Даниъл Силва
Другата жена (2)

Пролог

Лимузината ЗИЛ беше дълга и черна, с надиплени пердета на задните прозорци. Тя се носеше от летище Шереметиево към центъра на Москва по платно, запазено за членовете на Политбюро и Централния комитет. Вече се бе стъмнило, когато стигнаха до целта — площад, наречен на руски писател, в стара част на града, известна като Патриаршите езера. Детето и двамата мъже в сиви костюми поеха по тесни неосветени улици, накрая стигнаха до малък параклис, обграден с чинари. Жилищната сграда бе на отсрещната страна на алеята. Минаха през дървена порта и се натъпкаха в асансьора, който ги качи до тъмно фоайе. Пред тях имаше стълбище. Детето по навик преброи стъпалата — бяха петнайсет. На стълбищната площадка забеляза врата, облицована с кожа. До нея стоеше добре облечен мъж с питие в ръка. Имаше нещо познато в съсипаното му лице. Той се усмихна и каза една-единствена дума на руски. Много години по-късно детето щеше да разбере какво означава тя.