Даниъл Силва
Другата жена (70)

68.
Уисконсин авеню, Вашингтон

От другата страна на Уисконсин авеню и сто метра на север се намираше луксозен супермаркет „Сейфуей“, направен така, че да се хареса на изисканата клиентела на Джорджтаун. Той имаше покрит паркинг на нивото на улицата и втори открит зад магазина, който Ребека Манинг предпочиташе. Тя мина с колата бавно по рампата, взирайки се настойчиво в огледалото за обратно виждане. На два пъти, докато шофираше, за да открие дали има опашка, обмисляше да се откаже от предаването, боейки се, че ФБР я следи. Сега вече смяташе, че тези страхове са били необосновани.

Ребека спря в далечния ъгъл на паркинга, преметна дамската си чанта на рамо и се отправи към задния вход на магазина. Кошниците бяха близо до асансьора, който водеше до гаража. Ребека взе една от тях и я понесе към щандовете за храна, подмина ги и дълго обикаля между рафтовете, докато се увери, че никой не я следи. Остави кошницата на масата за самотаксуване и заслиза по дълго стълбище към главния вход откъм Уисконсин авеню. Трафикът в пиковия час се спускаше по хълма към Джорджтаун. Ребека изчака светофарът да се смени, преди да прекоси улицата. След това зави на юг и докато минаваше покрай затъмнения турски ресторант, се настрои да продължи към мястото на предаването.

От вратата на ресторанта до входа на „Старбъкс“, където стоеше бездомник в мръсни парцаливи дрехи, имаше четиресет и седем крачки. При обичайни обстоятелства Ребека би му дала пари, както майка й винаги оставяше по някоя монета на просяците по улиците на Париж, макар да нямаше много повече от тях. Тази сутрин обаче тя мина виновно покрай човека и влезе.

На касата имаше опашка от осем души. Адвокати лобисти с тревожен вид, няколко бъдещи служители на МИ6 от Британското международно училище, висок мъж с бледа кожа и безцветни очи, който имаше вид на човек, неспал цяла седмица. Момчето зад щанда пееше A Change Is Gonna Come^[1]. Ребека погледна часовника си. Беше 7:49.

* * *

Кристофър Келър и Ели Лавон не си направиха труда да проследят Ребека Манинг в горния паркинг на „Сейфуей“. Вместо това бяха паркирали на Трийсет и четвърта улица пред прогимназия „Харди“, на удобно място, което им позволяваше да наблюдават пристигането й в „Старбъкс“. Лавон предаде новината в командния център на Чесапийк стрийт. А това не беше необходимо, тъй като Габриел и всички останали от екипа наблюдаваха Ребека на живо през камерата на телефона на Илан. Всички освен Греъм Сиймор, който бе излязъл в градината, за да приеме обаждане от Воксхол Крос.

В 7:54 Сиймор влезе вътре. Ребека Манинг вече даваше поръчката си. Греъм осигури саундтрака.

— Черно кафе. Нищо за ядене, благодаря.

Когато младежът зад щанда се обърна, за да сипе кафе, Ребека пъхна кредитната си карта в четеца и потвърди присъствието си в заведението във въпросната сутрин.

— Искате ли касова бележка? — попита Габриел.

— Да, моля — отвърна Сиймор вместо Ребека и няколко секунди по-късно младежът зад щанда й подаде малко късче хартия заедно с кафето.

Габриел погледна към дигиталния часовник в средата на сгъваемата маса. 7:56:14… Трансферният прозорец всеки момент щеше да се отвори.

— Видя ли достатъчно? — попита той.

— Не — каза Сиймор, взрян в екрана. — Остави я да действа.