването, но отказа да коментира възможните връзки с изчезването на госпожица Блеклок.

Норвежката полиция каза, че тялото е на млада бяла жена и се работи за установяване на самоличността на жената.

Партньорът на Лора Блеклок, Джуда Люис, отказа да коментира по телефона от дома си в Северен Лондон, като заяви единствено, че е „съсипан от изчезването на Лора“.