Даниъл Силва
Другата жена (38)

36.
Горна Галилея, Израел

Истинското му име беше Александър Юрченко, но се бе отървал от него преди много години, след първото си назначение в чужбина, и всички, дори святата му майка, го наричаха само Сергей. Бе работил като машинописец на Лубянка, след това бе станал личен секретар на началника на КГБ Юрий Андропов, който щеше да наследи Леонид Брежнев на лидерския пост на загиващия Съветски съюз. Бащата на Сергей също беше свързан със стария режим. Блестящ икономист и теоретик на марксизма, той бе работил за „Госплан“, където се чертаеха насоките на централизираната планова икономика на Съюза, известни като „петилетен план“. Това бяха оруеловски документи, пълни с пожелания, те често поставяха производствени цели в килограми, а не в произведени продукти. Бащата на Сергей, който към края на кариерата изгуби вярата си в комунизма, бе окачил западна карикатура в рамка над бюрото си в семейния апартамент в Москва. На нея бе изобразена група мрачни работници от фабрика, застанали около един огромен пирон с големината на съветска балистична ракета. „Поздравления, другари! — заявяваше гордият директор на фабриката. — Изпълнихме петилетния план!“

Родителите на Сергей по никакъв начин не бяха част от партийния елит — от членовете на номенклатурата, които минаваха през московския трафик по специални платна на задните седалки на лимузини ЗИЛ. Ала все пак и те бяха партийни членове и като такива водеха живот, недостъпен за обикновените руснаци. Апартаментът им бе по-голям от домовете на останалите и бе изцяло техен. Сергей учеше в училище за деца на партийци и на осемнайсет влезе в Московския държавен институт по международни отношения, най-престижния университет в Съветския съюз. Там изучаваше политически науки и немски. Много от състудентите му влязоха в дипломатическия корпус, но не и Сергей. Майка му, която бе лична секретарка на легенда от КГБ, имаше други идеи.

Академията на КГБ се наричаше Червенознаменният институт. Той имаше четири затворени терена, пръснати из Москва, а основният корпус се намираше в Челобитево, на север от Околовръстното. Сергей пристигна там през 1985 година. Един от състудентите му бе син на генерал от КГБ. И то не какъв да е, а самият началник на Първо главно управление, поделението на КГБ за шпионаж в чужбина. Беше наистина много влиятелен човек.

— Синът бе ужасно разглезен от дете. Бе израснал зад граница и влязъл в досег със западната култура. Имаше дънки и плочи на „Ролинг Стоунс“ и се мислеше за много повече от нас. Оказа се, че е и страхотно умен. След като завърши, бе изпратен в Пето главно управление, което се занимаваше с вътрешната сигурност. Благодарение на баща си се справи много добре след падането на комунизма. Основа банка и след това навлезе и в много други различни бизнеси, включително и международната търговия с оръжия. Може би сте чували за него. Казва се…

— Иван Харков.

Сергей Морозов се усмихна.

— Твоят стар приятел.

Тъй като бе дошъл в Червенознаменния институт направо от университета, периодът на обучение на Морозов бе три години. След завършването си бе назначен в Първо главно управление и пратен в германското оперативно бюро на Московския център в Ясенево. Година по-късно бе назначен в резидентурата в Източен Берлин. Там стана свидетел на падането на Берлинската стена с ясното съзнание, че предстои срутването и на Съветския съюз. Краят дойде през декември 1991 година.

— Бях в Ясенево, когато свалиха сърпа и чука от Кремъл. Всички се напихме и останахме пияни през по-голямата част от следващото десетилетие.

В постсъветската ера КГБ бе разпуснато, преименувано, реорганизирано и отново преименувано. Накрая основните елементи на старата организация бяха разделени в две нови служби: ФСБ и СВР. ФСБ се занимаваше с вътрешната сигурност и контраразузнаването и се настани в старата централа на КГБ на Лубянски площад. СВР стана новото външно разузнаване на Русия. Централата му бе в Ясенево и на практика бе старото Първо главно управление на КГБ с ново име. Съединените щати, които привидно бяха съюзник на Русия, останаха най-голямата фикс идея на шпионите, макар официално да наричаха Америка „основна цел“, а не „основен враг“. НАТО и Великобритания също бяха основни цели за събиране на информация.

— А Израел? — попита Габриел.

— Никога не сме се замисляли особено много за вас. Докато ти не влезе във война с Иван.

— Ами ти? — попита Габриел. — Как се справи Сергей Морозов в новия ред?

Той се бе навъртал край Берлин, където бе изградил своя мрежа от агенти, и бе шпионирал обединена Германия години наред. След това бе отишъл в Хелзинки и под ново име служи като заместник-резидент. За пръв път стана резидент през 2004 година в Хага, а след това, през 2009-а, получи същия пост в Отава — важно назначение, като се имаше предвид близостта му до Съединените щати. За нещастие се бе забъркал в неприятности — „Момиче и канадският министър на отбраната, минало-заминало“ — и канадците му казаха да се маха, и то тихо, така че да не стане скандал. Две години преседя в Московския център, смени името и лицето си и се върна в Германия като Сергей Морозов, руски банков експерт, служител на „Глобалтек Консултинг“.

— Германските служби нямаха никаква представа кой съм, никой не ме помнеше от времето ми в Източен Берлин.

— „Глобалтек“ занимава ли се наистина с консултиране?

— И то доста. Бих казал, че сме много добри. Но основната ни функция е на резидентура в сърцето на германската бизнес общност, а аз съм резидент.

— Вече не — напомни му Габриел. — Сега си дезертьор, ала моля те, продължи.

Морозов разказа, че „Глобалтек“ изпълнявал две функции. Основната му задача била да идентифицира потенциални агенти и да краде германски индустриални технологии, от които руснаците отчаяно се нуждаели. Затова „Глобалтек“ осъществявал редица операции с компромати срещу видни германски бизнесмени. Повечето включвали незаконни плащания или секс.

— Жени, момчета, животни… — Сергей Морозов сви рамене. — Германците, Алон, са много разпасани.

— А втората функция?

— Ръководим специални агенти.

— Агенти, които изискват специална грижа, защото разкриването им би създало проблеми на Кремъл. — Габриел млъкна, после добави: — Агенти като Вернер Шварц.

— Точно така.

Според всички обективни критерии, продължи Сергей Морозов, операциите на „Глобалтек“ били абсолютен успех. Затова бил изненадан от посланието, което пристигнало в един необичайно топъл октомврийски следобед в криптираната му поща.

— Какво беше то?

— Повиквателна от Московския център.

— Със сигурност — каза Габриел — често се връщаш у дома за консултации.

— Естествено. Само че този път бе различно.

— И какво направи тогава?

Сергей Морозов беше постъпил както всеки офицер от СВР при подобни обстоятелства. Уредил делата си и написал прощално писмо на святата си майка. А на сутринта, убеден, че скоро ще бъде мъртъв, взел полет на „Аерофлот“ за Москва.