Даниъл Силва
Другата жена (66)

64.
Юма стрийт, Вашингтон

Имаше много неща, за които Ребека Манинг не знаеше тази сутрин, включително и факта, че къщата й се наблюдаваше чрез миниатюрна камера, скрита в общинския парк от другата страна на улицата. Тя нямаше представа, че през тази нощ бе поставено и малко проследяващо устройство на колата й — синьо-сивата „Хонда Сивик“ с дипломатически номер.

Камерата документира тръгването й от дома й на Уорън стрийт, а проследяващото устройство регистрираше движението й на запад през жилищния квартал Тенлитаун. Яков Росман предаде информацията чрез криптиран есемес до Ели Лавон, който се бе привел на предната дясна седалка на нисан под наем, паркиран на Юма стрийт. Кристофър Келър беше зад волана. Двамата бяха следили някои от най-опасните мъже на света. Руска къртица с прикрепено проследяващо устройство на колата й едва ли изискваше да вложат целия си талант.

— Тя току-що зави по Масачузетс авеню — докладва Ели.

— В каква посока?

— Все още се движи на запад.

Келър отдели колата от тротоара и пое в същата посока по „Юма“. Улицата пресичаше Масачузетс авеню под ъгъл от около 45 градуса. Той натисна спирачката, когато видя знак „Стоп“, и изчака преминаването на една „Хонда Сивик“, синьо-сива, с дипломатически номер, управлявана от началника на бюрото на МИ6 във Вашингтон.

Лавон бе свел поглед към блекбърито си.

— Тя още се движи по „Масачузетс“.

— Не думай. — Келър пусна още две коли и чак тогава я последва.

— Внимавай — предупреди го Ели. — Тя е добра.

— Да — отговори спокойно Кристофър. — Но аз съм по-добър.