Даниъл Силва
Другата жена (21)

19.
Хотел „Швайцерхоф“, Берн

Великолепният хотел „Швайцерхоф“ отдавна бе любим на британските туристи и шпиони — отчасти заради сервирания всеки следобед чай в лоби бара. Алистър Хюз очевидно бе редовен посетител. Хостесата го посрещна сърдечно и му предложи маса под репродукция на портрет на отдавна умрял швейцарски благородник. Хюз избра шпионското място точно срещу входа и за прикритие извади брой на „Файненшъл Таймс“, който бе получил от хер Мюлер, мрачния портиер.

Шест хотелски охранителни камери гледаха надолу към лоби бара, но тъй като Алистър Хюз бе оставил айфона си в стаята, нямаше звуково покритие. Габриел бързо изпрати съобщение до Йоси и Римона, които се бяха настанили в хотела с фалшиви самоличности, и им нареди да слязат долу. Те пристигнаха след по-малко от деветдесет секунди и преструвайки се на нехармонично семейство, се настаниха на масата зад Хюз. Беше невъзможно човекът на МИ6 да ги разпознае като агенти на Службата. Йоси и Римона нямаха никакво участие в проваленото дезертиране на Константин Киров, с изключение на това, че бяха идентифицирали Алистър Хюз като източник на фаталния теч на информация. Те никога в цялата си забележителна кариера не бяха работили заедно с Хюз по съвместни операции между Службата и МИ6.

Следващите гости не се появиха от вътрешността на хотела, а от улицата. Бяха мъж и жена, около четиресетгодишни, с източноевропейска или скандинавска външност. Бяха привлекателни и скъпо облечени — мъжът в тъмен костюм и електриковосиня риза, а жената с елегантно сако и панталон — и очевидно бяха в отлична физическа форма, особено дамата. Хостесата ги придружи до маса близо до бара, но мъжът възрази и посочи към една, която му даваше възможност да наблюдава както входа на хотела, така и масата, на която шефът на виенското бюро на МИ6 четеше „Файненшъл Таймс“. Поръчаха питиета, а не чай, и нито веднъж не погледнаха телефоните си. Мъжът седеше, поставил дясната си ръка върху коляното и подпрял лакът на масата. Жената няколко минути се грижеше за безупречното си лице.

— Кои предполагаш, че са? — попита Габриел.

— Борис и Наташа — промърмори Лавон.

— Московският център?

— Без съмнение.

— Дали да не поискаме второ мнение?

— Щом настояваш.

С камера 7 Лавон получи близък план на лицето на мъжа. Камера 12 му позволи да разгледа по-добре жената. Копира и двете изображения и ги прати по сигурен канал в Тел Авив.

— А сега да видим хотела отвън.

Лавон разгледа изображението от камера 2. Тя бе качена над входа и беше насочена към сводовете на аркадата. В момента двама пиколо вадеха скъп багаж от багажника на мерцедес S-класа. Зад тях по гаровия площад течеше следобедният трафик.

— Върни назад — каза Габриел. — Искам да видя пристигането.

Лавон върна пет минути назад до момента, когато Борис и Наташа влязоха в лоби бара. Изчака и кликна иконата за пускане на записа. Няколко секунди след това Борис и Наташа влязоха в кадъра.

Ели натисна „пауза“.

— Щастливата двойка — мрачно промърмори той. — Дошли са до хотела пеш, така че няма да можем да получим регистрационен номер.

Лавон бързо превключи на камера 9, която показваше от най-широк ъгъл лоби бара. Бе пристигнал нов клиент — едър, добре облечен мъж с масивни челюсти и светла коса, прилепнала плътно по скалпа му. Той поиска маса в предната част на заведението и се настани на стола срещу Алистър Хюз. Служителят на МИ6 го разгледа набързо над страниците на „Файненшъл Таймс“, без лицето му да изрази каквото и да било, след това продължи да чете.

— Кой е този? — попита Габриел.

— Игор — отвърна Лавон. — Борис го пази отпред и отзад.

— Да погледнем по-отблизо.

Камера 12 отново даваше най-добър изглед. Чертите му определено бяха славянски. Лавон увеличи изображението и свали няколко стопкадъра, които прати експресно до булевард „Цар Саул“.

— Как е стигнал дотук? — попита Габриел.

Лавон превключи на камера 2, която даваше изглед отвън, и превъртя назад, за да види как мъжът, наречен Игор, слиза от „Ауди А8“ седан. Колата все още беше пред хотела, зад волана й имаше мъж, на задната седалка — още един.

— Май Игор не обича да ходи пеш — забеляза Ели. — Дори и заради прикритието.

— А може би трябва — кимна Келър. — Ще му дойде добре, ако свали някой и друг килограм.

Точно тогава по сигурната линия пристигна съобщение от Тел Авив.

— Е? — попита Габриел.

— Сбърках — отговори Лавон. — Не се казва Игор, Дмитрий е.

— По-хубаво е от Игор. Каква е фамилията му?

— Соколов.

— Бащиното?

— Антонович. Дмитрий Антонович Соколов.

— И какво работи този Дмитрий?

— Заема нисша длъжност в постоянната мисия на Руската федерация в Женева.

— Интересно. А какво наистина работи?

— Силовак на Московския център.

Габриел се взря в екрана.

— Какво прави силовак на Московския център в лоби бара на хотел „Швайцерхоф“, на шест метра от началника на бюрото на МИ6 във Виена?

Лавон превключи на камера 9, която бе с най-широк ъгъл.

— Не знам. Но сега ще разберем.