Даниъл Силва
Другата жена (46)

44.
Вила „Уормуд“, Дартмур

Папките представляваха тайна разходка из Близкия изток от 1956 до 1963 година. Това беше времето, когато Великобритания западаше, Америка бе във възход, руснаците настъпваха, а младата държава Израел показваше мускули. Същевременно арабите флиртуваха с всички провалени -изми панарабизъм, арабски национализъм, арабски социализъм, които впоследствие щяха да доведат до ислямизма, джихадизма и цялата бъркотия на съвремието.

Като главен шпионин на МИ6 в региона, Артър Сиймор гледаше това представление от първия ред. Официално бе прикрепен към бюрото в Бейрут, но на практика това бе само мястото, на което си окачваше шапката. Неговата територия бе целият регион, само шефовете му бяха в Лондон. Почти непрекъснато бе в движение — закуска в Бейрут, вечеря в Дамаск, а на следващата сутрин в Багдад. Често гостуваше и Египет на Насър, както и на саудитската династия. Беше добре дошъл в Тел Авив, макар Службата да смяташе, донякъде оправдано, че не изпитва съчувствие към бедите на Израел. Всъщност Сиймор изпитваше лична неприязън към еврейската държава. Той беше отседнал в хотел „Цар Давид“ на 22 юли 1946 година, когато бомба, поставена от екстремистката организация „Иргун“, бе убила деветдесет и един души, сред които и двайсет и осем британски поданици.

Като се имаше предвид натовареността на Сиймор, Ким Филби му бе нещо като хоби. Докладите му до Лондон бяха и най-добрия случай нередовни. Той ги пращаше директно на Дик Уайт — големия враг на Филби от МИ5, който бе назначен за шеф на МИ6 в навечерието на пристигането на Ким в Бейрут. В телеграмите си Сиймор наричаше Филби с кодовото му име Ромео, а това придаваше на кореспонденцията леко комичен вид.

„Срещнах случайно Ромео на крайбрежната улица миналата сряда — пишеше той през септември 1956 година. — Той бе в добра форма и чудесно настроение. Поговорихме, но за какво, не си спомням, тъй като Ромео успя някак си да не каже нищо.“ Следващата информация бе написана три седмици по-късно. „Бях на пикник с Ромео в планината край Бейрут. Той се напи страшно.“ А след месец: „Ромео се напи безобразно на парти в дома на американеца Майлс Коупланд. Не знам как успява да си върши работата на кореспондент. Страхувам се за здравето му, ако тази тенденция продължи“.

Габриел и Греъм бяха разделили осемте кутии с папки поравно помежду си. Габриел работеше на сгъваемата маса във всекидневната, а Греъм — в кухнята. Виждаха се през отворената врата, но погледите им рядко се срещаха, тъй като и двамата четяха възможно най-бързо. Сиймор може и да се съмняваше в съществуването на жената, но бе решен да я намери пръв.

Габриел обаче откри първото споменаване за сложния любовен живот на Филби. „Ромео бе забелязан в кафенето «Люлеещ се под» със съпругата на виден американски кореспондент на вестник. Една извънбрачна афера може да навреди на британските интереси.“ Видният американски кореспондент беше Сам Поуп Бруър от „Ню Йорк Таймс“. Следваха още доклади. „От надежден източник научих, че връзката между Ромео и американката е интимна. Съпругът й не знае за ситуацията, тъй като е в дълга командировка. Може би някой трябва да се намеси, преди да стане прекалено късно.“ Но явно вече е било станало, както скоро щеше да открие Сиймор. „От сигурен информатор научих, че Ромео е уведомил американския кореспондент за намерението си да се ожени за съпругата му. Очевидно американецът е приел новината доста добре, защото е казал на Филби: «Това ми звучи като най-доброто възможно решение. Какво мислиш за ситуацията в Ирак?».“

Вътрешната политика на бюрото на МИ6 в Бейрут претърпява драстична промяна в началото на 1960 година, когато Никълъс Елиът, най-близкият приятел на Филби, е назначен за шеф. Перспективите пред Филби веднага се подобряват, а Артър Сиймор, известен със съмненията си към него, внезапно изпада в немилост. Няма никакво значение, че има резервен пряк канал към Дик Уайт в Лондон, който той използва при всеки удобен случай, за да подкопава позициите на Филби. „Имах повод да прегледам част от разузнавателната информация, донесена от Ромео за началника на бюрото в Бейрут. Тя е също толкова двусмислена, колкото са и репортажите му. Боя се, че началникът на бюрото в Бейрут е заслепен от приятелството си с Ромео. Те са неразделни.“

Но Елиът напуска Бейрут през октомври 1962 година и се връща в Лондон, за да стане водещ офицер за Северна Африка. Филби, който вече пие много, започва да пие още повече. „Ромео трябваше да бъде изнесен след парти предната вечер — пише Артър Сиймор на 14 октомври. — Наистина е отвратително.“ Три дни по-късно: „Ромео е така подгизнал от алкохол, че се напива само от едно уиски“. След това на 27 октомври: „Ромео хвърли някакъв предмет по съпругата си. Всички, които бяхме принудени да го видим, се почувствахме изключително неловко. Боя се, че бракът му се разпада пред очите ни. Имам достоверна информация, че съпругата на Ромео е убедена: той има любовница“.

Габриел усети как върховете на пръстите му изтръпнаха. Имам достоверна информация, че съпругата на Ромео е убедена: той има любовница… Стана, занесе телеграмата в кухнята и я постави угрижено пред Греъм Сиймор.

— Тя съществува — прошепна той и след това пак се оттегли във всекидневната. Великото начинание излизаше на финалната права.

* * *

На Габриел му оставаше една-единствена кутия с папки, на Сиймор — кутия и половина. За нещастие, папките не бяха подредени. Габриел подскачаше от година на година, от място на място, от криза на криза, без особен ред и посока. Нещо повече, навикът на Артър Сиймор да добавя кратки послеписи на телеграмите си предполагаше, че всяка от тях трябва да се разглежда в нейната цялост. Понякога четивото бе увлекателно. В една телеграма Габриел откри да се говори за операция „Дамокъл“, секретна акция на Службата за убийството на нацистки учени, помагали на Насър да създаде ракети на тайна площадка, позната като Фабрика 333. Споменаваше се бегло и неясно дори Ари Шамрон. „Един от израелските агенти — пишеше Сиймор — е изключително неприятна фигура, той е бил в отделението Палмах^[1] по време на Войната за независимост. Говори се, че е участвал в операцията срещу Айхман в Аржентина. Чува се дрънчене на вериги, когато минава.“

Само че точно Сиймор намери следващото споменаване на любовницата на Ким Филби в отдавна забравените досиета на баща си. То бе в телеграма с дата 3 ноември 1962 година. Греъм го постави победоносно пред очите на Габриел — като студент, който току-що бе доказал недоказуемото. Важната информация се съдържаше в послеписа. Габриел го прочете бавно два пъти. След това — още веднъж.

От източник, когото смятам за надежден, научих, че аферата продължава от доста време, може би дори година…

Габриел постави телеграмата върху първата, в която само се споменаваше за любовницата, и продължи да рови, но пак Сиймор откри следващата улика.

— Съобщение от Дик Уайт до баща ми — извика той през вратата. — Уайт го е изпратил на 4 ноември, на следващия ден.

— Какво се казва в него?

— Убеден е, че другата жена може всъщност да е водещият офицер на Филби от КГБ. Инструктира баща ми да разбере коя е.

— Баща ти доста се е позабавил с това — забеляза Габриел малко по-късно.

— За какво намекваш?

— Отговаря му чак на 22 ноември.

— И какво казва?

— Бил информиран от надежден източник, че жената е доста млада и е журналистка.

Малко след това Греъм добави:

— Журналистка на свободна практика.

— Какво намери?

— Телеграма с дата 6 декември.

— Пак ли е информиран от достоверен източник?

— От Ричард Бийстън — поясни Сиймор. — Британски репортер.

— Има ли име?

В кухнята настъпи тишина. Вече бяха близо, но папките и на двамата привършваха. А на Артър Сиймор му изтичаше времето, макар той да не го бе знаел тогава. До края на първата седмица на декември 1962 година той все още не бе научил самоличността на любовницата на Филби. След малко повече от месец Филби вече щеше да е заминал.

— Имам още нещо — каза Греъм. — Нашето момиче е било французойка.

— Кой го казва?

— Източник, който е бил надежден в миналото. Той също така съобщава, че двамата се виждат по-често в апартамента на жената, а не в този на Филби.

— От коя дата е?

— Деветнайсети.

— Декември или януари?

— Декември.

На Габриел му оставаше няколкосантиметрова купчина с документи. Откри друга следа от нея в телеграма с дата 28 декември. „Двамата са забелязани в бара на «Сейнт Джордж». Ромео се е преструвал, че редактира нещо, написано от нея. Очевидно това е било прикритие на романтична среща.“ И два дни след това: „Свидетели са я чули да бръщолеви марксистки глупости в «Нормандия». Нищо чудно, че Ромео я намира за привлекателна“.

След декември идва януари и тя изведнъж е забравена. Никълъс Елиът се завръща в Бейрут, за да разпита Филби и да изтръгне от него самопризнания и клетва за сътрудничество. А Артър Сиймор е дълбоко разтревожен, че Филби може да избяга. Най-големите му страхове се сбъдват в нощта на двайсет и трети: „Ромео никакъв го няма. Боя се, че е излетял от кокошарника“.

Това бе последната телеграма в купчината на Габриел, но в кухнята Греъм Сиймор имаше още няколко. Габриел седна на масата срещу него и се загледа в стичащите се по прозорците дъждовни капки и в шарките, които вятърът рисуваше в тревите. Не се чуваше нищо друго, освен шумоленето на хартия. Сиймор четеше вбесяващо бавно, прокарвайки показалец по всяка страница, преди да премине на следващата.

— Греъм, моля те…

— Тихо.

Миг по-късно Сиймор плъзна един лист по масата. Габриел не се осмеляваше да го погледне. Привиждаше му се как Ким Филби върви през полето, хванал за ръка дете.

— Какво е това? — попита той накрая.

— Нещо като последващ доклад, написан в средата на февруари, след като Филби вече е в Москва.

— Има ли име?

— Виж сам.

Габриел сведе поглед към документа пред него.

Името на другата жена е Шарлот Бетанкур. Макар да е вярно, че е с леви убеждения, тя със сигурност не е агент на Москва. Препоръчвам да не се предприемат по-нататъшни действия…

Той рязко вдигна очи.

— Мили боже! Намерихме я!

— И това не е всичко, прочети послеслова.

Габриел пак сведе поглед.

Бях информиран от надежден източник, че мадмоазел Бетанкур е бременна от няколко месеца. Филби изобщо ли няма съвест?

Не, помисли си Габриел, не е имал.