Метаданни
Данни
- Серия
- Габриел Алон (18)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Other Woman, 2018 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Даниъл Силва
Заглавие: Другата жена
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2019
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 21.05.2019
Отговорен редактор: Явор Войнов
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 978-954-26-1896-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10541
История
- — Добавяне
30.
Виенската гора, Австрия
Софи бе таен апартамент в Източен Берлин близо до булевард „Унтер ден Линден“. Сградата бе чудовищно грозна, в стар съветски стил, с няколко вътрешни двора и много входове и изходи. Там живееше момиче, представящо се с името Маргерит. Беше на около трийсет, кльощава като недохранено дете и бледа като мляко. Самият апартамент беше доста голям. Очевидно бе принадлежал на някакъв полковник от Щази преди падането на Стената. Имаше два входа: главният бе на стълбищната площадка, а задният водеше от кухнята към малко използвано сервизно стълбище. Класически шпионски апартамент, помисли си Узи Навот, докато слушаше описанието на Вернер Шварц. Обучен от Московския център шпионин никога не стъпваше в жилище, което нямаше авариен изход. Нито пък шпионин, обучен от Службата.
— Ти коя врата използваше? — попита Навот.
— Предната.
— А Сергей? Предполагам, че си пада по задните врати.
— Винаги.
— А момичето? Тя оставаше или си тръгваше?
— Обикновено ни сервираше нещо за ядене и пиене и след това изчезваше. Но не и в онзи ден.
— Какво направи тя тогава?
Нямаше я.
— По чие искане се състоя срещата?
— На Сергей.
— Обичайна ли беше?
— Аварийна.
— Как бе организирана?
— В четвъртък вечерта получих телефонно обаждане, беше грешка. „Фройлайн Софи там ли е?“ Измислих си извинение, че трябва да консултирам германски партньори за належащ проблем по сигурността и отлетях за Берлин на следващия ден. Прекарах предобеда в централата на БВТ и се отбих в тайния апартамент по път към летището. Сергей вече беше там.
— Какво бе толкова спешно?
— Константин Киров.
— Той спомена Киров по име, така ли?
— Разбира се, че не.
— Какво точно каза?
— Обясни, че през следващите дни ще има засилена разузнавателна дейност във Виена. Израелци, британци, руснаци. Поиска моята служба да не предприема нищо и да не се меси. Намекна, че става въпрос за дезертьор.
— Дезертьор от СВР?
— Стига, Узи. Какво друго би могло да бъде?
— Спомена ли, че руски убиец ще пръсне мозъка на дезертьора?
— Не точно, но издаде, че Алон ще се отбие в града за празниците. И че ще отседне в тайна квартира.
— Имаше ли адреса?
— Втори район, близо до Кармелитерплац. Предупреди, че ще се случат неприятни неща. Искаше да следваме Москва и директно да обвиним израелците.
— И на теб изобщо не ти хрумна да ми кажеш?
— Щях да свърша като онзи Киров.
— Все още може да свършиш така. — Слънцето бе надвиснало над хоризонта и лъчите му подпалваха дърветата. Узи си помисли, че имат около двайсет минути дневна светлина. — Ами ако Сергей Морозов те е излъгал, Вернер? Ами ако са планирали да убият шефа ми?
— Официална Австрия не би проронила и сълза.
Навот стисна и отпусна юмруците си няколко пъти и бавно преброи до десет, но това не му помогна. Ударът се стовари в дебелия корем на Вернер Шварц, където нямаше да остави никакви следи. Влезе надълбоко, достатъчно, че Узи да се почуди дали старият му агент ще успее да стане пак.
— Но това не е всичко, което Сергей ти е казал, нали? — попита той силуета, който се гърчеше и опитваше да си поеме дъх в краката му. — Бил е напълно сигурен, че ще дойда да те потърся след убийството на Киров.
Шварц не отговори — не беше в състояние.
— Да продължавам ли, Вернер, или ти искаш да се включиш сега? Оттам, където Сергей ти нарежда да оставиш у мен впечатлението, че началникът на бюрото на МИ6 във Виена има любовница в Швейцария. Те убиха и нея, между другото — излъга Навот. — Предполагам, че ти си следващият. Честно казано, изненадан съм, че още си жив.
Пресегна се надолу и без усилие изправи австриеца на крака.
— Значи, е било вярно? — попита задъхано Шварц. — Наистина е имало момиче?
Узи постави длан в средата на гърба му, бутна го и той се олюля напред по пътеката. Изтляващите слънчеви лъчи вече бяха зад тях. Михаил ги поведе през полумрака.
— Какво са намислили? — попита Шварц. — Каква игра играят?
— Нямаме никаква представа — излъга Навот. — Но ти ще ни помогнеш да разберем. Иначе ще те издадем на началника ти и на твоя министър, че работиш за Московския център. Накрая целият свят ще повярва, че точно ти си карал колата, която уби Алистър Хюз в Берн.
— Така ли се отнасяш с мен, Узи? След всичко, което съм направил за теб?
— На твое място бих внимавал. Имаш една-единствена възможност да се спасиш. Сега отново работиш за мен. И за никого другиго — добави Навот. — Повече без двойни и тройни игри.
Сенките им изчезнаха, дърветата станаха невидими, Михаил беше само неясна черна линия.
— Знам, че това няма да промени нищо — прошепна Вернер Шварц, — но искам да знаеш…
— Прав си — прекъсна го Навот. — Няма да промени нищо.
— Имам нужда от малко пари да се оправя.
— Внимавай, Вернер. Снегът е хлъзгав и вече е тъмно.