Даниъл Силва
Другата жена (65)

63.
Уорън стрийт, Вашингтон

Ребека прегледа лондонските вестници на айфона си, докато пиеше кафе и пушеше първите си две цигари за сутринта. Новината за плановете на премиера Ланкастър да замрази дипломатическите отношения с Кремъл някак си не бе успяла да изтече. Нямаше и намек за тази предстояща криза и в несекретния трафик на блекбърито й от МИ6. Очевидно информацията се охраняваше строго от премиера и висшите му съветници, външния министър и Греъм Сиймор. И Габриел Алон, разбира се. Ребека бе разтревожена от участието на Алон в цялото начинание. Засега поне беше уверена, че не е разкрита. Греъм не би я включил в списъка със знаещите, ако я подозираше в измяна.

Благодарение на Ребека Московският център и Кремъл нямаше да бъдат сварени напълно неподготвени от новината. След като Греъм си тръгна, тя състави подробен доклад за британските планове, качи го в айфона си и го скри в популярно приложение за чат, където той бе недостъпен за никого другиго, освен за СВР и нейните дигитални агентурни системи за комуникация от близко разстояние. Съобщението съдържаше кодова дума за спешност, с която се даваха указания на обслужващия я агент — привлекателната млада жена, която се представяше за бразилка — да предаде материала незабавно на резидентурата във Вашингтон. Беше рисковано, но наложително. Ако „нелегалната“ предадеше съобщението до Московския център по обичайните канали, то щеше да пристигне в Москва след няколко дни, прекалено късно, за да има каквато и да е полза от него.

Ребека прегледа американските вестници, докато пиеше второто си кафе, и в шест и половина се качи да се изкъпе и облече. Тази сутрин нямаше да има крос, не и когато светът й бе в криза. След като осъществеше предаването в „Старбъкс“ на „Уисконсин“, планираше да се появи за кратко в бюрото. С малко късмет можеше да поговори с Греъм за няколко минути преди срещата му с директора на ЦРУ Морис Пейн. Това щеше да й даде последна възможност да го убеди да я вземе в Лангли. Ребека искаше да чуе с ушите си какво бяха научили МИ6 от Габриел Алон.

В седем часа тя вече бе облечена. Пусна телефоните си в дамската чанта — личния си айфон и блекбърито от МИ6 — и отиде да си потърси паспорта. Намери го в най-горното чекмедже на нощното си шкафче до пистолета „ЗИГ Зауер“ и допълнителен пълнител с 9-милиметрови патрони. Автоматично взе и трите и ги прибра в чантата си. Слезе долу, изгаси лампата в края на пътеката и излезе.