Даниъл Силва
Другата жена (82)

80.
Магистрала 495, Вирджиния

По пътя към летище „Дълес“ Михаил Абрамов се обади до булевард „Цар Саул“ и информира оперативното бюро, че е оставил началника на Службата в командния център на Чесапийк стрийт в мрачно и непредвидимо настроение само с един телохранител. Бюрото веднага се обади на телохранителя и той призна, че се е съгласил шефът да напусне командния център сам във форд под наем. А къде бе отишъл, не можеше да отговори. Дали у него бе служебното блекбъри? Да, доколкото му било известно. Не беше сигурен и дали носеше оръжие. Затова бюрото се обади на Михаил и му зададе същия въпрос. Да, каза Михаил, той имаше оръжие. И то голямо.

На оперативното бюро не му трябваше много време, за да открие, че телефонът на началника се движеше на югозапад по Небраска авеню. Минути по-късно устройството пое извън града по булевард „Макартър“. След като прекоси магистрала 495, направи странна промяна на курса и пое обратно към Вашингтон по успоредно шосе, чието име не значеше нищо в Тел Авив. На наблюдаващия анализатор му се стори, че шефът се е изгубил. Или му се е случило нещо по-лошо. Звънна няколко пъти. Никой не вдигна.

В този момент се намеси Узи Навот, който през повечето време бе дистанциран зрител на събитията от тази сутрин. Той също звънна на телефона на шефа и също като анализатора — безуспешно. След това се обади на Михаил и го попита къде се намира, а той му обясни, че с Ели Лавон наближават „Дълес“. Закъсняваха за полета за Торонто.

— Боя се, че ще трябва да отидете другаде — каза Навот.

— Къде е той? — попита Михаил.

— Шлюз 10. До реката.