Даниъл Силва
Другата жена (67)

65.
Британското посолство, Вашингтон

След като предната вечер се бе върнал в британското посолство, Греъм Сиймор уведоми шефа на автопарка, че на сутринта ще му трябва кола и шофьор. Каза, че първата му спирка ще бъде хотел „Четири сезона“ в Джорджтаун, където ще има лична среща на закуска. Оттам щеше да продължи към централата на ЦРУ в Лангли, а от Лангли — към близкото международно летище „Дълес“, където ще го чака чартърен самолет. В разрез с протокола обаче той обясни на началника на охраната, че в този ден ще ходи по ангажименти без бодигардове.

Началникът се възпротиви, но накрая уважи желанието на Сиймор. Колата го чакаше точно в седем сутринта, както бе поискал, пред резиденцията на посланика в Обзървътъри Съркъл. След като се качи, Сиймор информира шофьора, че ще има лека промяна в графика. И строго го предупреди, че при никакви обстоятелства не бива да казва на шефа на автопарка или на началника на охраната.

— Всъщност — заплаши го той, — ако изречеш и една дума за това, ще накарам да те заключат в Тауър или ще те сполети нещо точно толкова зловещо.

— Къде отиваме вместо в „Четири сезона“?

Сиймор съобщи адреса и шофьорът, който беше нов във Вашингтон, го въведе в навигационната си система. Тръгнаха по кръговото на Обзървътъри до Масачузетс авеню, след това поеха на север по Рино Роуд през Кливланд Парк. Завиха надясно по Брандиуайн стрийт, а на Линиан авеню — наляво.

— Сигурен ли си, че си въвел правилно адреса? — попита Сиймор, когато колата спря.

— Кой живее тук?

— Няма да повярваш, ако ти кажа.

Сиймор слезе и тръгна към желязната порта, която се отвори, щом я наближи. Няколко стълби го отведоха до входната врата, където го чакаше жена със сламеноруса коса и ханш, създаден само за раждане. Греъм я позна. Това беше Римона Щерн, началникът на отдел в Службата, познат като „Събиране“.

— Не стойте така! — сопна му се тя. — Влизайте!

Сиймор я последва в голямата всекидневна, където Габриел и двама от неговите висши офицери — Яков Росман и Йоси Гавиш — се бяха събрали около сгъваема маса и се взираха в няколко лаптопа. На стената зад тях имаше голямо петно мухъл. То смътно напомняше за картата на Гренландия.

— Наистина ли посланикът живее тук? — учуди се Сиймор.

Но Габриел не отговори, той се взираше в съобщението, което току-що бе пристигнало на екрана му. В него се казваше, че Ева Фернандес и Михаил Абрамов излизат от жилищната кооперация на булевард „Макартър“. Сиймор свали палтото си „Кромби“ и с неохота го метна върху облегалката на един стол. Извади от джоба си блекбърито на МИ6. Провери колко е часът. Беше 7:12 сутринта.