Даниъл Силва
Другата жена (68)

66.
Бърлит, Вашингтон

Трафикът вече беше кошмарен, особено по Резервоар Роуд, който се простираше от Фоксхол до северния край на Джорджтаун. Това бе натоварен път за мериландските предградия, с повече движение на изток сутрин и на запад вечер. А нещата се влошаваха още повече заради присъствието на Медицинския център на Джорджтаунския университет и от заслепяващото слънце по това време на деня. Ева Фернандес, която бе опитен, макар и „нелегален“ вашингтонски шофьор, знаеше няколко преки пътища. Тя бе в обичайното си сутрешно облекло: клин, неоновозелени маратонки „Найки“ и прилепнало горнище с цип, също неоновозелено. След две последователни безсънни нощи Михаил изглеждаше като разхайтеното й гадже, което предпочиташе да пие и да се друса, вместо да работи.

— А аз си въобразявах, че трафикът в Москва е натоварен — промърмори той.

Ева зави наляво по Трийсет и седма улица и пое на север през Бърлит, квартал с малки къщички, популярен сред студентите и младите професионалисти. И сред руските шпиони, помисли си Михаил. Олдрич Еймс някога оставял следа от тебешир на пощенска кутия на Ти стрийт, когато искал да предаде тайните на ЦРУ на своите от КГБ. Оригиналната кутия беше в музей в центъра. Тази, която Михаил видя от прозореца на колата, беше нова.

— Припомни ми какво ще се случи, след като ме оставиш — отново настоя той.

Ева не протестира, само дълбоко въздъхна. Бяха преговаряли плана изцяло на кухненската маса. Сега, в последните минути преди уговореното предаване, щяха да го преговорят отново, независимо дали имаше нужда, или не.

— Ще продължа до „Старбъкс“ — изрецитира тя наизуст.

— И какво ще се случи, ако се опиташ да избягаш?

— Ще се сблъскам с ФБР — кимна тя. — А после — затвор.

— Поръчай си лате — каза Михаил с оперативно спокойствие — и го занеси горе при местата за сядане. Не поглеждай в очите никого от клиентите. И каквото и да се случи, не забравяй да включиш приемника. Когато Ребека предаде материалите, той автоматично ще ги препрати към нас.

Ева зави по Уайтхейвън Паркуей.

— А какво ще стане, ако тя се разколебае? Ако не предаде нищо?

— Същото, което ще се случи и ако предаде. Чакаш горе, докато не ти се обадя. След това се връщаш в колата и запалваш двигателя. Аз ще дойда при теб. И тогава…

— Пуф — имитира го тя.

Ева спря до тротоара на ъгъла с Трийсет и пета улица. Михаил отвори вратата и преди да излезе, пак й напомни:

— Не забравяй да включиш приемника. И каквото и да стане, не излизай от кафенето, ако аз не ти кажа.

— Какво ще се случи, ако тя не предаде нищо? — попита отново Ева.

Михаил не отговори, слезе от колата и затвори вратата. Киата веднага се отдели от тротоара и зави по Уисконсин авеню. Дотук добре, помисли си той и тръгна.